Решение № 145 от 22.12.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Търговище, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно гражданско дело № 20233500500233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 435 от 28.08.2023 година, постановено по гр.дело № 218/23 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е признал за установено в отношенията между страните, на основание чл.23, ал.1 от СК във вр. с чл.21 ,ал.4 от СК, че Д. С. Д. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.

„П.“, № 3, вх. Д, ет. 3, ап. 41 е собственик на следните вещи, придобити изцяло с лични средства по време на брака на страните, а именноАПАРТАМЕНТ - № 34, състоящ се от четири стаи и кухня, баня, сервизни помещения, входно антре и три балкона със застроена площ от 96.50 кв. м. с идентификатор № ***********, находящ се в гр. Търговище, при посочените граници, както и на ЛЕК автомобил, марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с per.

№ ********, номер на рама ********** цвят – бежов; Товарен автомобил, марка „ПЕЖО ВОКСЕР“, per.№********, номер на рама **********, цвят – бял; Каравана, марка „Бърстнер Белканто Нордик 2008“, с per. № *******, цвят - бял, номер на рама ***********. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за делба на посочените по-горе вещи и е допуснал делба между С. П. М. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Търговище, ул. „>=“, № 4, вх. А, ет. 1, офис 8, адв. Н. П. С. и Д. С. Д. ЕГН ********** от 1 гр.Търговище, ул. „П.“, № 3, вх. Д, ет. 3, ап. 41 на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, номер на рама:W0L000051V8075093, при равни квоти - по 1/2 ид.част за всеки един от съделителите. С решението в полза на Д. Д. са присъдени разноски по насрещния иск, в размер на 1 900 лв.

Против решението е депозирана въззивна жалба от ищцата С. П. М., В ЧАСТТТА, В КОЯТО е отхвърлен иска за делба на недвижимия имот и „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с per. № ********, „ПЕЖО ВОКСЕР“, per.

№******** и Каравана, марка „Бърстнер Белканто Нордик 2008“, с per. № ******* и е признато за установено, че те са лична собственост на ответника Д. Д.. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, а съдът неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото. Излагат се съображения, че по време на брака действително, съпругът е този който е имал значително по-големи доходи. В същото време съпругата му изцяло е подържала домакинската работа, изразяваща се в готвене, чистене, пране, поддръжка на външния двор, ринене на сняг и др., полагала е труд макар и не постоянно, за което е получавала съответното възнаграждение. Поради това и неправилни са изводите на съда, че тя не е допринесла в придобиването на вещите, предмет на производството. Прието е, че средствата, вложени в закупуването на имота са от влог на съпруга Д. Д., при което е налице трансформация на лично имущество по чл. 23 от СК. Този извод противоречи на доказателствата по делото. В същото време се излагат и твърдения, за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, с оглед на това, че е сезиран от ответника с насрещен иск по чл. 21, ал. 4 от СК - липса на съвместен принос, а се е произнесъл по положителен установителен иск с правно основание чл. 23 от СК, като е признал, че вещите са лична собственост на съпруга Д. Д.. Т.е. твърди се, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран. Поради това моли постановеното решение да бъде отменено в атакуваната част, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск, като бъде допусната делба, на всички вещи, придобити от страните по време на брака им.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор. Излагат се съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилни са и изводите на съда, относно вложените лични средства от страна на ответника в закупуването на вещите, при което те са 2 станали негови лични, независимо, че са придобити по време на брака. В тази насока са изложени подробни съображения в отговора на въззивната жалба.

Моли постановеното решение да бъде потвърдено, претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Виззивницата излага твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в това, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Твърди се, че ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, като търсената защита, както сам е посочил в насрещната си искова молба е с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, да бъде признато, че ищцата няма принос в придобиването на имотите на страните.

Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 23 от СК, като е признал за установено, че съпругът е едноличен собственик на вещите, придобити изцяло с негови лични средства. Настоящата инстанция не споделя това възражение на въззивицата. Видно от обстоятелствената част на насрещната искова молба и петитума, търсената с нея защита е положителен установителен иск по чл. 23 от СК- установяване на лично имущество на съпруга, макар и придобито по време на брака, с оглед произхода на средствата, вложени в закупуването на вещите. Така е определена и правната квалификация на предявеният иск, по такъв иск се е произнесъл съда в диспозитива на решението, макар и последният да не е съвсем прецизен.

Обсъдил основателността на съдържащите се в исковата молба твърдения за осъществяването на посочените факти и обстоятелства. Действително в мотивите към първоинстанционното решение е прието, че следва да бъде признато за установено по отношение на съпругата, че е налице пълна липса на принос от нейна страна за придобиването по време на брака на процесните вещи, но това само по себе си не обуславя извод, че съдът се е произнесъл по предявен по реда на чл. 21, ал. 4 СК отрицателен установителен иск именно с оглед постановения диспозитив. В мотивите съдът е обсъждал липсата на принос от ищцата, с оглед твърдяната пълна трансформация, чрез влагане на вземания от трудови възнаграждение от страна на съпруга.

