Решение № 576 от 16.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100900528 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството по делото е образувано по молба на „О.“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“*******, партер, представлявано от управителя К.В.В., с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични публично правни задължения, както и че е в невъзможност да посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност.

Молителят твърди, че от 2017г. не развива дейност. През 2019г. дружеството реализирало еднократно приход от продажба на един имот /сграда за енергопроизводство от 10кв.м./, придобит с НА №15 от 07.01.2019г. за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка по чл.587 ал.2 от ГПК, като продажбата била осъществена отново през 2019г., след което други приходи не са постъпвали от стопанска дейност. Твърди, че съгласно Решение №260721 от 10.05.2021г., постановено по т.д.№5991/2016г. е бил осъден на осн.чл.78 ал.1 ГПК да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото в размер на 20 000лева, дължими към ищеца по делото – синдика на „Вагоноремонтен завод Карлово“ АД гр.София /н/, както и сума в размер на 229 272,07лв. на осн. чл.649 ал.6 от ТЗ, представляваща дължима държавна такса по уважения срещу дружеството иск, дължими към СГС. Сочи, че решението е влязло в законна сила на 28.11.2021г. По покана на синдика на „Вагоно-ремонтен завод Карлово“ АД гр.София /н/, от 07.02.2022г., дружеството следва да заплати 20 000лв. съгласно осъдителния диспозитив на решението.

Твърди, че средствата за заплащане били осигурени чрез сключен договор за заем от 07.02.2022г. с предишния управител на „О.“ ЕООД А.Т.Г..

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност, да бъде определена начална датата на неплатежоспособност, да се прекрати дейността на дружеството, да се обяви длъжника в несъстоятелност, като се спре производството.

1

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

„О.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към Софийски градски съд – 229 272,07лв. за държавна такса по дело и към А.Т.Г. – 53 800лв. и лихви – 4 037,86лв. на основание заеми.

Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансовоикономическа експертиза, се установява, че към 31 декември на съответната година за периода 2017г. – 2022г. нетекущи /дълготрайни/ активи съставляват съответно 98,59%, 98,59%, 99,61%, 100%, 0% и 0% от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите активи за периода 2017-2020г. показват, че нетекущите активи са основната част от активите. За периода 2021-03.09.2022г. нетекущите активи липсват напълно. Текущите /краткотрайните/ активи към 31 декември на съответната година за периода 2017г. – 09.03.2022г. тази група активи съставляват съответно – 1,41%, 1,41%, 0,39%, 0%, 0% и 0% от общо активите. Краткотрайните активи се състоят от малко материални запаси и вземания.

Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че за периода 2021 – 09.03.2022г. цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Вещото лице е посочило, че възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващите отчетни периоди, се посочват като разходи за бъдещи периоди. В случая дружеството няма отчетни разходи за бъдещи периоди за процесния период. Собственият капитал е отрицателна величина за целия отчетен процесен период. Задълженията се състоят към доставчици и други задължения. Стойността на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие. Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Оценката на ликвидността се извършва чрез коефициентите на ликвидност, които са изчислени по данни на счетоводния баланс за съответната година на периода 2017 – 09.03.2022г., като имат следните измерения.

Вещото лице е посочило, че показателят на коефициента на обща ликвидност е значително под референтни стойности 1,0 – 2,0. За периода 2017г. – 09.03.2022г. показателят е със стойност значително под 1, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, което го поставя в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност , който се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения.

За периода 2017г. – 09.03.2022г. при длъжника показателят е със стойности под допустимата граница, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За периода 2017г. – 09.03.2022г. стойностите на този показател са значително под референтните. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите незабавно своите задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи 2 около 30% от задълженията. Стойностите на този показател за периода 2017г. – 09.03.2022г. са значително под референтните.

Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не се достатъчно обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2017г. – 09.03.2022г. съществуващите задължения на ответното дружество не са обезпечени с имущество.

Стойностите са отрицателни, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Собствения му капитал е декапитализиран.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода 2017г. – 09.03.2022г. е видно, че стойностите са отрицателни. Следователно молителят е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост.

Според експертизата, изискуемите задължения на молителя произтичат от търговската дейност на дружеството, въз основа на извършени към него доставки от трети лица, получени парични заеми от свързани лица и публичноправни задължения по отношение на дружеството - такси към Софийски градски съд. Към 09.03.2022г. молителят е осчетоводил задължения към А.Т.Г. по предоставени парични заеми по договори и към СГС за държавни такси, които задължения са в общ размер на 287 109,93лв. Не са установени неосчетоводени документи, както и няма данни за непогасени задължения към НАП.

От анализа на ГФО към 31.12.2021г., се установява, че молителят не притежава дълготрайни и краткотрайни активи.

Изводът е, че ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми задължения. Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с икономическите показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от 31.12.2017г. Последното плащане на длъжника е от 07.02.2022г. към „ВРЗ – Карлово“ АД /н/ в размер на 20 000лв., която сума е била набавена чрез получен заем от А.Т.Г. по договор за заем от 07.02.2022г. за сумата от 20 000лв. Вещото лице установява, че молителят не притежава имущество към 09.03.2022г.

За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Липсват активи и приходи, от които да се направи извод за способност за преодоляване на финансовите затруднения и обслужване на задълженията. Затрудненията на дружеството нямат временен характер, като имуществото на "О." ЕООД не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Съдът намира, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията по търговски сделки, каквито са договорите към доставчиците и персонала, както и има значителни публични задължения. Не се обори оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е 3 изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите затруднения, по вид и размер говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 19.04.2022г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 20.04.2022г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.