Решение № 4033 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4033 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100514426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17538/30.09.2025 г. по гр. д. № 69653/2024 г. по описа на СРС, 148 състав е отхвърлен предявения от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 12,00 лева, с вкл. ДДС, представляваща сума платена без основание, начислена с Фактура № 445082408 за периода 28.01.2022 г. – 27.02.2022 г. за мобилна услуга с № **********, издадена на основание Договор № 503554975 и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 334846/14.10.2025 г. (пощенско клеймо от 11.10.2025 г.) от „Минолби“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът не бил взел предвид значението и последиците на кредитно известие като първичен счетоводен документ, което било представено по делото и не го обсъжда в мотивите си. Твърди, че пред НАП и Прокуратурата операторът представил кредитните известия, за да намали данъчните си задължения и да 1 преустанови започнала проверка. Представено било и писмо до КРС, с което операторът признал, че по отношения на фактурирания роуминг пакет е издал кредитно известие. Твърди, че кредитното известие освен другите обстоятелства, установява и получател на сумата. Поддържа, че съгласно чл.

115, ал. 2 от ЗДДС кредитното известие се издавало в 5-дневен срок от връщането на сумата, което не било направено. Посочва, че много експертизи, направени по други дела се установявало, че сумата от 3500 лева била отделена в депозитна сметка с титуляр Минолби ЕООД, което означавало, че тази сума принадлежи на ищеца, а не на трето лице. Сумата била сторнирана в полза на Минолби ЕООД. В отговора на исковата молба, ответникът не оспорвал, че е извършено плащане на цялата сума по процесната фактура, а без правно значение било кой е платец по нея. Без правно значение били и твърденията, че ищцовото дружество не било осъществявало търговска дейност. Имало и други дела, по които било извършено прихващане с надвзети суми, което означавало, че има извънсъдебно признание. Поддържа, че дори плащането да било извършено от трето лице, то погасявало задължения на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 404800/10.12.2025 г., подаден от „А1 България“ ЕАД, с което излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69653/2024 г. по описа на СРС, 148 състав е образувано по искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника „А1 България“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни 2 услуги/телефонни номера, телевизия, интернет – пакети). Твърди, че ответникът е издал фактура № 445082408 за периода 28.01.2022 г. – 27.02.2022 г., съдържаща месечни абонаментни такси МАТ за мобилни услуги № **********-23,20 лева без ДДС. Твърди, че „Минолби“ ЕООД е заплатило пълния размер на фактурираната сума с вкл. ДДС, след което при направена справка дружеството установило, че е платило повече от действително дължимите такси за договорените пакети за мобилни услуги общо в размер на 10 лева без ДДС. Направили опит да получат необходимото съдействие от служители на ответника, за да бъде преустановено неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените. Не последвал отговор.

Твърди, че плащането на сумата било установено от кредитно известие № 6536646044 издадено към процесната фактура с № 445082408, с което се признавало, че сумата от 26,99 лева с ДДС били недължимо платени. Моли ответникът да бъде осъден да заплати неправомерно начислената сума от 12 лева (с ДДС), представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно начислени от ответника по издадената фактура, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „А1 България“ ЕАД заявява, че я оспорва. Поддържа, че между страните е сключен договор с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. На 08.02.2022 г. през приложението My A1 ползвателят на мобилна услуга ********** активирал „Роуминг пакет ЕС &Балкани – 50 минути“, като действието на пакета било деактивирано на 23.08.2022 г. Съгласно условията на този пакет „месечната такса на пакета се предпралща и не се прорейтва“ (т.е. не се начислява пропорционално не е за пълен месечен цикъл). Посочва, че ако този пакет не се деактивира преди билинг, в първата фактура се начислявали 2 такси (за първия и за текущия месец), а във всяка следваща фактура се начислявала една такса. С отговора на исковата молба, ответникът изрично оспорва твърдението, че сумата е платена от ответника „Минолби“ ЕООД.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало, че процесната сума е платена от ищеца, поради което и предявеният иск е отхвърлен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата сума без да е имал задължение за това.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен Договор № 503554975 – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги, предоставяни за мобилен номер **********. Установено е, че на 08.02.2022 г. от този мобилен номер е активирана услуга „Роуминг пакет ЕС &Балкани – 50 минути“. По делото е прието извлечение от тарифа за тази услуга, както и условия за ползването й, според които таксата е 10 лева без ДДС, която се предплаща и не се прорейтва. Изрично е посочено, че ако допълнителния пакет не се деактивира преди билинг, в първата фактура се начисляват 2 такси (за първия и текущия месец), а във всяка следваща фактура се начислява една такса. Установява се, че на 02.03.2022 г. ответното дружество е издало фактура № 0445082408, удостоверяваща начислени задължения за такси и потребления за мобилни услуги за номер ********** с период на фактуриране – 28.1.2022 г. до 27.02.2022 г., като дължимата сума е в общ размер на 154,84 лева с ДДС. Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за мобилния номер е 23.20 лева без ДДС, от които 20 лева – такса за пакет „Роуминг пакет ЕС &Балкани – 50 минути“ – една за периода 08.02.2022 г. до 27.02.2022 г.

Въззивният съд като съобрази твърденията на страните и приетите по 4 делото доказателства, намира, че е безспорно, а и се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ищеца е предоставено ползването на мобилни услуги чрез номер **********.

Установява се от приетите по делото доказателства, че на 08.02.2022 г. за този номер е активиран допълнителен пакет „Роуминг пакет ЕС &Балкани – 50 минути“. Ответникът е изложил твърдения, че недължимо е платена втора такса от 10 лева (12 лева с ДДС) за тази услуга, поради което и следва да се приеме, че не оспорва, че за процесния мобилен номер такава услуга е активирана. Не са оспорени и условията, при които мобилният оператор е предоставял тази услуга. Следователно и следва да се приеме, че сумата е дължима, както за месеца на активиране на услугата, така и за следващия месец, доколкото фактура № 445082408 е първа след активирането й.

От събраните по делото доказателства не се установява, че издадено кредитно известие № 6536646044, към фактура с № 445082408 за сумата от 26,99 лева, включва и претендираната сума от 12 лева. Това е така, доколкото видно от приложението към фактура 445082408, в общата сума от 154,84 лева с ДДС са включени дължимите такси и стойност на услуги относно 9 номера, предоставени на ответното дружество, един от които е и № **********. В писмо, изходящо от служител на А1 България до Комисия за регулиране на съобщенията, е посочено, че по отношение на „Роуминг пакет ЕС &Балкани – 50 минути“ по фактури 445082408 и 443578017 били издадени кредитни известия на обща стойност 69,84 лева с ДДС. По делото кредитно известие № 6536646044 издадено към процесната фактура с № 445082408 не е представено, а ищецът не е ангажирал други доказателства във връзка с установяване на неговото съдържание.

Налице е и изрично оспорване на твърдението, че сумата от 12 лева е платена от ищеца. Във връзка с установяване на това обстоятелство по делото е представена касова бележка, която обаче, установява плащане на суми по други фактури за периоди следващи процесния.

Предвид на изложеното и доколкото на се ангажирани доказателства, че е възникнало задължение за връщане на процесната сума, както и че тя е платена на ответника, то и предявеният иск се явява неоснователен и крайният правен извод на първоинстанционният съд е правилен.

По разноските

5

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 25 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 17538/30.09.2025 г. по гр. д. № 69653/2024 г. по описа на СРС, 148 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК „Минолби“ ЕООД, ЕИК-201995159, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, жк „******** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК-131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 25 е в р о , представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 4033 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100514426 по описа за 2025 година