Решение № 1078 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I - 194 28.07.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова мл.с. Детелина

Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1230 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.

“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 721/25.02.2020г. постановено по гр.д. № 8308/2019г. по описа на РС Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, е осъдена да заплати на К.В.Г., ЕГН **********, следните суми: 1815,03 лева (хиляда осемстотин и петнадесет лева и три стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 259,69 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото. Със същото решение Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 72,60 лева-дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 190 лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд относно приложимата нормативна уредба при разрешаване на спора, предмет на делото, като въззивника намира, че приложение следва да намери специалната уредба по ЗМВР, а не тази по КТ.

Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС. В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. Правната уредба за една и съща правна материя, а именно: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ. По тези съображения се сочи, че ЗМВР съдържал специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ.

Напротив, във всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми (чл.38а, ал.З от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8 часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че в случая не е налице извънреден труд и че първоинстанционния съд допуска смесване относно нощен труд и извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час.

Поддържа, че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Няма искания по доказателствата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, представя писмена молба, в която прави искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК до произнасяне на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1/2020 г. и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор. В същия въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а решението по изложени съображения се намира за правилно и се прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание пълномощникът на въззивника не се явява, представя писмена молба, в която заявява, че поддържа подадения отговор и към която прилага списък на разноски, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020 г..

С протоколно определение от 15.07.2020 г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на делото като е съобразил, че висящото тълкувателно дело не е основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С исковата молба ищецът К.В.Г., ЕГН ********** е предявил срещу Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1440 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. нощен труд от 1680 часа в дневен, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

Ищецът излага, че през процесния период от време е полагал труд като старши полицай в ГОДГ– Царево при ГПУ –Царево при Регионална дирекция „Гранична полиция“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Ищецът сочи, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1920 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 240 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника и общата стойност възлиза на сума от 1140 лева. Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция "Гранична полиция"-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение, като посочва, че същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици и отработеното време били изчислявано сумарно. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, при което бил отчетен и положения извънреден труд, ответната дирекция е прилагала специалната уредба по ЗМВР и приетите въз основа на него специални наредби. Сочи, че за част от процесния период от време, е действала Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл. 31, ал.2 от същата, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., и двете на Министъра на вътрешните работи, които изчерпателно уреждали основанието и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от време. Заявява, че нощният труд, полаган в часовия диапазон между 22:00ч и 06:00 ч. не е извънреден труд, като такъв би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време.

Разпечатката съдържа 22 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93608d89-0ad5-4dfe-8997-6d613c48989e