Решение № 230 от 17.03.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3970/2024
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Генчо Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 40, ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 59, ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.75, т.1 и т.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.75, т.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.76 ал.1, т.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.253 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Стара Загора, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530103970 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС.
Ищцата М. Д. К. твърди в исковата си молба, че между страните било налице облигационно отношение, породено от сключен на 28.08.2014 г. договор за открИ.е и обслужване на разплащателна сметка „ДСК Макс“. В изпълнение на клаузите по договора на ищцата била открита банкова сметка № ... в „Банка ДСК“ ЕАД, като по тази сметка имало издадена една дебитна карта с № ..., а впоследствие - след 15.06.2021 г. - и една виртуална. След подписване на допълнително споразумение от 15.06.2021 г. между банката и ищцата последната започнала да се възползва от предоставените й услуги по електронно банкиране и електронно разплащане. На 27.02.2023 г. ищцата прехвърлила средства - 200.00 лева - от дебитната си карта на виртуалната, като тогава установила, че наличността по сметката след прехвърляне на сумата била около 14 700 лева. На 01.03.2023 г. в 16.25 часа ищцата получила обаждане от тел. номер ... от лице, представило се за служител на „Банка ДСК“ ЕАД, което й казало, че се обажда относно нареждане на превод от банковата й сметка чрез онлайн банкирането и я попитало дали била ползвала 3D паролата си за потвърждаване на превода, като уточнило, че ставало въпрос за сума около 14000 лева. След като ищцата отрекла да е ползвала 3D паролата 1 си, тя била посъветвана да депозира жалба /искане за оспорване на банковата операция/ в клон на банката, което тя направила в същия ден и при посещението си в офиса на ответника установила, че на 28.02.2023 г. бил извършен вътрешнобанков превод чрез електронното й банкиране за сумата от 14500 лева от сметката й към банковата сметка № ..., открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Р. П. Д. от гр.София. Ищцата депозирала и жалба в ОД на МВР, гр.Стара Загора, като по случая било образувано ДП № 349зм-65/2023 г. по описа на ОД на МВР, гр.Стара Загора /пр.преписка № 877/2023 г. по описа на ОП - Стара Загора /. На 01.03.2023 г. в края на работния ден ищцата посетила офис на ответника и попълнила предоставен й от служител на ответника формуляр за оспорване на извършената банкова операция, като оспорването било регистрирано при ответника с вх.№ 16-10-02922. В хода на проведеното по ДП разследване се установило, че лицето Р. Д. открило банкова сметка с № ... в „Банка ДСК“ ЕАД на 27.02.2023 г. в офис, намиращ се в МОЛ София, град София. На 28.02.2023 г. от сметка № ... с титуляр М. К. бил нареден превод на сумата от 14500 лева към сметка № ... с титуляр Р. Д.. Извършена била проверка за достъп до „ДСК Директ“ на Р. Д., от която било установено, че от датата на открИ.ето на сметката на 27.02.2023 г. до датата на проверката 18.04.2023 г - нямало данни клиентът да е достъпвал електронното си банкиране. Сумата от 14500 лева била изтеглена на каса от Р. Д., като в декларация от 28.02.2023 г. тя посочила, че сумата представлява даР.е от приятелка. Ищцата категорично отрича да познава лицето Р. Д. и да е нареждала или давала съгласие за извършването на такава платежна операция.
Налице била разлика в становищата на банката, изразени в писмото до ищцата и в протокола за разпит на св. Д.Х.К. - директор Дирекция „Информационна сигурност“ в ТБ „ДСК“ ЕАД, относно това дали банковата операция била разрешена или не, като в сигнала до ГДБОП-МВР гр.София и в протокола за разпит на св.Креков операцията била посочена като неразрешена, а в писмото до ищцата - като разрешена. По ДП били налице доказателства, че още към 07.03.2023 г. „Банка ДСК“ ЕАД депозирала в ГДБОП -[1]МВР, гр.София сигнал, регистриран под номер № 01-20-05254, в който посочила, че бил налице неправомерен достъп до сметки на клиенти на банката, като в резултат на този неправомерен достъп от сметките на тези клиенти се извършвали парични трансфери към други банкови сметки - почти всички новооткрити такива сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. В нарочно писмо-справка, изготвена от 2 банката, ищцата М. К. била посочена като едно от лицата, пострадало от неправомерен достъп до сметката й. Другото лице бил В.П.П. от гр.Пловдив, от чиято сметка също били извършени неправомерно няколко превода. Във връзка с тази информация в ОД на МВР гр.Пловдив било образувано ДП № 113/2023 г. по описа на сектор „ИП“. От събраните до момента доказателства по ДП № 349зм-65/2023 г. на ОД на МВР, гр.Стара Загора било установено, че неправомерната транзакция към сметката на Р. П. Д. била извършена на 28.02.2023 г. в 13.01 часа от IP адрес ..., за който била изискана и получена справка с рег.№ 01- ИСК-05915/3/27.03.2023 г. на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. От справката и от други приложени по делото доказателства се установявало, че IP адрес ... се администрирал от „М247“ООД гр.София, с адрес на управление: гр.София, ул.“Овче поле“ № 112. Този IP адрес бил същият, от който били наредени и неразрешените парични преводи от сметката на В.П.. По тази причина ДП № 113/2024 г. по описа на ОД на МВР, гр.Пловдив и ДП № 349зм65/2023 г. на ОД на МВР, гр.Стара Загора били изпратени по компетентност на Софийска градска прокуратура и присъединени към материалите по ДП № 326/2023 г. по описа на ГДБОП – МВР, гр.София. В Постановление № 877/2023 г./19.10.2023 г. на ОП - Стара Загора било посочено, че по ДП № 326/2023 г. по описа на ГДБОП – МВР, гр.София вече били повдигнати обвинения на шест лица за извършени престъпления по чл.253 от НПК, наред с обвиненията им по чл.212а, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 от НК.
Относно ползването на предоставеното й електронно банкиране ищцата твърди, че била извършвала плащания чрез услугата „онлайн банкиране“, като за да извърши твърдените плащания, влизала в сайта на ТБ „ДСК“ ЕАД чрез личния си лаптоп, като за удобство си създала „пряк път“ на десктопа. След това отваряла прозорец, където трябвало да въведе потребителското си име и парола, след което натискала бутона „вписване“ и влизала в акаунта си. Ако искала да направи превод, имало специално меню, където влизала и след това можела да избере дали преводът да бъде вътрешнобанков, към сметка или да избере други опции. Когато изберяла опцията, от която имала нужда, се отварял прозорец, където посочвала нейната сметка, от който имала намеР.е да преведе пари, името и номера на сметката на получателя, основанието за превода и конкретната сума. След като попълнела тази информация, ищцата натискала бутона „преведи“, след което се прехвърляла към друг прозорец, в което имало поле, в което тя трябвало да въведе CMC - код, изпратен от 3 банката. Ищцата получавала този код почти веднага, след като го заявявала, чрез натискане на бутона „преведи“. Когато получела кода, тя го въвеждала и след него имало друго поле, в което вписвала 4-цифрен код, който се явявал код за нейната 3D парола /който бил един и същи за извършването на всяка една транзакция /. След въвеждането му ищцата натискала бутона „потвърди“ и завършвала целия процес. Относно превода към сметката на лицето Р. Д. ищцата твърди, че не бил извършван от нея, че не получавала никакви CMC съобщения за него от банката, не била въвеждала 3D парола и като цяло не ползвала електронното си банкиране на 28.02.2023 г. Според чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановявал незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като забелязал или бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и уведомял съответните компетентни органи за това.
Когато било необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановявал платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не била изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца бил не по[1]късно от датата, на която сметката била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. В чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС било дадено легално определение на понятието „разрешена платежна операция“, а именно платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. В противен случай платежната операция била неразрешена. Тъй като транзакцията, осъществена на 28.02.2023 г., не била извършена или разрешена от ищцата, то тя представлявала неразрешена платежна операция. С нормата на чл.75 от ЗПУПС се създавали задължения на ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурно, според които той бил длъжен да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябвало да са обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите 4 персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Ищцата изпълнявала добросъвестно своите задължения като ползвател на платежен инструмент. М. К. никога не била предоставяла данните за електронното си банкиране на трети лица, както и не ги била въвеждала в изпратени на електронната й поща писма. В момента, в който установила нередност по движението на паричните й средства по сметката, тя незабавно сигнализирала за това ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. От своя страна, доставчикът на платежните услуги следвало да осигури недостъпност на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежните услуги, съгл. чл.76 ал.1, т.1 от ЗПУПС. Настоящият случай касаел извършването на неразрешена трансакция от сметката на ищцата, поради което на осн. чл.79, ал.1 от ЗПУПС следвало да бъде ангажирана отговорността на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, като доставчик на платежни услуги.
ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на два пъти отказала да изпълни задължението си по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, като отказите й били обективирани в писма с изх.№ 1610- 02922/13.03.2023 г. и № 16-10-03295/01.04.2024 г. В тези писма ответникът изнасял твърдения, които ищцата оспорва, а именно - че искането за оспорване на транзакцията постъпило в офиса на банката на 02.03.2024 г. Това не било така - ищцата изготвила и подписала искането на 01.03.2024 г. - в деня, в който била уведомена по телефона от служител на банката. В искането посочила, че телефонният разговор с представител на банката бил проведен на 01.03.2023 г. в 16.30 часа, като веднага след това тя отишла в офис на ответника и попълнила формуляра за оспорване на транзакцията и саморъчно написала датата на съставянето му. Обстоятелството, че искането за оспорване било заведено на следващия ден, не опровергавало гореизложеното. Ищцата, която след като узнала за загубата на парите си, била особено разтревожена и потърсила помощ от близките си, поради което била придружена до офиса на ответника от две лица, които щели да потвърдят, че това станало именно на 01.03.2024 г. и че на 02.03.2024 г. тя не била посещавала офис на ответника.
Невъзможно било искането за оспорване да е съставено на 02.09.2023 г., а в него да е посочена по-ранна дата - 01.03.2023 г., тъй като служителката на ответника нямало да го приеме в този вид. Служителят на ответника - Д.М. дала възможност на ищцата да направи копие на искането за оспорване на 5 банковата операция, като от копието се установявало, че единствено ищцата посочила дата на съставянето на документа, а служителят на банката не посочил дата. Това състояние на непопълненост на всички реквизити на документа давало възможност ответникът да посочи като дата на изготвянето му всяка една дата, следваща действителната дата на съставяне на документа, като я впише допълнително и на по късен етап да твърди, че ищцата не изпълнила задължението си по чл. чл.75, т.2 от ЗПУПС. Ищцата незабавно уведомила доставчика на платежни услуги за неразрешената банкова операция - искането за оспорване на трансакцията било съставено на 01.03.2023 г. и през целия следващ ден - 02.03.2023 г. - ищцата била на работа и не посетила офис на банката, т.е. - невъзможно било съставянето на документа да е станало на 02.03.2023 г. В писмо с изх. № изх.№ 16-10-02922/13.03.2023 г ответникът изложил становище, че банковата операция, оспорена от ищцата, била потвърдена по ред и начин, уговоР. от нея и ответника, и подписани с валиден електронен подпис, който бил комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, въведен правилен четирицифрен ПИН код за сертификат и CMC код с временна наличност. Банката не отричала, че преди нареждане на превода четирицифР.ят код бил променен, но твърдяла, че това станало, след като ищцата инициирала промяната и въвела последните четири цифри от номера на личната си карта и CMC код, който бил изпратен на посочения от ищцата телефонен номер - 0.... Този телефонен номер ищцата ползвала по сключен между нея и „Виваком България“ ЕАД. Именно него тя посочила като телефонен номер за контактите и с ответника, на него получавала CMC кодовете от ответника, когато и се налагало да банкира електронно.
Разпечатката съдържа 12 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93626946-d9f1-46c5-ae4b-77cd24bd0a1a