Решение № 61 от 19.03.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Сливница, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20221890100844 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по искова молба от А. Д. Б. против „Ю.Б.“ ЕООД с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 3500 лева, частично от сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.07.2022 г. И сумата в размер на 153,61 лева, частично от сумата от 219,44 лева - лихва за забава за периода 15.07.2022 г. до 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът , по силата на трудов договор , е работил при ответника на длъжност „склададжия“. Твърди, че на 15.07.2022 г. докато изпълнявал работните си задължения, е паднал и си е ударил ръката. При падането получил фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Посочва, че случилото се е било признато за трудова злополука. От това ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 5000 лева. Ответникът не му е заплатил обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 3500 лева обезщетение, частично от 5000 лева. Претендира и обезщетение за забава.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Признава обстоятелството, че ищецът е работил при него по трудово правоотношение. Оспорва размера на претендираните от ищеца суми. Ответникът заявява също, че ищецът е съпричинил вредите поради груба небрежност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С Определение от 24.02.2023 г., като трето лице – помагач на ответника е конституиран ЗК „У.Ж.“ АД.

От същите е постъпило становище, с което се присъединяват към изложеното от ответника в отговора на исковата молба. Твърди се, че застрахователят е заплатил на увреденото лице сума в размер на 838.28 лева – обезщетение, с което изпълнил своите задължения по договора за задължителна застраховка на работниците и служителите при 1 ответника за риск от трудова злополука. Молят за отхвърляне на исковете.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд при ответника по трудов договор, настъпила трудова злополука, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, вредите, причинно следствена връзка между трудовата злополука и вредите, размер на вредите.

Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже, наличие на обстоятелства, които изключват отговорността му, както и възражението си за съпричиняване, че ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на задълженията си, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

С Определение от 24.02.2023 г. , като безспорно между страните е отделено, че ищецът е полагал труд при ответника по силата на трудов договор към дата 15.07.2022 г ., като е заемал длъжността „склададжия“.

Не е спорно между страните, че на 15.07.2022 г., в работно време, докато е изпълнявал трудовите си задължения, ищецът е претърпял трудова злополука, като при управление на електрическа палетна количка пада, в резултат на което получава счупване на долния край на лъчевата кост закрито на дясна ръка.

Злополуката е приета за трудова от НОИ с Разпореждане от 25.07.2022 г. /л.15/, което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2023 г. ищецът признава, че е получил обезщетение от ЗК „У.Ж.“ АД по задължителна застраховка на работниците и служителите при ответника за риск от трудова злополука, в размер на 838.28 лева.

Спорно по делото е размера на вредите, като парична стойност и допринесъл ли е ищецът с поведението си за настъпване на същите, проявил ли е груба небрежност.

От представената по делото епикриза /л.16/ се установява, че ищецът е приет в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 16.07.2022 г. и е изписан същия ден с поставена диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“, като му е извършено оперативно лечение – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна и счупване на ладиевидната кост на китката, закрито. Поставена била гипсова имобилизация.

Ищецът е изписан без медицински риск от приключване на болничното лечение и без значими оплаквания, с подобрение.

Епикризата е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда доказателствена стойност, доколкото е издаден от лекуващия лекар на ищеца, при и във връзка с извършената от него работа. Именно изготвилият епикризата е и лекарят, извършил посочените в нея манипулации и е поставил диагноза на ищеца.

Отразеното в епикризата се потвърждава и от представените УМБАЛСМ „Пирогов“ медицински документи /л.108-135/, история на заболяването, предооперативна епикриза, оперативен протокол

От представените по делото болнични листове за временна нетрудоспособност на ищеца /л.17-19/ се установява, че на същия е предписано домашно лечение, във връзка с претърпяната от него трудова злополука за периода от 16.07.2022 г. до 14.09.2022 г.

От показанията на свидетеля И.А.Б.З. /протокол от о.с.з. т 24.10.2023 г. л. 163/, доведена от ищеца и дъщеря на същия, се установява, че след претърпяната от баща злополука лятото на 2022 г. още на същият ден той се обадил и споделил какво се е случило. Казал , че много го боли ръката и трябва да отиде до Пирогов. След прегледа в 2

Пирогов, отново се обадил и казал, че китката му е счупена. Бил му поставен гипс и изписан за домашно лечение. След изписването му свидетелката полагала грижи за ищеца, тъй като той живеел сам, се наложило да го посещава, за да му пазарува, да го обслужва, да го бръсне, да го постригва и да го храни първите дни, тъй като много го боляла ръката и не можел да се обслужва сам. Свидетелката установява, че ищецът търпял силни болки, налагало се да взима болкоуспокояващи, защото не можел да спи през нощта. След като му свалили гипса имал остатъчна болка от травмата. Постепенно свикнал отново да ползва ръката си. Установява, че около 2-3 месеца след сваляне на гипса го боляла ръката. И сега от време на време усещал болка. От емоционална страна ищецът изпитвал притеснение и неудобство някой да се грижи за него.

Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.

Показанията се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните Съдебномедицинска експертиза /л.187. От нея се установява, че на ищеца е причинено телесно увреждане – счупване на лъчевата кост на предмишницата на дясната ръка и счупване на ладиевата кост на дланта на дясната ръка. Вещото лице установява, че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване, описан в исковата молба, а именно при управление на електрическа палетна количка пада на твърда повърхност. Вещото лице установява и обсъденото по-горе, отразено в медицинските документи, безкръвно, ръчно наместване на счупването и обездвижване с гипсова ортеза. Установява се, че възстановителният период при счупване на лъчевата кост в долния край е от 2.5 – 3 месеца, а при счупване на ладиевата кост – 4-5 месеца, като при този вид счупване се усеща интензивна болка, особено силна в първите 7-10 дни /остър период на травмата/ и постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период. Вещото лице обосновава, че доколкото зоната на счупване е свързана с интензивни, ежедневни натоварвания и голям обем на движение, с оглед ролята на увредения крайник, пълно възстановяване не се очаква, като е възможно да е налице лека до средна по сила болка при по-големи натоварвания и при влошаване на атмосферните условия /ниска температура, повишена влажност/, включително с вероятност за постоянен характер.

Съдът кредитира СМЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице, което е обсъдил всички налични по делото медицински документи, след което е изготвил заключението си.

С оглед всичко изложено съдът приема, че се доказа пълния фактически състав на чл.200, ал.1 КТ, а именно, че на 15.07.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, в резултат на която са му причинени травматични увреждания, така както е описано в исковата молба.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.

Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне 3 размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.

В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 12 000 лева.

За да определи този размер съдът взе предвид вида и броя на травматични увреждания на ищеца, а именно два броя счупвания - счупване на лъчевата кост на предмишницата на дясната ръка и счупване на ладиевата кост на дланта на дясната ръка.

Отчете се обстоятелството, че първите 7-10 дни ищецът е търпял силни интензивни болки.

Наложило се е оперативна намеса, макар и само чрез външна фиксация. Поставена е гипсова ортеза. Взе се предвид обстоятелството, че възстановяването на травмите е в един не малък период от 2.5 – 3 месеца – за първата, и 4-5 месеца – за втората, като през цялото време от ищеца са търпени болки и неудобства. Отчете се обстоятелството, че с оглед възрастта на ищеца, не се очаква пълно възстановяване на травмите и че същите предизвикват болки и към настоящия момент, които болки са с постоянен характер и се активират при промени в климатичните условия. Взе се предвид обстоятелството, че ищецът, за период от месец, не е могъл да се обслужва сам, поради поставената гипсова ортеза и поради търпените болки, като е имал нужда от чужда помощ, което допълнително му е създавало неудобства и дискомфорт и усещане за безпомощност.

Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. юли 2022 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и определеното от съда обезщетение. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. В този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС.