Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1154 от 16.11.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 182/2023
Вид
Решение № 1154
Подписан
16.11.2023
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Перник, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Б. П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720100182 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. , иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 10а от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.5, във вр. ал. 4 от ЗПК да бъде обявена за нищожна клаузата на т. 3.10 от договор за паричен заем № 577877, сключен между Б. Д. Б. и „Сити кеш“ ООД, с която се предвижда заплащане от заемателя на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 209.97 лв.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за паричен заем № 577877 по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 400 лв., а той се е задължил да я върне на един брой месечна погасителна вноска. Сочи, че не е изпълнил задължението си по договора. На основание т. 3.10 от договора на потребителя е начислена такса в размер на 209.97 лв. за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заем.

Ищецът счита, че договорната клауза противоречи на чл. 10а от ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК. Твърди, че по тази причина същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал. 5 от ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 10.04.2023 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпила насрещна искова молба, която е върната с определение № 1752/06.06.2023 г., влязло в сила на 27.06.2023 г. Доколкото в нея е изложено становището 1 на ответника по правния спор, то следва да се вземе предвид от съда. Ответникът признава обстоятелството, че между него и ищеца е сключен договор за паричен заем № 577877 от 05.10.2021 г. за сумата от 400 лв., която заемателят се е задължил да върне на една месечна вноска с падеж 19.11.2021 г., ведно с договорна лихва в размер на 40.05%. Уговорен е ГПР 48.63% и ГЛП 40.05%. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора.

Счита, че не са нарушени императивните разпоредби на закона.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во 33Д.

Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че страните са постигнали съгласие от разстояние със съдържанието на договор за паричен заем № 577877/05.10.2021 г. за сумата 400,00 лв., която заемателят се задължил да върне на една месечна вноска с падеж 19.11.2021 г.

Съгласно т. 3.10 от представения от ответника договор за паричен заем № 577877/05.10.2021 г. , неоспорен от ищеца, заемополучателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 209,97 лв.

В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата на т. 3.10 от договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като посочената такса за експресно разглеждане е свързана именно с усвояването на кредита. От друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно. Следва да се отбележи и че с уговореното възнаграждение за експресно разглеждане се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането му реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР /който без включването й е посочен като 48,63%/.

По изложените съображения, съдът приема, че клаузата на т. 3.10 от договора за паричен заем № 577877/05.10.2021 г. , е нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, поради което така предявеният от Б. Д. Б. иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца, на когото съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде присъдена сумата 51,20 лв. за платената държавна такса за производството по делото с включена такса превод.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 480,00 лв. с ДДС.

2

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за отговор по насрещната искова молба е неоснователно, тъй като същата е върната с влязло в сила Определение № 1752/06.06.2023 г. преди изпращането й за отговор на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на т. 3.10 от договор за паричен заем № 577877, сключен на 05.10.2021 г. между Б. Д. Б. и „Сити кеш“ ООД, с която се предвижда заплащане от заемателя на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 209.97 лв ., като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7 , да заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********, ***, общ. Перник, сумата 51,20 лв. /петдесет и един лева и двадесет стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7 , да заплати на адвокат Д. М. М. от САК, със съдебен адрес: гр. ***, сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3