Решение № 208 от 14.07.2020, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 208/14.7.2020 г.

14.07.2020г. гр. Ямбол

ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, IX-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ

Секретар

В. Г. като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД №452/2018г. по описа на ЯРС,

За да се произнесе все предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д.А.С. *** , ЕГН:********** против НП №20-08-13-000568/21.04.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл. 183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание-глоба в размер на 50лв.

С жалбата се иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление .

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник. Излага се

,че в случая е приложима хипотезата на чл. 137А ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП , тъй като поради увреждането си жалбоподателят не бил задължен да ползва обезопасителен колан.

Въззиваемата страна редовно призована не иззпраща представител.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.04.2020г. около 10.50 часа в гр.Ямбол ,на бул.“Крайречен“ свид.

П.- мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД на МВР спрял за проверка управлявания от жалбоподателя л.а. „БМВ 530 с рег. № У 8887 АХ.При спирането му свид.П. видял ,че жалбоподателя не ползва обезопасителен колан, с какъвто автомобила бил оборудван.Свид.П. забелязал ,че жалбоподателя имал увреждане на горен десен крайник-липсвала ръката му на ниво предмишница и го попитал има ли пречка да ползва колан.Жалбоподателят отговорил,че увреждането не го затруднява и поставил обезопасителния колан.

На място на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП и подписан от него без възражения.

В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и наказателното постановление.

По горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от всички гласни и писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административното наказание на нарушителя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Наказателното постановление е издадено от орган, упълномощен за това със Заповед №812/з-825/2019г., поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления.НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП настоящият състав намира, че от събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин беше установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото е управлявал МПС, без да използва обезопасителен колан. Последното категорично се установява от разпита на свидетеля П. и по същество не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът не споделя становището на защитата ,че в случая е приложима нормата на чл.

137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1.По делото са представени доказателства –Експертно решение № 2217 от 2004г., установяващо ,че жалбоподателя е с вродена аномалия на десния горен крайник, но никъде не е посочено ,че увреждането не позволява използването на обезопасителен колон, а и автомобила на жалбоподателя не е бил адаптиран спрямо неговите нужди.

С оглед на това съдът намира ,че самото увреждане, само по себе си не е основание попадащо в приложното на посочените от чл.137,ал.2,т.2 и 3 от ЗДвП изключения, поради което правилно е прието ,че жалбоподателя съзнателно е нарушил разпоредбата на чл.137,а,ал.1 от ЗДвП.

Досежно размера на наложеното наказание, същото е конкретно фиксирано в разпоредбата на чл. чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, поради което и не може да бъде изменяно.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Ямболският районен съд РЕШИ

:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-08-13-000568/21.04.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол , с което на Д.А.С. *** ,

ЕГН:**********,на основание чл.

183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание-глоба в размер на 50лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- гр. Ямбол в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: