Определение № 4721 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4721 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20268002101624 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 304/23.01.2026 година, подадена чрез ЕПЕП на 22.01.2026 година, от Д. Р. Ч., против решение № 183/19.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 369/2025 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е потвърдил първоинстанционното решение № 160/11.03.2025 на Районен съд Силистра, постановено по гр. д. № 1708/2024 година, с което е отхвърлен предявения от Д. Р. Ч. срещу Я. П. Л. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 28.08.2024 година между праводателя на Ч.- Д. В. М., като прехвърлител и Я. П. Л., като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който М. прехвърля на Л. правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-1866/02.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], намиращ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор

***, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 50, представляващ апартамент с площ от 55.00 м2, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 35 и 1.55 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж-имот с идентификатор ***, под обекта-имот с идентификатор ***, над обекта–няма, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на Л..

В подадената от Д. Р. Ч. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Д. Р. Ч. против Я. П. Л. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба Я. П. Л. е подала отговор на същата с вх. № 1464/14.04.2026 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 183/19.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 369/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

Д. Р. Ч. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.12.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 304/23.01.2026 година, като е изпратена чрез ЕПЕП на 22.01.2026 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че предявеният иск бил с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По делото било безспорно установено, а и от представения нотариален акт № 160, т. 3, т. рег. № 5851, дело № 438/2024 година на Н. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Силистра, вписан под № 704 в регистъра на Нотариалната камара, се установявало, че на 28.08.2024 година между наследодателя на Д. Р. Ч., а именно Д. В. М. и Я. П. Л. бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който М. прехвърлил на Л. правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот срещу задължението от нейна страна да поемела гледането и издръжката му, като му осигуряла спокоен и нормален живот, какъвто бил водил дотогава, докато бил жив. Също така не се спорело, че прехвърлителят бил починал на 29.08.2024 година–един ден след сключване на договора, оставяйки като единствен наследник своя племенник-Д. Р. Ч..

Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълнел задължението си поради причина, за която той отговарял, кредиторът можел да развали договора, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба развалянето на договорите, с които се прехвърляли, учредявали, признавали или прекратявали вещни права върху недвижими имоти, ставало по съдебен ред.

От представените по делото доказателства се установявало, че страните по договора за издръжка и гледане били сключили граждански брак през 1975 година, който 2 впоследствие бил прекратен с развод по силата на съдебно решение № 380/02.12.1978 година на Окръжен съд Силистра, постановено по бр. д. № 519/1978 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. К.-позната на Я. П. Л. и живееща в съседство, С. Т.съсед на съжителите и Р. Б.-близък родственик, се установявало че въпреки развода си, бившите съпрузи били продължили да съжителстват в общо домакинство като семейство, а и техните познати не били информирани за прекратяването на брака им и възприемали техните отношения като съпружески. От показанията на свидетелката К. се установявало, че в последните години от живота си Д. В. М. бил страдал от здравословни проблеми, основно свързани със заболяване на простатата, а от останалите свидетелски показания ставало ясно, че той бил подвижен, но не и пълноценно активен физически поради усещане за нестабилност при движение. Затова и именно Я. П. Л. го е била придружавала при разходки, освен че била осъществявала и домакинските задължения в дома им–готвене, пазаруване, снабдяване с лекарства, включително и съпровождане при консултации с медицински специалисти. Свидетелката заявявала също така, че била забелязала как през последните две-три години Л. често изхвърляла чували с дрехи, тъй като непрекъснато се било налагало да сменя дрехите на М., предвид здравословните му проблеми, свързани с простатата, но заявявала още, че при срещите й с прехвърлителя той винаги бил спретнат. Свидетелят Б. споделял, че на 28.08.2024 година е посетил дома на родственика си, като при гостуването си бил установил, че М. и съжителката му пребивавали в хола за удобство на прехвърлителя с оглед по-лесното му обслужване. Там той забелязал и сгънато походно легло, за което му било обяснено, че се ползвало през нощта от Я. П. Л., за да е по-близо в случай на нужда, а и самият свидетел още по време на предходно свое гостуване през лятото бил забелязал, че М. имал здравословен проблем, свързан със стабилността на краката и придвижването. Д. В. М. бил споделил на свидетеля и за оплакванията си, свързани с простатата, а и самият Б. бил забелязал голямо количество пране на терасата.

При така изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно бил приел, че Я. П. Л. била осъществила насрещните си задължения по договора за издръжка и гледане в пълен обем. Според правната си природа процесният договор бил ненаименован, алеаторен, двустранен и възмезден. По силата на същия за прехвърлителя на недвижимият имот възниквало еднократно задължение-да прехвърли собствеността върху имота, а за другата страна задължението се характеризирало с непрекъснатост на изпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка в обема, определен от съдържанието на договора.

Тъй като този договор имал алеаторен характер, законът не регламентирал минимален или максимален срок за насрещната престация на приобретателя, за да се приемело, че изпълнение на задълженията му действително било налице. Поради тази причина не можела да бъде споделена тезата на Д. Р. Ч., че щом гледането било следвало да се осъществява в рамките на един ден, то изпълнението на договора за издръжка и гледане се явявало невъзможно. Напротив алеаторния характер на договора сочел, че именно това било необходимото и дължимо изпълнение на задълженията по него, при положение че смъртта на прехвърлителя била настъпила на толкова ранен етап след сключването му, поради което 3 то било напълно достатъчно, за да се приемело, че интересът му на кредитор е бил удовлетворен. Когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка била останала неудовлетворена, налице било неизпълнение, което се считало за съществено и пораждало право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. В конкретния случай се налагал извода, че и през въпросния ден нуждите на прехвърлителя са били задоволени в пълен обем, тъй като Я. П. Л. била поддържала домакинството, осигурила била необходимите хранителни продукти, консумативи и лекарства, погрижила се била за удобството му в битов план и била оказвала необходимата помощ в ежедневното му обслужване. Установено било също така, че тази ангажираност на Л. била фрагмент от един продължителен и непрекъснат процес по полагане на грижа и отдаване на внимание и семейна подкрепа, които с оглед на семейните отношения на двамата съжители първоначално са били предоставяли в условията на взаимност и двустранност, а след влошаването на здравословното състояние на прехвърлителя и намаляване на възможностите му за самообслужване, те от фактическа страна били добили едностранен характер и били обхванали всички аспекти на ежедневието му, в които той се бил затруднявал да се справи самостоятелно. Въззивният съдебен състав се солидаризирал с довода на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства ставало ясно, че както през въпросния един ден на времетраене на договора, така и в годините преди неговото сключване, Я. П. Л. била осъществяла изцяло и без чужда подкрепа грижите за съжителя си, тъй като не го била оставяла сам–например, за да пътува извън града на екскурзии или по други причини, не ползвала услуги за домашен социален патронаж, а освен това получавала и по-висока пенсия от него, както и доходи от рента, които влагала за поддържане на в общото им домакинство. Не на последно място следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че след смъртта на прехвърлителя Я. П. Л. била организирала и заплатила разходите по неговото погребение, което макар да не фигурирало като нарочно задължение в договора за издръжка и гледане, се явявало една неизменна част от грижите за лицето, касаеща достойното завършване на жизнения му път. В този смисъл били неприемливи доводите на Д. Р. Ч., че грижите, престирани по договора за издръжка и гледане в рамките на един ден били незадоволителни, а грижите, полагани през предходните години от съжителството на страните по договора, били неотносими към предмета на настоящия съдебен процес. Правилно първоинстанционният съд бил посочил, че тази теза била несъстоятелна в юридически план, защото тя означавала, че процесният договор според Ч. бил изначално неизпълним; такова становище не можело да се застъпи по отношение на един валидно сключен договор, поради което и не можело да обоснове основателност на иска за неговото разваляне. В контекста на това следвало да се отбележи, че Д. Р. Ч. не се позовавал на пороци при сключването на договора, например относно наличието/липсата на валидно основание и предмет, а същевременно става ясно, че в периода на неговото действие Я. П. Л. била изпълнила своите ангажименти в пълен обем, като продължителността на това изпълнение зависела от фактори извън волята на страните и нямала отношение към достатъчността на предложената насрещна престация. По делото било установено, че в рамките на действието на договора нуждите на прехвърлителя са били 4 задоволени благодарение на грижите и усилията на приобретателката, поради което изпълнението по него било своевременно, цялостно и качествено, т. е. съответно на това, което се дължало. Съдебната практика била последователна и непротиворечива, че когато имотът бил прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той нямал намерение да изпълнява поетото задължение, договорът бил нищожен поради липса на основание.