Решение № 84 от 30.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №63

№ 84 гр. С., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20211870100863 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Р. Х. И. от гр. С. е предявил срещу „З. а. д. „ОЗК - З.““ АД, гр. С., искове за заплащане на сумата 20361,28 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на доходи, съставляващи общ размер на разликата над получавана социална пенсия за инвалидност до минималната месечна работна заплата за страната за периода от 18.08.2016 г. до 17.08.2021 г. вследствие на загуба на работоспособност поради увреждания на здравето, причинени на ищеца в резултат на застрахователно събитие, за което ответникът отговаря по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016 г. на третокласен път ІІІ-*** гр. С. - гр. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на по 424,00 лв. месечно, считано от 18.08.2021 г. до настъпване на основание за изменение или за прекратяване на обезщетението, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на доходи, съставляващи разликата над получавана социална пенсия за инвалидност до минималната месечна работна заплата за страната вследствие на загуба на работоспособност поради същите увреждания на здравето, причинени на ищеца от това застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от 18-то число на месеца, за който се отнася, до окончателното му изплащане. Твърдения за обстоятелствата, на които се основават исковете, са изложени в исковата молба и в уточняващата я молба от 11.10.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло със становище за тяхната неоснователност по подробно изложени съображения.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. И. М., която заявява, 1 че поддържа исковете. В писмена молба, постъпила на 10.02.2023 г., т. е. преди съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, пълномощникът на ответника адв. С. Ч. изразява становище за тяхната основателност и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. С. П. - Х., която заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба. В молба-становище от 17.02.2023 г. пълномощникът на ответника излага съображения за неоснователност на исковете, поради което моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то (КЗ).

Исковете са на общо основание допустими. Наред с това ответникът не е оспорил твърдението на ищеца в исковата молба, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие при ответника е образувана преписка по щета, по която към датата на предявяване на иска той не е определил и изплатил на ищеца процесните в настоящото производство обезщетения за имуществени вреди.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Със споразумение по НОХД № 87/2018 г. по описа на РС – С., одобР. от съда на 22.10.2018 г., Б. З. Р. от гр. Ш. е признат за виновен в това, че на 18.08.2016 г. около 21,30 ч. на третокласен път № *** от гр. С. за гр. И. в участъка на километър 3+600, местността „С.“, при управление на моторно превозно средство – влекач марка „Р.“, модел „Т*** FWD“ с ДК № Е **** КТ и прикачено към него полуремарке марка „К.“, модел „СН **“ с ДК № Е **** ЕЕ, е нарушил правилата за движение, установени в чл.

20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е допуснал причиняването на тежка телесна повреда на Р. Х. И. от гр. С., изразяваща се в контузия (натъртване) на мозъка, придружено с хигроми двустранно челно, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което на Б. З. Р. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от одобряване на споразумението и „лишаване от право да упражнява определена дейност“, а именно – да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.

С оглед разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК с одобряването му на 22.10.2018 г. това споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която на основание чл.

300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 от НПК е задължителна за съда в настоящото производство за обстоятелствата, че Б. З. Р. виновно е извършил противоправно деяние, наказуемо като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Противоправен резултат на това деяние, обуславящ неговата съставомерност и наказуемост като престъпление с посочената правна квалификация, е засягане на телесната неприкосновеност на ищеца с медико-биологически характеристики на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК. Затова неминуемо за настоящия съд е задължително на основание чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и 3 от НПК и установяването в одобР.то споразумение, че с деянието си Б. Р. е причинил по непредпазливост на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване) на мозъка, придружено с хигроми двустранно челно, което е довело до постоянно общо разстройство на здравето на ищеца, опасно за живота му.

По делото не е спорно обстоятелството, което се потвърждава и от приложената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд (л. 72 от делото), че на 01.10.2015 г. за моторно превозно средство (МПС) с ДК № Е **** КТ с ответника – застраховател е бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/23/11500245**** с период на застрахователно покритие от 11.10.2015 г. до 10.10.2016 г. Не е спорно и обстоятелството, че към 18.08.2016 г. договорът не е бил прекратен.

Следователно от доказателствата по делото се установява настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск съгласно чл.

