Определение № 2706 от 28.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2706 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500876 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба с вх. № 13381 от 27.03.2026г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от „Стик – Кредит“ АД със седалище гр. Шумен чрез своя процесуален представител – адвокат Христо Милчев, със съдебен адрес – гр.

София, ул. Отец Паисий № 15, офис Б против Определение № 1255 от 10.03.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата, подадена от „Стик – Кредит“ АД със седалище гр. Шумен за изменение на Решение № 200 от 28.01.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като неоснователна.

С частната жалба се претендира да бъде отменено атакуваното определение, а вместо него да бъде постановено ново определение, по силата на което да бъде уважена молбата на „Стик – Кредит“ АД за изменение на решението в частта за разноските и да не бъдат присъждани разноски в полза на ищцовата страна, а при условията на евентуалност – да бъде намалено присъденото в полза на ищеца възнаграждение за адвокат.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Депозирана е в преклузивния срок за атакуване на постановеното определение (съобщение за 1 постановеното определение е връчено на страната на 24.03.2026г., а частната жалба е депозирана на 27.03.2026г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалния представител на дружеството разполага с валидна представителна власт за това. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В жалбата се посочва, че присъденото възнаграждение за адвокат не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувано от Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г.

Посочва се, че от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и други критерии изрично посочени в частната жалба.

Ответната страна по жалбата – К. Р. К. – ищец в първоинстанционното производство депозира писмен отговор на частната жалба чрез своя процесуален представител – адвокат Николов, с който се претендира частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва се, че договореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с предявената искова претенция, респективно с нейния размер, в пълно съответствие с нормативно предвидените минимуми на адвокатските възнаграждения. Посочва се, че напълно правилно и обосновано съдът е преценил специфичните характеристики на конкретното дело, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. Р. К. против „Стик – Кредит“ АД със седалище гр. Шумен, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на К. К. сума в размер от 2 663, 09 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

По делото е представено Пълномощно (лист 25 от първоинстанционното производство), от което е видно, че ищецът К. К. е 2 упълномощил адвокат Чомпалов да го представлява пред всички кредитни и финансови институции в Република България, както и пред всички съдилища в страната във връзка със сключени от него договори за кредити, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

По делото е представен и Договор за правна защита и съдействие (лист 92 от първоинстанционното производство), от който е видно, че К. К. в качеството си на възложител и адвокат Чомпалов в качеството си на изпълнител са сключили договор за оказване на правна защита и съдействие и осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция срещу възнаграждение в размер на 290 евро, платими в брой при подписване на договора.

По делото е депозиран писмен отговор на депозираната искова молба, в който се посочва, че е налице липса на правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като процесният договор е напълно погасен и вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него. В писмения отговор се посочва, че претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД са неоснователни.

В писмения отговор се отправя искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът не приеме това искане, то да намали претендираното възнаграждение за адвокат като прекомерно.

С Решение № 200 от 28.01.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Стик – Кредит“ АД да заплати на К. Р. К. сумата от 2 663, 09 лева с равностойност от 1 361, 62 евро, представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

С цитираното решение е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Стик – Кредит“ АД да заплати на К. Р. К. сумата от общо 497, 85 евро, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, като 3 част от сумата, а именно – 290 евро са направените разноски за възнаграждение за адвокат. Изрично в своите мотиви, съдът е посочил, че претендираното от ищеца и заплатено от него възнаграждение за адвокат в размер на 290 евро отговаря на минимално установените размери в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и не намира размерът на договореното възнаграждение за прекомерен.

Съобщение за постановеното решение е получено от „Стик – Кредит“ АД на дата - 10.02.2026г. и на дата – 23.02.2026г. (в рамките на предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК) по делото е депозирана Молба с вх. № 7932, с която се претендира да бъде изменено постановеното Решение № 200 от 28.01.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, като не се присъжда възнаграждение за адвокат и по двата предявени иска, а при условията на евентуалност – да бъде намален съществено размера на първоначално присъдените разноски. В молбата се посочва, че така присъденото възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес и поради тази причина на ищцовата страна не се дължат разноски и по двете претенции. В молбата се посочва също, че присъденото възнаграждение за адвокат не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. Посочва се, че в конкретния случай следва да се съобразят и други критерии, като тези, че по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи, без да направи опит да уреди доброволно спора, ищецът е образувал настоящото производство и цитираните решения на Съда на СЕС дават указания националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределение на разноските дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя и всичко води до извода, че справедливият размер на възнаграждението за адвокат следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По делото е депозирано Становище от К. Р. К. чрез процесуалния му 4 представител – адвокат Георги Чомпалов, в което се отправя искане молбата да бъде оставена без уважение. В отговора на молбата се посочва, че съдът напълно правилно и обосновано е преценил специфичните характеристики на конкретното дело, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че формалното позоваване на определени източници на правото не е в адекватна степен достатъчно да обоснове определянето на справедлив размер на адвокатското възнаграждение, а при определянето на този размер следва да бъдат взети предвид абсолютно всички горепосочени факти и обстоятелства.

С атакуваното Определение № 1255 от 10.03.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е оставил без уважение молбата, подадена от „Стик – Кредит“ АД със седалище гр. Шумен за изменение на Решение № 200 от 28.01.2026г., постановено по гр. дело № 6661/2025г. по описа на Районен съд – Бургас в частта му за разноските, като неоснователна.

На основание чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай е безспорно, че депозираната молба за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските е допустима и законосъобразно съдът я е разгледал по същество – молбата е депозирана в срока за обжалване на постановеното първоинстанционно решение.

От друга страна - безспорно е и обстоятелството, че с депозирания писмен отговор на исковата молба от ответното дружество – „Стик – Кредит“ АД със седалище гр. Шумен е направено изрично възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат и е отправено искане то да бъде намалено – тоест – налице са били предпоставките съдът да разгледа искането за намаляване на възнаграждението за адвокат и в случай, че прецени, че е основателно да намали претендирания размер.

Следва да се посочи, че безспорно разноски на ищеца в конкретния случай се дължат с оглед изхода на спора (предявеният иск е уважен) и няма 5 основание такива да не му бъдат присъждани. По делото са представени доказателства за сключен Договор за правна защита и съдействие, за уговорено възнаграждение, както и доказателство, че тези разноски са платени. В тази връзка е неоснователна претенцията на ответното дружество разноски в полза на ищеца да не бъдат присъждани изобщо. С оглед на изложеното, следва да бъде разгледано искането на ответното дружество, направено при условията на евентуалност, а именно – дали са налице предпоставките така уговореното възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.