Решение № 358 от 31.12.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Козлодуй, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440101422 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.- България № 49, бл. 53Е, вх.

В Чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева - К., против Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес ....

Иска се признаване за установено по отношение на ответника Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес .... че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД следните суми:

Главница - 1500.00 лева; Договорно възнаграждение 476.63 лева за периода от 10.04.2021 г. до 05.04.2022 г.; Лихва за забава - 304.43 лева, дължима за периода от 11.04.2021 г. до 05.04.2022 г. Законна лихва - 102.52 лева, дължима от 05.04.2022 г. до 29.07.2022 г. 450.00 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 900.00 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси. Претендират се и направените разноски съдебно - деловодни разноски в хода на заповедното и в настоящото производство.

Към исковата молба ищецът е приложил като писмени доказателства: Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт от със Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за потребителски кредит № 40003380645; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № 40003380645; Преводно нареждане на заемната сума към ответника (заверено копие по реда на чл.183 от ГПК); Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 40003380645;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение по сметка;

1

Уведомително писмо; Обратна разписка; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД; Пълномощно; Препис от исковата молба и доказателствата за ответника; Платежно нареждане по сметката на PC - гр. Козлодуй за държавни такси.

Съдът служебно е приложил ч.гр.дело №1078/22г. по описа на РС Козлодуй.

Препис от исковата молба, в едно с доказателствата, е връчен на ответника за отговор и в срока по чл.131 от ГПК е представен такъв. С отговора пълномощника на ответника – адвокат Е. К. счита исковата молба за неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер, като сочи своите аргументи за това. Същата счита, че част от вземанията са погасени по давност.С отговора на исковата молба се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България” срещу ответника Х. Г. А., ЕГН **********. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, съгласно представен Списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч. гр. д. № 1078/22г. по описа на Районен съд - Козлодуй, по което е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е издадена за следните вземания на кредитора- сумата 3 356,63 лева (три хиляди триста петдесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща главница за период от 29.07.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 304,43 лева (триста и четири лева и 43 стотинки), представляваща лихва за период от 11.04.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата 102,52 лева (сто и два лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.04.2022 г. до 28.07.2022 г., разноски в размер на държавна такса в размер на 75,27 лева (седемдесет и пет лева и 27 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева) по ч.гр.д. № 1078/2022 г. по описа на РС-Козлодуй.

Срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, заявителят е уведомен за постъпилото възражение и му е предоставена възможност да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението.В законоустановения срок по чл.415, ал. 4 от ГПК е предявен такъв.

Съдът приема за безспорен и ненуждаещ си от доказване фактът, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 4000338064505 от 05.03.21г. По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а Закона за кредитните институции (ЗКИ) се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От 2 друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, от което следва, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация относно формата и начина на сключване се съдържа в ЗПФУР, а относно съдържанието на договора - в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване - в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС., където е казано, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД - в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1078/2021г. по описа на РС Козлодуй.

Искът по чл. 422 ГПК, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл 3 специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 10782021г. по описа на РС Козлодуй), документи.

Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно" производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането" по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски 4 кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9360833d-40d9-4b82-99ed-4a5a56b4685d