Решение № 1265 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330114408 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес:

***, представляван от пълномощника адв.Т. Д. – М., против „Кредит И. И.

БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от З. Д. и А. Б..

Ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение № 6242/20.05.2011 г. по ч.гр.д. № 9006/2011 г. по описа на РС Пловдив, 7 гр. състав, бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, следните суми: 162,53 лева – главница по договор за потребителски кредит от ***, 16,63 лева - договорна лихва за периода 30.01.2004г. - 30.04.2004г., както и сумата 149,36 лева - начислени като мораторни лихви за периода 27.02.2004г.-26.04.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане, както и 25.00 лева разноски и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се сочи, че въз основа па изпълнителния лист от 08.07.2011г. с молба вх.№ 15167 от 28.10.2011г., подадена от „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД било образувано *** против Н. П. Х.. Излага се, че след образуване на въпросното изпълнително дело до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 27564/27.09.2012г., получена от неговия вуйчо, като били извършени действия по проучване на имущественото състояние, но такива не били предприети. Релевира се от ищеца, че на 11.09.2015г. по въпросното изпълнително дело била подадена молба по чл.429 от ГПК с приложен договор за цесия от 15.09.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и ответникът „Кредит И.

Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като му било изпратено съобщение – призовка изх.№ 4815/25.01.2016г. с посочване на новите обстоятелства, но същото не му било надлежно връчено. Твърди се, че до 11.09.2015г., когато бил приложен по делото договора за цесия, не било извършвано каквото и да е изпълнително действие, като последното изпълнително действие, поискано от взискателя било от 28.11.2011г., на която дата било образувано изпълнителното дело. Заявява се в исковата молба, че ищецът не дължал горепосочените 1 суми, поради погасяването им по давност, като в случая били погасени с изтичането на петгодишна погасителна давност към дата 28.11.2016г., тъй като взискателят не бил предприемал до този момент никакви изпълнителни действия. В исковата молба се сочи, че по образуваното ***, бил насрочен опис на движими вещи на дата 14.09.2017г., но същият не бил извършен. Оспорва се от ищеца обстоятелството, че по въпросното изпълнително дело бил конституиран като взискател „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, тъй като изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Според Х. цесионерът можел да замести цедента в изпълнителния процес след сключване на договора, но можел да иска принудително изпълнение по делото едва след уведомяването на длъжника за извършената цесия, като по *** подобно уведомяване не било извършено. Сочи се, че на 29.11.2022г. била депозирана молба за прекратяване на изпълнителното дело при условия та на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а на 13.12.2023г. пълномощникът адв.Т. Д. получила съобщение за прекратяване на изпълнителното дело Изх.№ 106154/05.12.2022г. В исковата молба се твърди, че ответникът „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, изтеглил изпълнителния лист и поискал образуване на ново изпълнително дело, като в тази връзка било образувано ***.

На 30.03.2023г. било получено съобщение за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителния лист, издаден на основание Заповед за изпълнение № 6242/20.05.2011г. по ч.гр.д. № 9006/2011г. по описа на РС Пловдив, 7 състав. Според ищеца същият бил неправомерно конституиран като длъжник по новообразуваното изпълнително дело за задължение, което било погасено по давност. Отправя се искане да бъде признато за установено спрямо ответника „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, че ищецът Н. П. Х. не дължи следните суми: 162,53 лева – главница по договор за потребителски кредит от ***, 16,63 лева - договорна лихва за периода 30.01.2004г. - 30.04.2004г., както и сумата 149,36 лева - начислени като мораторни лихви за периода 27.02.2004г.-26.04.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане, както и 25.00 лева разноски и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от пълномощника адв.Т. Д., която поддържа исковата молба. Моли да се уважи предявения иск, като заявява, че същият е изцяло основателен и доказан. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ангажиран е отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, чрез чрез пълномощника юрисконсулт Т. Х.. Взема становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че н a 10.08.2003г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и Н. П. Х., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № ***, като дружеството финансирало физическото лице, а за последното възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по договора. Сочи се, че поради неизпълнение на гореописаните задължения, по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 28.10.2011г. било образувано *** и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 9006/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Според ответника по време на образуваното на 28.10.2011 г. изпълнително производство по *** били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Твърди се, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 28.10.2011г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на *** и на тази дата била прекъсната погасителната давност, а с Удостверение от НАП - вх. № 1825/26.01.2012 г. бил присъединен ТД НАП Пловдив, като и това действие прекъснало давността. Сочи се в отговора на исковата молба, че на 11.09.2015г. била подадена молба за конституиране на нов взискател от „Кредит 2

И. И. БГ" ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност, като с нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. След това до длъжника било изпратено съобщение за промяна на взискателя поради цесия на 25.01.2016г., а н a 07.04.2017г . било изходирано разпореждане за насрочване на опис на движими вещи, като описът бил насрочен за 14.09.2017г. и това било валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността. На 26.07.2017г. била подадена молба за насрочване на опис на движими вещи, а непосредствено след това била изходирана Призовка за принудително изпълнение, а съгласно същата, опис на движими вещи бил насрочен за 27.09.2017г. На 26.04.2018 г. била входирана молба за справка БНБ, с искане за налагане на запор. На 06.07.2018г. била изходирана Призовка за принудително изпълнение, както и запорни съобщения до ОББ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) и до БАНКА ДСК АД. На 11.09.2018г. по делото била постъпила сума в размер на 749.81 лева. Н а 02.10.2019г. била депозирана молба за опис на движими вещи, с искане да бъде насрочен такъв. На 14.05.2020г. била изходирана Призовка за принудително изпълнение, опис на движими вещи бил насрочен за 23.07.2020г. На 05.10.2020 г. взискателят депозирал молба за справка на банкови сметки, с искане за налагане на запор върху откритите такива. На 18.08.2022 г. по делото постъпила молба от взискателя отново за насрочване на опис на движими вещи, като призовката за принудително изпълнение била изходирана на 14.09.2022г., а описът бил насрочен за 30.11.2022 г.

Излага се от ответника, че след като *** било прекратено от ***, взискателят изтеглил процесният изпълнителен лист и на 05.01.2023г. било образувано ***. отново по описа на ***. Твърди се в отговора, че с молбата за образуване, взискателят К. И. поискал извършването на справки за имущественото състояние на Н. П. Х., искане за налагане на запори, насрочване на опис на движими вещи, което отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 23.03.2023 г. били изходирани запорни съобщения до БАНКА ДСК АД, както и до КАТ.

Твърди се в отговора на исковата молба, че във връзка с позоваването от страна на ищеца за „абсолютна давност“, разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД не се прилагала за заварени случай, т.е. нямала обратно действие. Според ответника всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото изпълнение. Релевира, че всички гореизброени изпълнителни действия били прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което погасителната давност относно процесното вземане не била изтекла. Ответникът намира, че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да било задължително успешно, за да се считала давността за прекъсната, като перемпцията била без правно значение за прекъсването на давността." Счита, че от образуване на *** на 28.11.2011 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна давност не течала, независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни действия, а началният момент от който започвал да тече погасителна давност била датата 26.06.2015 г. постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Предвид това „Кредит И. И. БГ“ ЕАДизлага, че по отношение процесното вземане срещу Н. П. Х., не била изтекла погасителната давност.

Релевира се, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упълномощило ответника да уведоми длъжника за извършената цесия, като в тази връзка било изпратено уведомление на неговия адрес в ***, като същото се върнало с отбелязване „Непотърсен", което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД. Отправя се искане за 3 отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответното дружество не се представлява, но представя молби, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Х. и юрисконсулт С. К., в които заявяват, че поддържа отговора и се моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Районен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от деловодната справка на Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 9006/2011г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против длъжника Н. П. Х., е издадена Заповед за изпълнение № 6242/20.05.2011г. за претендираните суми – 162,53 лева – главница по договор за потребителски кредит от ***, сумата от 16,63 лева – договорна лихва за периода 30.01.2004г. до 30.04.2004г., сумата от 149,36 лева – мораторна лихва за периода 27.02.2004г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева – разноски по делото и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и изпълнителен лист въз основа на разпореждане от 06.07.2011г. Въпросните съдебни актове не били обжалвани, против заповедта не е постъпвало възражение в законоустановения срок и същите са влезли в сила.