Решение № 797 от 30.09.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Костова Колева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело № 20225530101529 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.55 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. Г. П. твърди в исковата си молба, че между нея в качеството й на кредитополучател и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем Viva Standart 30 № ......... от 05.12.2019г. при условията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

По силата на този договор, последният се задължил да предостави заемни средства в размер на 2000 лева на ищцата, а тя от своя страна се задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 2, ал. 2, т.

5 от договора, годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 49.50% /четиридесет и девет цяло петдесет процента/. Уговореният срок на договора бил 15 месеца. Страните се съгласили Кредитодателят да изплати уговорената заемна сума на кредитополучателя чрез системата за разплащане на Изипей.

Действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от посочения в погасителния план към договора и с вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 49.89% /четиридесет и девет цяло осемдесет и девет процента/. Това било така, защото съгласно договора се дължало „такса за експресно разглеждане на заявка за парични заем“ съгласно чл. 1, ал. 3 в размер на BGN 1469.10 /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и десет стотинки/, както и “неустойка” по смисъла на чл. 4, ал.2 от Договора в случай, че ищцата не предоставила в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция.

1

Кредитодателят, залагайки като клаузи чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 в договора за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създал неравноправност, която благоприятства

Кредитодателя и увреждал

Кредитополучателя. С такива клаузи в договора Вива Кредит ООД целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора.

Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Твърдяното от ищцата се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора за потребителски кредит, същата следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъдело извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаряло на посочените от кредитора условия, да сключили договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължало неустойка в размер на BGN 979.35 /деветстотин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/, която неустойка се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита и била отразена в погасителния план и представлявала неразделна част от договора.

Поставените в чл. 4, ал. 1 условия, които задължително трябвало да изпълни ищцата, за да не се дължало неустойка били следните: 1/ да предостави като поръчител по кредита физическо лице, което да навършило 21 годишна възраст, да работил на безсрочен трудов договор, да имал минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лв., през последните 5 /пет/ години да нямало кредитна история в ЦКР към БНБ или да имало кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не бил поръчител по друг договор за паричен заем и да нямал сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят можел да представи като обезпечение банкова гаранция, в еквивалентен размер на сумата по договора за заем.

Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „такса за експресно разглеждане на заявката“ били разходи по кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните 2 представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК.

В тази връзка били Решение № 260065 от 08.02.2021г. на ОС - Бургас по гр. д. № 2449/2020г.; Решение № 260257 от 09.12.2020г. на PC - Шумен по гр. д. № 2313/2019г., Решение № 857 от 03.07.2020г. на PC - Русе по гр. д. № 2303/2019г., Решение № 260017 от 04.01.2021г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2020г.и потвърждавали изложеното от нея погоре. Потвърждавало се и от Решение № 261830 от 28.06.2021г. по гр. д. № 12544 от 2020, образувано по описа на PC - Пловдив и Решение № 260626 от 01.03.2021г. по гр. д. № 12545 от 2020, образувано по описа на PC - Пловдив.

Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свърхпечалба на Кредитора.

Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща била такава търговска практика, при която се съдържало невярна информация и следователно била подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждавало или била в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация била фактически точна и имала за резултат или било възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Така в чл. 4 от Договора било уговорено заемът да бъдел обезпечен с поръчител, отговарящ на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 4 от договора, същият дължал „неустойка“ от договора на кредитора в размер на BGN 979.35 /деветстотин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита.

Тоест се кумулирала месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараствало значително. Иначе казано, вноската по кредита ставала двойно поголяма.

Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавяла и таксата за експресно разглеждане на заявката по чл. 1, ал. 3 от Договора, като съгласно нея се дължало също сумата от 1469.10 /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и десет стотинки/. Тази такса също се дължала пропорционално с паричната вноска по заема и била разделена на 15 3 равни вноски.

Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението от ищцата да се посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдигало лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „ неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва.

Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ била уговорена и в погасителния план по договора.

Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът бил недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължала само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

За пълна изчерпателност, следвало да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитирали по безотговорен начин или да не предоставяли кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедирали по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направил оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.

В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвиждала, че се дължала неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение ставало изискуемо до 3 работни дни от подписване на договор за потребителски кредит било в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водило до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

По този начин на длъжника се вменявали задължение да осигури обезпечение след като кредита бил отпуснат, като ако не го направил, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта била, ако имало съмнение в 4 платежоспособността на длъжника, първо да се поискало обезпечение и след предоставянето му да се да отпуснел кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка били и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/.

В заключение, посоченият лихвен процент в договора от 40.32% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлявала добавък към договорната лихва, а таксата за експресно разглеждане не била добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено бил такъв.

Поради по-високия лихвен процент нараствало и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва била един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в чл. 2, ал.1, т. 8 от договора в действителния му размер, а това било в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК.