Решение № 1025 от 24.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Бургас, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120105007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 30254/09.07.2025 г. на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., срещу Р.

Ш. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 714,48 лева, от които: 500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/11.03.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.; 25,03 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 11.03.2020 г. до 24.04.2020 г.; 189,45 лева – законна лихва за периода 25.04.2020 г. – 26.03.2025 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 22.04.2025 г. до изплащането , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1305/24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2816/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 1084/12.01.2026 г. от назначения особен представител на ответника – адв. М. О. от БАК, с който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани по подробни съображения.

Не се оспорва легитимацията на ищеца и качеството му на цесионер с прехвърлени в негова ползва вземания по процесния кредит. Дава се становище за недоказаност на твърдяния с 1 исковата молба потребителски кредит предвид отсъствието на надлежно доказателство за сключен договор по реда на ЗПФУР. Оспорва се и твърдението за наличие между страните на реален договор за заем, поради отсъствие на доказателства за предаване от кредитодателя „Сити Кеш“ ООД на ответника на сумата от 500 лева. Излагат се подробни правни съображения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, поради несъответствието му с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК. Представят се извадки от електронен калкулатор в подкрепа на оплакванията за неправилно посочен в договора ГПР.

В съдебно заседание по делото ищцовото дружество не изпраща представител.

Депозира становище вх. № 5842/09.02.2026 г. с което взема отношение по възраженията, изложени в писмения отговор на особения представител. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от проведеното по делото открито съдебно заседание от назначения си по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК особен представител – адв. О. от БАК, която поддържа дадения писмен отговор и моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 2816 по описа за 2025 г. на Районен съд Бургас, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1305/24.04.2025 г. при частично отхвърляне на иницииращото производството заявление по чл. 410 от ГПК на ищеца-заявител. Последната е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.

Съгласно определение № 474/27.01.2026 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 1279/30.03.2026 г., е указал на ищеца, че в негова тежест е възложено да установи, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен валиден договор с индивидуализирания в исковата молба предмет, както и, че „Сити Кеш“ ООД е изправна страна по него; съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договорите са индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвидените по договора неустойки и такси нямат отношение към действителните разходи по този кредит; сключването на валиден договор за цесия между 2 кредитора „Сити Кеш“ ООД и ищеца относно процесните вземания, както и, че ответникът е уведомен за цесията.

Окончателният доклад по делото е приет при отсъствие на възражения на ищеца.

Предвид служебно констатирана нередовност на представените в подкрепа на претенциите писмени доказателства и изричните възражения на особения представител на ответника за недоказаност на твърдения легитимиращ ищеца процесен договор за паричен заем, съдът със свое определение по чл. 140 от ГПК е дал изрични указания за представянето му в съответен на изискванията на ГПК вид с цел приемането му. На ищеца е предоставена възможност в срок до съдебно заседание да посочи, дали представеното обикновено копие на договора /л. 14-15 от делото/ съставлява препис от електронен документ, респ. да го завери надлежно и в съответствие с чл. 184, ал. 1 вр. чл. 183, ал. 1 от ГПК, като е предупреден за последиците при неизпълнение – че ще остави без уважение искането за приобщаването му като доказателство по спора.

Със свое становище от 09.02.2026 г. ищецът потвърждава по същество, че соченият процесен договор за заем между „Сити Кеш“ ООД и ответника, на който основава вземанията си, е електронен документ, сключен е чрез интернет платформата на заемодателя – дистанционно и с разписване от страна на заемателя посредством заявена от него електронна пощенска кутия. Независимо от дадените съдебни указания в предоставения от съда срок по делото не е ангажиран надлежно заверен препис от договора за паричен заем, предвид което и по изрично искане на особения представител, с протоколно определение № 1279/30.03.2026 г. съдът приложи доведените до знанието на ищеца последици и не прие като доказателство по делото съдържащото се между кориците му обикновено копие на електронния документ.

Тук е мястото да се отбележи, че процесният Договор за паричен заем Кредирект № ***/11.03.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Ш. Х. е представен още със заявлението по чл. 410 от ГПК, но отново в обикновено незаверено от заявителя или негов представител копие. Следва да се посочи, че представителят на ищцовото дружество несъмнено е запознат с общоприетата от съдилищата форма на заверка на представено по ел.път писмено доказателство /с КЕП/, доколкото по указания на съда е приложил по делото заверено копие от пълномощието си /л. 41 от делото/.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че ищецът, комуто се следва доказателствената тежест, не проведе успешно доказване на факта, че ответникът е страна по Договор за паричен заем Кредирект № ***/11.03.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, на който основава вземанията си, съответно, че ответникът притежава пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове в качеството на длъжник на праводателя на ищеца. Посоченото е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите в цялост, без да е необходимо да се изследват останалите факти, включени в предмета на доказване, да се извършва анализ на останалите представени от страните доказателства, съответно – да се обсъждат допълнителните възражения на ответната страна.

Съгласно изложените мотиви предявените кумулативно съединени искове с правно 3 основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.

240 и сл. от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

При този изход от спора разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се следват на ответната страна, но доколкото по делото отсъства искане за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., срещу Р. Ш. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и с правно основание чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД, за установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 714,48 лева, от които: 500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/11.03.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.; 25,03 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 11.03.2020 г. до 24.04.2020 г.; 189,45 лева – законна лихва за периода 25.04.2020 г. – 26.03.2025 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 22.04.2025 г. до изплащането , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1305/24.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2816/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4