Определение № 4722 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513015 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от името на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез законния представител - адв. Д.Х. – ищец по исковата молба срещу Определение № 35003 от 23.08.2025г., постановено по гр. д. 53184/2024г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, с което искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение от 02.05.2025г. в частта за разноските е оставено без уважение.

Жалбоподателят изразява недоволство по отношение на разноските, определени от първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а именно намалянето им до размер от 50 лв. с ДДС, на фона на претендирания такъв от 480 лв. с ДДС, както и относно намеления размер на разноските за исковото производство – 250 лв. с ДДС, при претендирани такива в размер на 530,22 лв.

Сочи, че по делото са извършени множество процесуални действия , а с оглед на материалния интерес – минималното адвокатско възнаграждение, било по- високо от претендираното от страната. Намира, че така определеното възнаграждение противоречи на принципите за справедливост и обоснованост. С тези доводи моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски в пълния им предявен размер. Претендира за присъждането на разноски и в рамките на настоящото производство.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва подадената частна жалба като неоснователна.

Поддържа се, че така определените суми отговарят на сложността и характера на производството. Сочи, че съобразяване на минималните размери, посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, би довело до необосновано висока тежест на разноските, несъразмерна с фактическата и правна сложност. С тези доводи, моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от името на „Дженерали Застраховане“ АД, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание: чл. 411 от КЗ за установяване вземането на „Дженерали Застраховане“ АД срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за сумата от 1418,47 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № 211625332 за ПТП на 04.12.2023 г. на ул. „Цар Освободител“ в гр. Кюстендил, при което са причинени щети на лек автомобил „Мерцедес Е220 СО“, рег. № ********, собственост на В.А., както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№43868/2024 г. на СРС.

С постановеното по делото Решение, претенцията на ищеца е призната за основателна вцялост, а ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 588,37 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 78,37 лв., разноски за заповедното производство.

С молба от 20.05.2025г. процесуалният представител на ищеца – адв. Х. е поискала от съда да измени своето решение в частта относно присъдените разноски, като присъди такива в пълният им предявен размер.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице основания за ревизиране на Решението в частта относно определените разноски.

Настоящият въззивен състав не споделя крайния извод, залегнали в ревизирания понастоящем акт.

Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски в производството, вкл. и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част.

В хода на устните състезания по делото, след представянето на списъка по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на ищеца изрично е възразил срещу претендираното адвокатско възнаграждение с твърдения за неговата прекомерност.

В случаите, когато съдът своевременно е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, на преценка подлежи, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания, съотнесен към размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай, действително производството по делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, обемът на подлежащи на 2 оценка доказателства не надхвърля стандартният за дела с подобен предмет, а разглеждането на делото е преминало в рамките на едно съдебно заседание.

Претендираното от представителя на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 530 лв. – за исковото производство, напълно отговаря на минимално предвидения според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01 от 09.07.2004г. размер, който макар и необвързващ съдилищата, в контекста на постановеното от Съда на ЕС решение С-438/2022 решение, е ориентировъчен.

На следващо място, видно от представените по делото Фактура /л.75 СРС/, претендираното адвокатско възнаграждение е действително заплатено от ищцовото дружество.

При извършване на преценка за действителната фактическа и правна сложност на делото, определяне на възнаграждение в исковото производство в размер на ориентировъчните минимуми от 530 лв. с ДДС, се явява кореспондиращ на сложността, а и съответен на икономическата действителност, в която се вписва. Същият не съставлява и ограничение на конкуренцията.

Не така стои въпросът с разноските, претендирани за заповедното производство.

Претендираните разноски в размер на 480 лв. с ДДС, действително се явяват прекомерно завишени, с оглед на фактическите правни действия, но и определеният размер от 50 лв. е несъответен и противоречащ на принципа за справедливост.

Настоящият състав, съобразявайки характера на защитимото право, обема на търсената защита и естеството на заповедното производство, намира, че отговарящите разноски следва да бъдат определени в размер на 250 лв. с ДДС.

По тези причини, молбата по чл. 248 ГПК се явява частично основателна, поради което решението следва да бъде ревизирано.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 35003 от 23.08.2025г., постановено по гр. д.

53184/2024г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, в частта, в която е оставена без уважение Молба от 20.05.2025г. на „Дженерали застраховане“ АД за изменени на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени за исковото производство, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 7891 от 03.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 53184/2024г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „******** е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 3

532,81 лв., представляваща разноски във въззивното производство и сумата от 78,37 лв. – за заповедното производство, като

УВЕЛИЧАВА разноските, които ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД от 500 лв. на 632,81 лв., от които 32, 81 лв., разноски за държавна такса и 600 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение – за исковото производство и от 78,37 лв. на 278,37 лв. с ДДС, от които 28,37 лв. – държавна такса и 250 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за заповедно производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 329509 от 09.10.2025г., от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, за присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедно производство № 43868/2024г., по описа на СРС, 31, състав за разликата над 250 лв., до пълния претендиран размер от 480 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4