Решение № 164 от 15.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500357 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника И. Х. Г. от гр.Летница срещу решение №106 от 09.06.2023г., постановено по в.гр.д. №207/2023г., на Окръжен съд-Ловеч, с което Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение жалбата на Й. Х. Г., бивша жителка на гр.Летница, заместена в производството на основание чл.227 и чл.429 от ГПК от наследниците й: И.

Х. Г. от гр.Летница, В. И. М. от гр.Летница, М. И. Б. от гр.Левски, С. И. Х. от гр.Летница и Г. И. Г. от гр.Летница против разпределението от 27.02.2023г., изготвено по изп.д. №98/2020г. на СИС при Районен съд-Ловеч, като неоснователна. Със същото решение Ловешкият окръжен съд е осъдил И. Х.

Г. да заплати сумата от 300 лева, а В. И. М., М. И. Б., С. И. Х. и Г. И. Г. да заплатят сумата от по 25 лева всеки един от тях, или общо сумата от 400 лева на К. Т. И. и Л. Г. И., двамата от гр.Летница, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят е недоволен от атакуваното решение, в частта му относно определената сума за НАП.

1

В уточнение на жалбата моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение на Окръжен съд-Ловеч и вместо него да изключи от разпределението сумата, която съгласно това разпределение дължи на НАП, заедно с останалите наследници на Й. Х. Г., починала в хода на делото.

Неправилно Окръжният съд бил приел, че съдебният изпълнител е изпълнил законовото си задължение по чл.458 от ГПК да конституира по право като присъединен взискател в изпълнителното производство Националната агенция за приходите, като представител на Държавата, за дължимите от наследодателката публични задължения. Тези задължения били погасени по давност. Посочва, че е в невъзможност да плати тези задължения, тъй като единственото му жилище е било изнесено на публична продан и няма друго жилище.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Задължително необходимите другари на жалбоподателя т.е. също жалбоподатели, в качеството им на наследници на първоначалната жалбоподателка Й. Г., починала в хода на делото, а именно В. М., М. Б., С. Х. и Г. Г. не са се присъединили изрично към подадената от И. Г. жалба, но писмено са заявили, че поддържат първоначалната жалба, подадена от Й. Г. пред Ловешкия окръжен съд.

Другата страна по изпълнителното дело-взискателите К. Т. И. и Л. Г. И., чрез пълномощника си адвокат Ц. Ж., от Адвокатска колегия-Ловеч, в писмен отговор, оспорват изцяло жалбата на И. Г. и мотивирано молят Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като правилно.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, възраженията в отговора, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и жалбоподателят има интерес да обжалва същия.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Делото е образувано по подадена жалба от имащата качеството на длъжник/съделител по изп.д. №98/2020г. по описа на СИС при Районен съдЛовеч Й. Г., като първоначално жалбата е оставена без движение за уточняване на петитума. Същата е насочена срещу разпределението от 27.02.2023г., извършено на държавния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело на получената при публичната продажба на процесния недвижим имот, представляващ УПИ от 616 кв.м. с построените в него сгради, намиращ се на административен адрес гр.Летница, ********, продажна цена от 35 000 лева.

Уточнението на жалбата гласи, че неин предмет е заделената сума за НАП, в смисъл че публично правното задължение на жалбоподателката не е дължимо и неговият размер не е определен правилно. Дословно в първоначалната жалба е посочено следното: „разпределението е грешно защото е включена Национална агенция за приходите“. След като жалбата е била оставена без движение от Ловешкия окръжен съд, жалбоподателите конкретизират, че не са доволни от определения размер за погасяване на публични задължения към Националната агенция за приходите.

В хода на делото с нарочно разпореждане съдебният изпълнител е конституирал като съделители/длъжници по реда на чл.429 ал.2 от ГПК на мястото на починалата на 22.03.2023г. първоначална длъжница и жалбоподателка Й. Г., нейните наследници, установени въз основа на издадено от Община Летница удостоверение, а именно: И. Х. Г.-съпруг и децата им В. И. М., М. И. Х., С. И. Х. и Г. И. Г., първият от които с 12/16 идеални части от притежавания от наследодателката дял от процесния имот, а останалите при квоти по 1/16 идеална част. Наследниците, конституирани като страни в изпълнителното производство, са заявили че поддържат жалбата на наследодателката си Й. Г..

