Решение № 168 от 20.10.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. ВВ., 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – ВВ., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20221300500280 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.1, във връзка с чл.528 от ГПК.

Подадена е жалба от Ф. С. Р. , ЕГН: ********** с адрес гр.ВВ., ул. К.Б.* №*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Б. против постановление от 16.08.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС И.С., постановено по изп.д.

№1180/2016, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 400.00 лева за неизпълнение на режим на лични отношения на 10.08.2022г. между детето А.П.М. и бащата П.Г.М.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно постановено.

В постановлението за налагане на глоба са отразени неверни факти, за които няма събрани никакви доказателства:Няма данни. че искането на П.М. е достигало до майката или до детето.

Поддържа се, че бащата на детето и ДСИ два пъти са се обаждали на лекаря, с цел да го убеди да промени становището си в посока, че състоянието на детето не е така тежко и може да отпътува за С..

Поддържа се, че постановлението е неправилно, тъй като наложена е 1 глоба за задължения, за които майката не е получавала покана за доброволно изпълнение, тъй като визираните в постановлението задължения са извън предмета на поканата за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника, Ф.

Р.. П.М. е поискал спонтанно на 10.08.2022 г. да бъде посетен адреса, на който живее детето. Целта на искането на бащата за посещаване дома на детето е да се увери в здравословното му състояние, тъй като не е повярвал на медицинския документ и е пожелал сам да прецени дали детето наистина е болно, както е посочил лекаря. Не е възлагано на майката задължение, при заболяване на детето или при друга обективна причина, препятстваща предаване на детето на бащата, и при съмнение на бащата във верността на издадения медицински документ, същата да подсигури среща между П.Г.М.и А.П.М. на коята двамата да се видят и да разговарят на 10.08.2022 г. в присъствието на социален работник от ОЗД- В. държавен съдебен изпълнител и представител на МВР-ВВ..

Посочва, че възпрепятстването и преченето са умишлени действия и за осъществяването им се изисква предварително знание или покана, а майката не е канена да изпълни задължение за осъществяване на среща и разговор между бащата и детето и съдебният изпълнител няма процесуалното право да налага наказания за неизпълнение на такова задължение.

Поддържа се, че наложена е глоба за задължения, каквито законът не възлага на майката.В разпоредбите на ГПК и в частност в глава 48 и специалната разпоредба на чл.528 от ГПК не се съдържа задължение на отглеждащия родител да осигури на неотглеждащия възможности за срещи и разговори с детето, ако са налице обективни обстоятелства, препятстващи предаването му за определен период от време.

Законът възлага на Ф. Р. конкретно и лиминативно определени задължения: а/по чл.528, ал.2 от ГПК-да съобщи на съдебния изпълнител:-готова ли е да предаде детето в определеното място и време,-какви пречки за своевременното изпълнение съществуват-в кое време и място и готова да предаде детето.б/по чл.528, ал.5 от ГПК - да изпълни доброволно, т.е.да предаде детето, но само ако няма обективни пречки.

Само в тези два случая, видно от цитираните разпоредби на чл.528 от ГПК, съдебният изпълнител може да наложи глоба. Посочва, че Постановлението е изготвено при грубо несъобразяване е постъпилите по делото документи и 2 установените с тях факти:

При наличието на документи, издадени от специалисти - лекар и психолог, съдебният изпълнител е бил длъжен да отмени предаването на детето на 10.08.2022 г.

Постъпило е и писмено възражение от П.Г.М. , чрез адв. Длъгнекова, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и направените в нея искания са недопустими.

Твърди, че в настоящият случай е налице уведомяване на жалбоподателката, за насроченото предаване на детето А.П.М. на 10.08.2022 година, чрез нарочна призовка връчена и по съответният ред за определеният с изпълнителен лист по гр.дело № 2678/2018 година на РС-ВВ. и по гр.д.

№28/2019 година на ОС-ВВ. режим на лични контакти на детето с баща му.

Този режим на лични контакти е уговорен между страните и е налице влязъл в сила съдебен акт на съд по отношение на бащата и майката.

Посочва се, че по делото многократно на длъжника настоящ жалбоподател е указвано, както дати за осъществяване на лични контакти между детето и другият му родител (в случая бащата) така и последиците от неосъществявянето и непредаването му. Съгласно разпоредбите на чл.527 и чл.528 от ГПК съдебният изпълнител е предприел всички предвидени в закона действия за осъществяване на личните контакти и е сигнализирал и съответните институции. По делото е наличен и категоричен отказ с молба от дата 27.06.2022 година о т страна на майката- длъжник в настоящето производство за осигуряване на контакти между бащата и детето А.

Поддържа се, че не са съществували пречки детето да бъде доведено за датата на насроченото доброволно предаване за осъществяване на лични контакти. На жалбоподателката са указани всички последици от неосъществяване на доброволното предаване включително и възможността за осъществяване на принудително такова, както и процедурата по принудителното предаване. Посочва се, че не е имало медицински документи, които да установяват невъзможността на детето да осъществява контакти с баща си лично да се вижда с него.

В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Посочва, че за 10.08.2022г. длъжникът е бил редовно призован / лист 701 от ИД/ да изпълни доброволно 3 или да предаде принудително А.М. на П.М.. По делото са представени доказателства за наличие на заболяване на А.М. и препоръка за домашно лечение от личния лекар на детето. След разговор с последния се установи, че детето е било прегледано от него преди два дни и към датата на изпълнението не са налице актуални данни за състоянието на А.М.. С оглед на направената препоръка от личния лекар съдебният изпълнител е възприел становището му и е отказал на взискателя да реализира принудително предаване на дете в изпълнение на насрочените изпълнителни действия.

Посочва, че твърденията на длъжника за опит за налагане на друго мнение на лекаря не кореспондират с действителността и това може да бъде потвърдено от всички присъстващи на предаването, служебно ангажирани лица, които са станали свидетели на проведения разговор с личния лекар на детето.

Отново по искане на взискателя и с оглед на конкретната обстановка / заболяването на детето / личните контакти, насрочени за 10.08.2022г. вместо към предаване на дете са насочени към свиждане с А.М. и оказване на морална и материална подкрепа.

Очаквайки лечението да се осъществява на домашния адрес - последният е посетен от взискателя и служебно ангажираните представители от МВР, РС , ДСП ОЗД лица . По лична преценка на длъжника е отказан отдалечен достъп чрез телефони, имейли и други на ДСИ, Социален работник от ДСП ОЗД и взискателя, включително на МВР.

Посочва, че в протокола е отразено, че въпреки, че всички присъстващи на посещението на домашния й адрес са чули през отворения прозорец позвъняването на телефона и са станали свидетели на липсата на обратна връзка и отказ да отговори на повикването и да отключи входната врата, длъжникът не сочи основателна причини, поради която е отказал срещата между баща и син М.

Поддържа се, че присъствието на представители на ДСП ОЗД, МВР и ДСИ гарантират, че над детето няма да бъде оказано неправомерно физическо или психическо въздействие. Липсва и основателна причина за отказания отдалечен достъп на бащата до сина му.

ДСИ сочи, че Ф. Р. не е изпълнила това , за което е задължена със съдебното решение, поради което е санкционирана от ДСИ със глоба.

4

ДСИ поддържа становище в мотивите си, че предаването на детето от майката на бащата включва в себе си по малкия по обем контакт възможността която майката следва да предостави на бащата да се види и да разговаря със сина си. Ако болестта на детето е причина за невъзможността му да пътува за С., то тя не е причина да се види за няколко минути с баща си или да разговаря по телефон с него.

Личната инициатива на длъжника да промени съдебното решение с оглед на собствените си субективни преценки не може да бъде подкрепено и поощрено с бездействие от страна на органите ангажирани със привеждане в изпълнение на съдебното решение, поради което длъжникът е санкциониран с глоба.

ВВ.ският ОС като съобрази доводите изложени в жалбата , във възражението към същата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от ГПК.

По искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, предвид възможността, предвидена в чл.437, ал.1 ГПК, намира същото за неоснователно, тъй като исканията за допускане на доказателства са за установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора конкретното производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20161320401180 е с изпълнителен титул изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015г. от СРС по гр.д. № 6470/2015г. на СРС като впоследствие на 17.06.2021г. е представен нов втори изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от ВРС по гр. Д № 2678/2018г. на ВРС и по гр.д.

№ 28/2019г. на Вид. ОС с предмет на изпълнение - определяне на режим на лични контакти между А.П.М. с ЕГН ********** и П.Г.М.с ЕГН **********.

5

Страни в изпълнителното производство са:Длъжник - Ф. С. Ц. с ЕГН********** ,Взискател - П.Г.М.ЕГН **********.

С обжалваното постановление е наложена глоба за неизпълнение на задълженията, посочени в постановлението.

На 10.08.2022г. длъжникът е бил редовно призован / лист 701 от ИД/ да изпълни доброволно или да предаде принудително А.М. на П.М.. По делото са представени доказателства за наличие на заболяване на А.М. и препоръка за домашно лечение от личния лекар на детето. След разговор с последния се установило, че детето е било прегледано от него преди два дни и към датата на изпълнението не са налице актуални данни за състоянието на А.М.. С оглед на направената препоръка от личния лекар съдебният изпълнител е възприел становището му и е отказал на взискателя да реализира принудително предаване на дете в изпълнение на насрочените изпълнителни действия.

По искане на взискателя и с оглед на конкретната обстановка / заболяването на детето / личните контакти, насрочени за 10.08.2022г. вместо към предаване на дете са насочени към свиждане с А.М. и оказване на морална и материална подкрепа.

Очаквайки лечението да се осъществява на домашния адрес последният е посетен от взискателя и служебно ангажираните представители от МВР, РС , ДСП ОЗД лица . По лична преценка на длъжника е отказан отдалечен достъп чрез телефони, имейли и други на ДСИ, Социален работник от ДСП ОЗД и взискателя, включително на МВР.

В протоколът , изготвен от ДСИ е отразено, че въпреки, че всички присъстващи на посещението на домашния й адрес са чули през отворения прозорец позвъняването на телефона ,станали са свидетели на липсата на обратна връзка, отказ да отговори на повикването и да отключи входната врата, длъжникът не сочи основателна причини, поради която е отказал срещата между баща и син М.

В конкретния случай Ф. Р. не е изпълнила това , за което е задължена със съдебното решение, поради което е санкционирана от ДСИ със глоба.

Предаването на детето от майката на бащата включва в себе си помалкия по обем контакт - възможността която майката следва да предостави 6 на бащата да се види и да разговаря със сина си. Ако болестта на детето е причина за невъзможността му да пътува за С., то тя не е причина да се види за няколко минути с баща си или да разговаря по телефон с него.

Разпечатката съдържа 53 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9361259c-38d5-4ae0-a5e0-a611fa794fbf