3

Предявеният пред Районен съд – Търговище иск е за делба на недвижим имот и движими вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 23.08.2011 година и е прекратен с влязло в сила съдебно решение, на 09.05.2022 година.

Факти установени от приложения препис от акт за сключен граждански брак и Решение № 169 от 15.04.2022 година, постановено по гр.д.№ 271/22 по описа на Районен съд – Търговище.

Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 1 от СК, да бъде установено в отношенията между страните, че спорните вещи, придобити по време на брака са лична собственост на съпруга Д. Д., придобити чрез трансформирани лични средства.

По време на брака си съпрузите са придобили един имот и движими вещи. Недвижимият имот в гр.Търговище е закупен от майката на ищеца - Ф.

Господинова Д. с договор за покупко-продажба на 07.03.2012 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 20, том IV, рег.№ 1389, дело 60 от 2012 г. на нотариус Галя Георгиева за сумата от 44 000 лева. В последствие на 07.08.2013 година отново с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариялен акт № 103, том XII, дело № 1286/13 година на нотариус Петя Ангелова, страните купуват имота за сумата от 9 900 лв., при данъчна оценка на имота 39 822.70 лв.

Движимите вещи са придобити както следва- „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ”, с per. № ********, на 26.01.2016 г.; товарен автомобил, марка „ПЕЖО”, с per. № ******** на 12.05.2017 г., а каравана, марка „Бърстнер Белканто Нордик 2008”, с per. № *******, на 20.02.2021 година.

По делото са събрани и обсъдени множество писмени доказателства относно доходите на ответника през последните десет години. Той е работил по трудови правоотношения при различни работодатели и е получавал трудово възнаграждение за положения труд. Писмени доказателства за доходи на ищцата няма събрани. Има представена по делото данъчна декларация за 2011 година от нейно име пред властите в Норвегия, в която не са отразени доходи, получавани от нея.

За установяване доходите на съпругата по време на брака, който е протекъл в Норвегия са събрани гласни доказателства. Твърденията на сочените от нея свидетели са, че след сключването на брака страните са се 4 установили в Норвегия, като в началото около 4 месеца, съпругата не е полагала труд. В тази държава по принцип е трудно да се работи по трудово правоотношение ако не се знае езика. Поради това тя не е работила по трудово правоотношение със сключен трудов договор, но е полагала труд почасово, като това не било обвързано със сключване на трудов договор.

Основно е почиствала домове и офиси, макар и не постоянно, като за целта с помощта на познати, които знаят езика се е договаряла за дейностите, които е трябвало да извършва и за възнаграждението, което ще получава. В същото време, ищцата е поддържала домакинството на семейството, на много добро ниво, не правила излишни и неразумни разходи, поддържала е и двора в къщата, в която живеят. Според възможностите си е осигурявала спокойствие и семеен уют. В тази връзка настоящата инстанция напълно кредитира показанията на свидетелите, сочени от ищцата Ц.Р., К.К. и Д.Р.. Това са хората, които са били близко до семейството на страните, живеели са заедно и са споделяли един дом. Поради това и познават от близо историята на семейството, отношенията им и проблемите им. Докато свидетелите >= Д., С.В., Ф. Д. и Г. Д., не са имали преки наблюдения относно живота на семейството, а са се информирали от съпрузите. В същото време свидетелите Ф. и Г. Д.и са майка и съответно сестра на съпруга, видно е от показанията им, че не таят добри чувства към неговата съпруга и преценявайки показанията им съобразно чл.172 ГПК, съдът приема, че в тази част показанията им са тенденциозни и в подкрепа на тезата на ответника.

Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, по отношение на която, свидетелят се явява заинтересован, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Отчитайки добросъвестността и волята на тези свидетели да кажат истината, като и преценявайки и съпоставяйки показанията им с показанията на другите незаинтересовани свидетели, настоящата инстанция намира, че в частта относно доходите на семейството и неговия живот в Норвегия, те не следва да се ценят.

Не така стой въпроса относно показанията на свидетелките Ф. и Г. Д.и, 5 в частта относно начинът на закупуване на имота на семейството и средствата, с които той е закупен. Тук съдът изцяло възприема показанията им, поради това, че те напълно се подкрепят от събрани писмени доказателства, изхождащи от банкови институции.

Въпреки заинтересоваността си, свидетелките са възприели вярно посочените факти и преди всичко ги възпроизвеждат добросъвестно в показанията си.

Съпоставяйки банковите извлечения от движението по сметката на ответника Д. Д. и банковите нареждания за извършени от него парични преводи към свидетелката Ф. Д. се установява, че в действителност показанията на свидетелките са достоверни. Очевидно е, че ответникът е превел пари на майка си Ф. Д. да закупи процесния имот, като в последствие тя го продава на двамата съпрузи.

След преценка на събраните в процеса доказателства, от правна гледна точка съдът съобрази следното:

По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи като бракът им е прекратен през 2022 година. Бракът на съпрузите е продължил десет години, като в този период са придобили един недвижим имот и четири моторни превозни средства. Основният спор е придобитите по време на брака вещи, в режим на общност ли са придобити или са лични вещи на съпруга Д. Д., придобити чрез влагане на негови лични средства от положен в Норвегия труд.