Решение № 231 от 11.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Русе, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520101912 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е образувано по искова от М. Е. И., ЕГН **********, от гр. Русе, ***********, чрез адв. Е. И. ЕАД от АК-Пловдив, против „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ж.к. „Света Троица“, ул.„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 представлявано заедно от Изп.

Директори Велислава Велинова Тенева и Здравко Георгиев Славчев, и против „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул.„Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано поотделно от управителите Лилия И. Богоева-Гърбатова и Радостина Красимирова Д.а, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т 10 и чл. 19, ал.1 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 3-111765-289436 от 06.04.2023г., сключен между ищцата и първия ответник, с цена на иска 1700,64 лв., както и да се прогласи нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 06.04.23 г. сключен между ищцата и втория ответник, с цена на иска 1779,36 лв., поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и първия ответник бил сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 3-1-11765-289436 от 06.04.2023г., а с втория ответник Договор за възлагане на поръчителство от 06.04.23 г., като ищцата усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 1200 лв. със задължение да я върне за срок от 24 м. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е 1 различно от посоченото в договора от 48,40 %, като заблудата довела до неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирма –поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита по чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗПК.

Посочването в кредитния договор на ГПР в размер, който реално не отговаря на прилагания, представлява „заблуждаваща практика“ по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП и може да обоснове преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по см. на чл. 143 и сл. от ЗЗП. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема 36 % и на ГПР 48,40% , като липсва разписана методика на формирането на ГПР. Твърди, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което се нарушава драстично принципа на справедливост. Позовава се на чл. 8 пар. 1 от Директива 2008/48, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя и да не кредитира по безотговорен начин и без предварителна оценка. Счита, че клаузата, която предвижда че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

В срока за отговор ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез адв. Д. Д.

САК оспорва предявените искове по основание и размер и моли да се отхвърлят.

В срока за отговор ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, чрез юрк. Х. Г. оспорва предявените искове по основание и размер и моли да се отхвърлят. Твърди, че към момента на отговора ищцата е погасила само 8 вноски, всяка в размер на 70,86 лв. или общо 566,88 лв., от които 256,87 лв. лихва и 310,01 лв. главница.

На осн. чл. 211 от ГПК „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД предявява в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 1133,76 лв. – главница, невъзстановена чиста стойност по Договор за потребителски кредит от 06.04.2023г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, ако бъде уважен предявения иск за прогласяване нищожност на договора за кредит.

В срока за отговор на насрещната искова молба М. Е. И. оспорва насрещния иск, счита, че „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е надвзел неправомерно възнаградителна лихва в размер на 320,19 лв. и възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 1700 лв. Евентуално, ако се уважи насрещния иск, прави възражение за прихващане на осн. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД между главницата по кредита 1133,76 лв. със сумата от 2020,19 лв. получена без основание за възнаградителна лихва от 320,19 лв. и 1700 лв. възнаграждение за поръчителство/гаранция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

На 06.04.2023 г. ищцата и ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София са 2 сключили договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който ответникът „Кеш Кредит Мобайл‘ ЕАД, гр. София е предоставил на ищцата потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“ в размер на 1200 лв.

Срокът за погасяване на кредита е 24 месеца /до 06.04.2025 г./, при ГПР 42.42 % и годишен лихвен процент 36.00%. Дължима сума общо 1700,64 лв. на месечни вноски от по 70,86 лв.

На 06.04.2023 г. ищцата и ответникът „Кредит Гаранция“ЕООД, гр. София са сключили Договор за възлагане на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по Договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като възнаграждението представлява сбор от вноските по погасителен план 1779,36 лв. Срокът за погасяване е 24 м. с месечни вноски от по 74,14 лв.

От заключението на приетата и неоспорена по делото експертиза се установява, че разходите по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, включени в ГПР по Договор за потребителски кредит тип Кредитна Линия – Премиум № 3-1-11765-289436 от 06.04.2023 г., сключен с М. Е.

И., са единствено за възнаградителна лихва. Процентът ГПР, ако в него се включат и разходите за поръчителя „Кредит Гаранция“ЕООД е в размер на 254,47 %. Разходите на заемодателя включени в ГПР са само лихвата по договора. Размерът на платената от ищцата възнаградителна лихва е 256,87 лв. Погасената от ищцата главница по договора за кредит е в размер на 310,01 лв. Размерът на платеното от ищцата възнаграждение за поръчителство е 633,12 лв. Общо ищцата е платила 1200 лв., от които 566,88 лв. по договора за кредит и 633,12 лв. по договора за възлагане на поръчителство във връзка с договора за кредит.

Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 3-11765-289436 от 06.04.2023г. сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и М. Е. И.; Приложение № 1 към договора за кредит относно определяне размера на ГПР; Договор за възлагане на поръчителство от 06.04.2023г. сключен между „Кредит Гаранция“ЕООД и М. Е. И.; Договор за поръчителство от 11.04.2023 г. сключен между Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД относно изпълнение на задълженията на М. Е. И.; Счетоводна справка за извършените и предстоящи плащания по договора за кредит; както и от заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 3 т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последицата по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за кредит.

От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер /42,42 %/.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства - например не е посочено дали при определяне на ГПР е включено възнаграждението на поръчителя, което представлява значителна част от месечните вноски по погасителния план. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В случая очевидно при определяне на размера на ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД. С това допълнително плащане, фигуриращо в погасителния план /л.17 от делото/, се покриват разходи, които са свързани с договора за потребителски кредит и които са били предварително известни на заемодателя, доколкото сключването на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит. Ето защо размерът на това плащане е следвало да бъде включено в ГПР по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, 4 вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Като се има предвид, че възнаграждението за поръчителство надвишава по размер главницата и договорната лихва, то включването му при определяне размера на ГПР би довело до превишаване на законовия минимум. Така на практика се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая надхвърля многократно допустимия петкратен размер на законната лихва. Според вещото лице, ако в процентът ГПР се включат и разходите за поръчителя „Кредит Гаранция“ЕООД, то ГПР е в размер на 254,47 %.