477, ал. 1 от КЗ по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника – застраховател за горепосоченото МПС за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, свързани с неговото притежаване и/или използване и причинени на трети лица при управление на това МПС от водач, който е застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. Ето защо обект на З. е отговорността на водача на МПС за непозволено увреждане (т. нар. „деликтна“ отговорност). Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ, приложима и за отговорността на застрахователя по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, в дължимото от него застрахователно обезщетение по договор за застраховка „гражданска отговорност“ се включва и обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане. По тези съображения за обема на отговорността на ответника – застраховател се прилагат и общите правила за деликтната отговорност, установени в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/2021 от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, за да подлежат на обезщетяване, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност.

В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява сигурното настъпване на твърдяните от ищеца пропуснати ползи от реализиране на доходи, съставляващи общ размер на разликата над получавана социална пенсия за инвалидност до минималната месечна работна заплата за страната за периода от 18.08.2016 г. до 17.08.2021 г., както и такава разлика за период от 18.08.2021 г. занапред до приключване на устните състезания, вследствие на загуба на работоспособност поради увреждания на здравето, причинени му в резултат на процесното застрахователно събитие – виновно причинено от Б. З. Р. пътнотранспортно произшествие.

До настъпване на събитието ищецът е бил с призната с експертно решение № ****/20.10.2015 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – С.“ ЕООД (л. 221 от делото) 62 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „Артериална емболия и тромбоза“. Посоченото експертно решение е издадено по повод преосвидетелстване поради влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Съгласно писмо от Националния осигурителен институт от 21.09.2022 г. (л. 153 от делото) за периода от 01.01.2003 г. до изготвяне на справката през 2022 г. за ищеца няма данни за регистрирани трудови правоотношения; за период от м. януари 2000 г. до изготвяне на справката през 2022 г. за ищеца няма и данни за осигуряване с код за вид на осигурен „14 – за работещи без трудов договор“; същият получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 14.07.2015 г., чийто размер към 01.09.2022 г. е 537,05 лв., като на основание чл. 103 от КСО му е отпусната и добавка за чужда помощ с начална дата 01.02.2017 г., чийто размер към 01.09.2022 г. е 185,25 лв. В писмо от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С., офис С. област от 31.08.2022 г. (л. 201 от делото) е посочено, че за периода от 01.01.2000 г. до 18.08.2016 г. за ищеца няма данни за подадени годишни данъчни декларации за декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ. Поради това не се установява до настъпване на застрахователното събитие ищецът да е полагал труд по трудово правоотношение, а поради липсата на декларирани доходи до същия момент по реда на ЗДДФЛ не може да се приеме за установено, че той е получавал доходи за дейност, извършвана на основание граждански правоотношения. От справка в ТРРЮЛНЦ, която е 3 общодостъпна и не е необходимо да бъде приобщавана като доказателство по делото, се установява, че ищецът никога не е бил регистриран като едноличен търговец или като управител или притежател на дялове в търговски дружества.

Ето защо по делото не се установява причинените на ищеца телесни увреждания вследствие на застрахователното събитие да имат за пряка и непосредствена последица сигурна загуба на доход от трудова дейност, получаван от ищеца на каквото и да било правно основание до настъпване на събитието. Вярно е, че според приетото и неоспоР. от страните заключение на вещото лице д-р Д. Н. по назначената съдебномедицинска експертиза (СМЕ) причинените на ищеца телесни увреждания при настъпване на застрахователното събитие са довели до пълна невъзможност същият да полага труд, но следва да се има предвид, че минималната месечна работна заплата за страната, определяна от Министерския съвет, не представлява гарантиран за получаване месечен доход от всяко трудоспособно лице независимо дали то работи или не. При липсата на каквито и да било данни за трудова заетост на ищеца на основание трудово правоотношение в един поне 13 годишен период до настъпване на застрахователното събитие на 18.08.2016 г., възможността ищецът, тогава на 57 години, да сключи трудов договор след тази дата ако събитието не беше настъпило, е изцяло хипотетична и не може да обоснове извод за сигурност в получаването на такъв доход. В този смисъл експертните изводи в СМЕ, че получените при ПТП травми напълно са лишили ищеца от физическа и ментална способност за осъществяване на какъвто и да е труд; че не се установява възстановяване на ищеца от получените при ПТП увреждания; че загубата на трудоспособност е доживотна и пълно или частично възстановяване на ищеца е невъзможно, биха имали своето значение при иск за обезщетение за неимуществени вреди, какъвто в настоящото производство не е предявен. Заключението пък на вещото лице Ц. Н. по назначената съдебно-икономическа (счетоводна) експертиза би имало значение единствено за размера на претендираните обезщетения, но с оглед решаващия извод на съда за липса на основание за присъждането им това заключение не подлежи на обсъждане в настоящото решение.