Решение № 910 от 31.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова в присъствието на прокурора К. Н. К. като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530102034 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Районна прокуратура гр. Стара Загора, образувала досъдебно производство № 1959 зм 1259/2016 г. по описа на Първо РУ гр. Ст. Загора за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.

С постановление от 17.03.2017 г. срещу П. Д. П. било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК и била взета мярка за неотклонение подписка.

С обвинителен акт Районна прокуратура гр. Ст. Загора сезирала Районен съд – Стара Загора в резултат, на което било образувано НОХД 1991/2017 г. с присъда от 10.10.2018г. Районният съд в гр. Стара Загора признал за невиновен П. и го оправдал за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Присъдата била протестирана от Районна прокуратура Стара Загора и било образувано ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора. С решение от 18.12.2018 г. Окръжен съд – Стара Загора, потвърдила изцяло присъдата на Районен съд – Стара Загора и решението било влязло в сила.

За времето, през което срещу него били водени горепосочените 1 производства П. бил претърпял болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание. Не бил работоспособен и не бил могъл да реализира трудови доходи, да се издържа и да помага на семейството си. Самият факт, че имал образувано наказателно производство срещу него му било действало негативно и го било тласкало към физическо и психическо страдание.

Фактът, че имал образувано наказателно производство срещу него, набързо се разгласил в малкото населено място, където живеел и по този начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на семейството му. Много трудно му било да възстанови доверието в хората.

Въпреки неговите обяснения, че по делото бил оправдан и била станала грешка, то голяма част от хората не му повярвали, а близките му и до ден днешен се отнасяли подозрително към него. Особено фрапиращ бил факта, че П. се намирал в чувствителна възрастова група и предприетата репресия спрямо него му оказала изключително влияние върху достойнството и честта.

Искането до съда е да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищецът обезщетение за причинените му нематериални вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо състояние, безсъние, загуба на часове от живота му, по задължението му за участие в наказателното производство в размер на 5000 лв. и законната лихва от датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Стара Загора, 18.12.2018 г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК представителят на Прокуратура на Република България, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковите претенции, като излага следните съображения:

В конкретният случай воденото наказателно производство срещу П. П. било приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти. От материалите по делото било видно, че спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не било променило в значителна степен обичайния му начин на живот. Разследването по наказателното производство било 2 проведено в разумни срокове, като същото било приключило в рамките на една година и седем месеца за двете фази на процеса. Ищецът П. П. не бил ангажирал каквито и да било доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно – следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и обвинението, по което е бил оправдан от съда. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично здраве, за причинени болки и страдания от психическо и физическо естество. Ищецът П. твърдял, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство, за него били настъпили емоционални увреждания в социален и личен план, изразяващи се в това, че воденото срещу него наказателно производство оказало негативно влияние върху честта и достойнството му, а фактът, че имал образувано наказателно производство набързо срещу него се разгласил в малкото населено място, където живеел, също така бил неработоспособен и не могъл да реализира трудови доходи, да издържа и подпомага семейството си, като не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно – следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства.В тази насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, свързани с уронване на честта и достойнството му, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Следвало да бъде отбелязано, че в подкрепа на твърденията за настъпила неработоспособност и невъзможност за реализиране на трудови доходи ищецът не бил представил доказателствен материал, като видно от приложеното към исковата молба заверено копие на присъдата по НОХД № 1991 по описа на Районен съд – Стара Загора за 2017год., към този период същият е бил безработен. В този смисъл ищецът не бил ангажирал доказателства за това, че не бил могъл да реализира доходи, да издържа семейството си, нито такива, че воденото производство е било разгласено в малкото населено място, в което живеел.

Оспорва исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по размер.

Липсвали ангажирани доказателства по време на процеса и в двете му фази /досъдебната и съдебната/ органите на Прокуратурата да са 3 осъществявали действия извън правнорегламентираните.

Размерът на претенция бил силно завишен, прекомерен и не бил съобразен, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен на увреждане, начин, обстоятелства при които било получено, последици, продължителност и степен на интензитет, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото наказателно производство било породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца, възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта /в горния смисъл била практиката на ВКС/ Р № № 391/12г , 1210/09г., 180/12г. и др., с оглед спецификата на ФС на чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната.

Искът за неимуществени вреди бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на наказателното производство.

Също така в депозираната искова молба не се сочили конкретните ограничения, които бил претърпял ищеца във връзка с образуваното и водено наказателно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда.

Оспорва изцяло и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.12.2018 г. – датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Стара Загора, с което ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. В случая била неоснователна претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди да се претендира от 18.12.2018 г., тъй като при доказана основателност на претенцията, законната лихва би била дължима най – рано от 26.05.2019 г. /предвид факта, че исковата молба е била заведена в PC – Стара Загора на 26.05.2022 година/. В тази връзка прави възражение за 4 погасяване по давност /която в случая била тригодишна/ на акцесорната претенция за законова лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 18.12.2018 г. до 25.05.2019 г., на основание чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба било направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, но в конкретния случай счита, че била приложима хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да подлежали на обезщетение сторените разноски, същите следвало не да били предполагаеми, а реални, тоест същите следвало не само договорени, но и реално заплатени.

Прави се искане за приложение на чл. 5 ЗОДОВ.

Прави се неоснователни. искане за отхвърляне на предявените искове като

В съдебно заседание, ищецът и процесуалният му представител заявяват, че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .

В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете по направените в отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и от приложените Д П № зм-1259/2016 г. по описа на I РУ на ОД на МВР – Стара Загора, НОХД 1991/2017 г. на РС – Стара Загора, ведно с ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора , се установява, че:

На 22.12.2016г. е било образувано ДП № зм-1259/2016 г. по описа на I РУ на ОД на МВР – Стара Загора с първото действие по разследването, видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2016г. (л.8 и сл. от ДП).

С постановление от 17.03.2017г. по ДП № зм-1259/2016 г. по описа на I РУ на ОД на МВР – Стара Загора (л. 19 от ДП) ищецът П. Д. П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 04.07.2017г. е бил внесен в РС – Стара Загора обвинителен акт, с който П. Д. П. е бил предаден на съд и е било образувано НОХД №1991/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като с присъда от 5

10.10.2018 г. съдът е признал подсъдимия П. Д. П. за невинен за това, че на 22.12.2016 год. в землището на *********, община Стара Загора, местността „************”, отдел 361, подотдел „С”, без редовно писмено позволително отсякъл и взел от горския фонд дървета с обща кубатура 1,5 пространствени кубични метра на обща стойност 72 лева - 0,90 пространствени кубични метра от дървесен вид „зимен дъб” на стойност 46,20 лева и 0,6 пространствени кубични метра от дървесен вид „акация” на стойност 25,80 лева, собственост на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.

С решение от 18.12.2018 г. по ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора, Окръжният съд е потвърдил изцяло присъдата на Районен съд – Стара Загора, което решение е окончателно.

Видно от представена по делото справка за съдимост, П. Д. П. е бил осъждан по НОХД 1797/2008г на РС – Сливен за извършено престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал.4 НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 НПК, за срок от три години.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно производство, е разпитан един свидетел – Д. П. С. (баща на ищеца).