Решение № 5227 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5227 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20231110209488 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. Т. с ЕГН –**********, с адрес ***9, чрез адв.И. Л. Г. срещу Наказателно постановление № 23-4332- 008273 от 16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба” в размер на 700.00 лв./седемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че съгласно акта за установяване на административно нарушение процесният лек автомобил е собственост на „***“ ЕООД, докато в издаденото наказателно постановление за собственик е посочен „***“ ЕАД.

1

Оттук според жалбоподателя липсва валидно удостоверяване по реда на чл.188 от ЗДвП на обстоятелството кой е управлявал автомобила, което да изхожда от действителния собственик. На следващо място жалбоподателят оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия орган като допълнително посочва, че в наказателното постановление не е отразено дали в процесния пътен участък има сигнализация за различна скорост, която не трябва да се превишава, не е приложен снимков материал, от който да е видно дали АТТС е стационарно или мобилно и не са представени доказателства за техническата изправност на използваното средство за измерване на скоростта.

Всичко това ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво нарушение е обвинено, освен това му дава основание да счита, че отразеното в акта и наказателното постановление не отговаря на действителното фактическо положение.

Въззиваемата страна -Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл.№ 129440 от 07.04.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на 20.02.2023 г., в 12:39 часа, в гр.София, по бул.“Тодор Александров“ с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“ жалб. А. Й. Т. с ЕГН –********** управлявал лек автомобил марка „БМВ Х2 с рег.№ ***, собственост на „***“ с ЕИК – *** /ползвател/, и до номер 179 се движи със скорост от 101 км./ч., /след приспадане на 3 % толеранс в полза на водача/, при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място. Нарушението било установено и заснето с 2 техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH S1 сериен № 11743FO, заснемащо и записващо дата и час, скорост, както и рег. табела с ДК № на автомобилите, по преписка № СП -2/021 -10358.23 и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от управителя и водача.

В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. Д. Ч., които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и непротИ.речиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствието на двама свидетели. Така съставения АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в производството писмени доказателства. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт.

В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече 3 със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Районният съдия след служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП не намира да са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – управление на МПС в населено място със скорост над пределно допустимата, датата и мястото, където е извършено. Съставеното НП съдържа всички реквизити на нормата на чл.57 от ЗАНН и напълно съответства на констатираното в АУАН.

По делото пред съда не бяха представени доказателства относно наличието на друга фактическа обстановка, различна от тази, установена по делото.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят правилно е административно санкциониран съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е преследвал пряката си цел по достигане до определеното местонахождение за по-кратко време като съзнателно е нарушил правилата, които регламентират движението и скоростта в населено място и не е съобразил поведението си с тях.

Наложеното наказание по вид и размер е определено съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН, така както е било разписано в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата и лишаването от право да се управлява МПС е строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за тяхното намаляване.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено 4

(чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).

В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 сериен № 11743FO. Същото е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове за измерване със срок на валидност до 07.09.2027г. и същото е преминало успешно последваща проверка /съгласно приложения Протокол от проверка № 13 – СГ - ИСИС /29.03.2022 г. на БИМ/.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че нарушението, което му се вменява, не е извършено от него. От приобщените писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършеното нарушение и неговият автор. В материалите по административнонаказателната преписка се съдържа декларация от 07.04.2023 г. за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, видно от която жалб.А. Й. Т. е посочил, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата и място. Съгласно приложените справки за собственост процесният автомобил е собственост на „***“ ЕАД с ползвател ***“ ЕООД. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че преди съставяне на АУАН служителите на ОПП –СДВР използват данните от АИС на МВР относно собствеността на МПС, след което се изпраща призовка до собственика или ползвателя. В декларацията по чл.188 от ЗДвП собственикът или ползвателят следва да посочи кое е лицето, което е управлявало автомобила на посочената дата, място и час. Видно от приложената по делото декларация жалбоподателят се е явил в качеството си на управител и представляващ дружеството – ползвател на автомобила. Същият категорично е посочил, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата, място и час. На същата дата, на която е била подписана декларацията, на жалбоподателя е бил съставен процесния АУАН.

Запознавайки се със съдържанието на акта, жалбоподателят е написал, че няма възражения по него. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, ч е липсва валидно удостоверяване по реда на чл.188 от ЗДвП на обстоятелството кой е управлявал автомобила на процесната дата и място. По 5 никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен. След като движението се извършва в населено място, то ограничението на скоростта е 50 км/ч. и това ограничение жалбоподателят е длъжен да спазва. Дали в конкретния случай, за този пътен участък за ограничението от 50 км/ч е имало поставен и пътен знак "В 26" с указано ограничение от 50 км/ч. е неотносимо, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да се движи с 50 км/ч., защото се намира в населено място, което изрично е отразено както в акта, така и в наказателното постановление по достатъчно ясен и еднозначен начин.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение.

С оглед гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно, и като такова същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.