Изп.д. №98/2020г. на ДСИ при Районен съд-Ловеч е образувано по молба на взискателите К. И. и Л. И., и изпълнителен лист от 14.01.2020г. издаден по гр.д. №1038/2015г. на Районен съд-Ловеч, с който на основание чл.349 ал.6 от ГПК се изнася на публична продан процесният недвижим имот, представляващ УПИ от 616 кв.м. с построените в него жилищна сграда, хангар, депо и гараж, като имотът е с идентификатор ***, при пазарна стойност 58 600 лева и квоти: за К. и Л. И.и общ дял от 16 800/58600 3 идеални части и за Й. Г. 41800/58600 идеални части.

Публичната продан е проведена от 13.01.2023г. до 13.02.2023г. и е приключила с протокол за определяне като купувач на Й. Г. при цена 35 000 лева

На 27.02.2023г. държавният съдебен изпълнител извършва следното разпределение на получената при публичната продан сума, а именно:

1.за К. и Л. И.и – 10 988,64 лева

2.за Община Летница – 1 358,67 лева, разпределени между длъжниците така:

-за Й. Г. – 249,38 лева данък върху недвижимия имот и 818,02 лева такса битови отпадъци;

-за Л. И. – 22,16 лева данък върху недвижимия имот и 53,97 лева такса битови отпадъци;

-за К. И. – 66,24 лева данък недвижим имот и 148,90 лева такса битови отпадъц;и;

3 за Национална агенция за приходите Й. Г. дължи сумата от 103,47 лева и

4.за Районен съд-Ловеч сумата 790 лева с ДДС, 36 лева с ДДС по ТДТССГПК и 350,61 лева с ДДС по чл.53 от ТДТССГПК.

Разпределението е предявено на страните по изпълнителното дело на 28.02.2023г. и жалбата на Й. Г. е подадена в едноседмичен срок, поради което и предвид процесуалното качество на жалбоподателката в изпълнителното производство – длъжница/съделител, е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Същият текст е възпроизведен и в разпоредбата на чл.191 ал.3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс като съгласно ал.4 на чл.191 от ДОПК най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението НАП 4 издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, а съгласно ал.5 на чл.191 от ДОПК съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал.4

Посочените разпоредби на чл.458 от ГПК и на чл.191 от ДОПК имат императивен характер, което означава че са задължителни, както за съдебния изпълнител, така и за страните в изпълнителното производство.

По настоящото дело държавният съдебен изпълнител е приложил правилно тези разпоредби и в тяхно изпълнение е конституирал като присъединен по закон взискател Националната агенция за приходите, от която е изискал данни дали страните по изпълнението дължат публично правни задължения и в какъв размер, които данни са предоставени да бъдат посочени в изключителна компетентност на НАП, и съобразявайки се с дадената от НАП справка, е включил в разпределението задължение на страната по изпълнението Й. Г. за публично правни задължения в размер на посочените от НАП 103,47 лева. По отношение на това задължение не е изтекла погасителна давност., поради което възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

Данните по делото са, че освен процесният имот жалбоподателят е декларирал още едно жилище, намиращо се в гр.Летница, по-конкретно идеални части от него, както и незастроен имот, поради което твърдението че се касае за единствено жилище се явява некоректно.

Безспорно е, че процесната сума от 103,47 лева не е заплатена и до сега в полза на фиска.

В мотивите си по реда на чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК ДСИ Д. П., от района на Ловешкия окръжен съд, взема становище за неоснователност на жалбата.

Предвид изложеното и тъй като при извършената служебна проверка Въззивният съд прецени обжалваното решение за валидно и допустимо в неговата цялост, като постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма, подписано и разбираемо, при проверката на правилността му, се налага изводът че Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка по делото въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, както и че е направил правилни правни изводи относно законосъобразност и 5 обоснованост на обжалваното разпределение, в обжалваната му част, както и относно това че същото съответства на закона и на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което следва да бъде потвърдено.

Апелативният съд споделя посочените изводи на ДСИ Д. П., изложени в обжалваното разпределение, както и направените изводи от Ловешкия окръжен съд относно процесното разпределение, като законосъобразни.

Правилен е и крайният решаващ извод на Окръжен съд-Ловеч, че обжалваното разпределение не страда от пороците, които е посочил жалбоподателят, а е изцяло правилно. Възраженията и доводите, съдържащи се в жалбата, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат оставени без уважение.

Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалба направените от тях разноски в настоящата инстанция в размер на сумата от 350 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.463 ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №106 от 09.06.2023г., постановено по в.гр.д.

№207/2023г., на Окръжен съд-Ловеч.

ОСЪЖДА И. Х. Г., с ЕГН **********, от гр.Летница, ********, да заплати на К. Т. И., с ЕГН ********** и Л. Г. И., с ЕГН **********, двамата от гр.Летница, ******* сумата от 350 лева, направени разноски в тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: