Присъда № 6 от 01.10.2021, Апелативен съд - Варна

Мотиви към присъда №6/01.10.2021 година по ВНОХД №1 14/2021 година по описа на Апелативен съд Варна:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №260001/08.10.2020 година, постановена от състав на Окръжен съд-Добрич по НОХД №65/2017 година, с която подс.Ю. Б. С. е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.283а, т.1 вр. чл.282, ал.2, пр.първо и второ вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдебният акт е протестиран от първоинстанционен прокурор с искане за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.2 от НПК. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК се атакува фактическата страна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд със съображения за логически недостатъци в преценката за достоверност и достатъчност на доказателствата по предмета на делото, поддържа се теза за необосновано проследяване на взаимната връзка между отделните доказателства и в тяхната съвкупност. Допълнението към протеста е подробно мотивирано със собствена доказателствена оценка на представителя на обвинението, даваща му основание да поиска отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова осъдителна по повдигнато обвинение в първата инстанция, с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода в размер на пет години, глоба в размер на четири хиляди лева и лишаване от право на подсъдимата да заема обществената длъжност на председател на НЧ „Й.Й.-1870” за срок от осем години (наказание, поискано от представителя на обвинението в пренията на съдебното заседание в първата инстанция). В част от допълнителните съображения са налице и доводи с отношение към чл.335, ал.2 от НПК, без във връзка със същите да се формулира изрично искане.

Срещу протеста са постъпили две писмени възражения от защитниците на подсъдимата, в които се засяга допустимостта на процесуалния инструмент (с оглед късното подаване на допълнението по чл.320, ал.4 от НПК) и неговата основателност. В резюме, адвокатите Т. и М., поддържат позиция за обоснованост и законосъобразност на протестираната присъда, считат че обективната истина по делото е изяснена и тя не сочи на съставомерно поведение на Ю.С. по инкриминирания квалифициран престъпен състав. В съзвучие с предложената от адвокатите аргументация е и искането за решение по чл.338 от НПК.

В пренията в тази инстанция, въззивният прокурор поддържа протеста изцяло. Припомня, че НЧ „Й.Й.-1870“ е обществена организация с оглед целите по чл.3 от ЗНЧ, подсъдимата е негов председател, като от функциите й по закон и устав, произтича нейното длъжностно качество. Прокурорът подчертава, че е доказано по несъмнен начин бездействието на Ю.С. да контролира изпълнението на инкриминираните договори, които по същността си са договори за наем, а не за съвместна дейност и от които „К. 90“ООД реализирала приходи, без да изпълнява инвестиционните си задължения към 1 читалището. Такива инвестиционни намерения са реализирани през 2009г., но не в полза на читалищната дейност, а с цел увеличаване на търговската площ, от която ООД-то формирало по-голяма финансова печалба. От обективните действия на подсъдимата, пледиращият прокурор извежда субективната страна на инкриминираното престъпление в сложната конструкция на пряк умисъл относно служебното бездействие и специална цел за имуществено облагодетелстване на „К. 90“ООД и „Сейфти билд“ЕООД с даване под наем на общинска собственост. Обосновава се и наличието на значителни вредни последици в резултат на пропуснати ползи за читалището от приходи от наем. В заключение, с извода за изпълнен фактически състав на престъплението по чл.283а, ал.1, т.1 вр. чл.282, ал.2, пр. първо и второ вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, прокурорът поддържа искането за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.2 от НПК.

Защитната теза се представя в пренията от адвокатите М. и Т.. Тя се организира около основния аргумент за обективна и субективна несъставомерност на престъплението, т.к. подзащитната им С. е изпълнила задълженията си по закон и устав, консултирайки съдържанието на инкриминираните договори с юристи, а после е подписала същите като органен представител на читалището и то винаги в изпълнение на решенията на читалищното настоятелство. Пледиращите не намират еднопосочни и убедителни доказателства относно инкриминираната специална цел в деятелността на С., поддържат и становище, че пропуснатите ползи не се обхващат от фактическия състав на чл.282, ал.2 от НК.

В лична защита, подсъдимата препраща към обширното си изявление в съдебното следствие в първата инстанция за състоянието на читалището и за поредицата предприети действия в тази връзка. В последната си дума, желае оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Въззивният състав проведе съдебно следствие.След изчерпване на съдебно-следствените действия и след извършена собствена доказателствена преценка на събраните по делото доказателства, техните източници и съдебни експертизи, прие за установени следните фактически положения:

1)Общи положения:

Народно читалище „Й.Й.“ (по-нататък НЧ) е основано на 11.05.1870 година. До 03.05.1997 година същото било собственост на Община-гр.Добрич.

С приемането на Закона за народните читалища (ДВ, бр.89/1996г.), Наредбата-закон за народните читалища била отменена, а съществуващите дотогава читалищни средища следвало да се учредят и регистрират до 31.12.1997 година по новопредвидения нормативен ред. Така, с решение № 1119/10.06.1997г. по ф.д. №595/1997г. на Окръжен съд- Добрич, читалището се регистрирало с органи на управление: общо събрание, читалищно настоятелство и проверителна комисия. От вписванията по фирменото дело (решения №№1119/10.06.1997г., 3093/ 28.09.2000г. и 443/14.02.2001г.) се установява, че:

2

1. от 10.06.1997г. до 28.09.2000г. председател на НЧ бил св.Д.А.;

2. от 28.09.2000г. до 14.02.2001г., председателството се поело от св.Г.Ч.;

3. от 14.02.2001г. до 27.09.2016г. председател станала подс. Ю.С.. До 2007 година същата носила фамилия Д.а. В настоящите мотиви подсъдимата ще се обозначава с текущото й фамилно име С..

Съобразно чл.17, ал.2 от ЗНЧ и устава, председателят на читалището: организира дейността му съобразно закона, устава и решенията на общото събрание; представлява читалището; свиква и ръководи заседанията на настоятелството и председателства общото събрание; ръководи текущата дейност на читалището (отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.); отчита дейността си пред настоятелството; сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.

С предписанието на §3 (сега §4) от ПЗРЗНЧ, сградното обезпечаване на читалището било възложено на ОбщС-гр.Добрич, който с решение №1815/03.05.1997година и на основание чл.12, ал.2 от ЗОбщС, предоставил на културното средище безвъзмездно право на ползване на две сгради в гр.Добрич - на бул.“25-ти септември“ №44 и на ул.„Армейска“ № 1, които били актувани като публична общинска собственост с актове №№1016/23.11.2005г. и 1106/07.12.2005г.

Сградата на бул.„25-ти септември“ представлявала комплекс от три части: 1) пететажна сграда с изби - със застроена площ 609 кв.м, предназначена за административни нужди и кабинети, 2) едноетажна сграда театрална сцена и зала със застроена площ 938 кв.м., 3)четириетажна сграда със застроена площ от 72кв.м., използвана за книгохранилище.

В годините НЧ отдавало под наем сграден фонд: книжарница с наемател „Виго”ЕООД срещу месечен наем от 220лв; магазин за сувенири, нает от ЕТ”Сами 93” за 550лв месечно; офис с наемател „Бергон Интернет”ЕООД за 350лв на месец. Наемателите изпълнявали точно задълженията си, внасяйки парите за наем и режийни разходи в счетоводството на читалището.

2)За 1998 година:

След регистрацията на читалището, възникнали някои затруднения поради липса на достатъчен собствен бюджет и външно финансиране. За справяне със ситуацията, ЧН се ориентирало към решение за събиране на оферти за инвестиция в голямата концертна зала и фоайетата срещу дългосрочен договор за наем. Най-доброто предложение дошло през м.март 1998г. от ЕТ „Манифик – Г.Г.“ –инвестиции за девет месеца в размер на 90 000 000 неденоминирани лева, с цел подобряване на условията за читалищна дейност в голямата концертна зала и прилежащите фоайета, срещу дългосрочен дотовор за наем от 10 години.

Никой от читалището не проверил реалистичността на предложението, 3 направо била потърсена юридическа помощ от св.Ю.М. (адвокат в АКДобрич) за съставяне на проект за договор за наем между НЧ и едноличния търговец. Идеята била приземният етаж от едноетажната сграда на читалището в центъра на гр.Добрич, на бул.„25-ти септември“ № 44 (впоследствие предмет и на четирите инкриминирани договори за съвместна дейност) да се отдаде под наем на ЕТ“Манифик“, за да може НЧ да има някакви приходи. Св.М. изготвил проект на договор за наем, който бил разгледан, коригиран и приет от ЧН. После, на 24.03.1998г., бил подписан договор за наем между НЧ чрез председателя си св.А. и ЕТ „Манифик“ чрез св.Г.Г. за срок десет години – до 18.03.2008 година. Съществените клаузи на договора са следните: за НЧ: да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване голямата концертна зала на читалището и обслужващите я фоайета, гардеробни и стълбища; за наемателя: 1)да ремонтира и обзаведе от свое име и за своя сметка помещенията, предмет на договора, след одобрен и съгласуван с ЧН архитектурен проект, със срок за въвеждане в експлоатация на голямата зала от девет месеца след одобряване на проекта и снабдяване с нужните строителни книжа; 2) да изплаща редовно наем на читалището. По този пункт се договорил гратисен период от една година от датата на завършване на ремонта на помещенията и не повече от двадесет и един месеца след одобряване на строителните книжа, след което до петата година ЕТ дължал ежемесечно по една трета от левовата равностойност на 1500 щатски долара до пето число на текущия месец, след приспадане на вложената инвестиция. След изтичане на петата година, от датата на сключване на договора, до изтичане на срока на договора ежемесечно, до пето число на текущия месец, ЕТ дължал остатъка от „горепосочената сума“ на равни месечни вноски; 3) да извърши реконструкция на наетите помещения за сметка на наема, след изрично съгласие на председателя на НЧ, като всички направени трайни подобрения трябвало да останат в полза на наемодателя след изтичане на десет години от подписване на договора; 4) след изтичане на срока на договора да върне на читалището помещенията ведно с получения инвентар.

Според посочения договор, НЧ имало право едностранно да го развали при просрочие или при неизпълнение, на което и да било задължение от страна на наемателя за срок по-голям от 45 дни.

На 15.06.1998г. бил подписан договор между св.Г. за ЕТ „Манифик“ и св.М.К. за ЕТ“Комекс-60-М.К.“ (ЕТ заличено на 01.01.2012г.), съобразно който първият ЕТ се задължавал да предостави на втория за временно и възмездно ползване наетия недвижим имот по договор от 24.03.1998г.. Никой от читалището не се поинтересувал от основанието на този договор, нито причината за сключването му, както и никоя от страните по договора от 15.06.1998 година не поискала съгласие от наемодателя.

4

На 27.07.1998г., в деловодството на читалището постъпило заявление от св.И.Д., действащ като управител на „Интерспорт“ООД, с което уведомил св.Д.А., че ООД-то е правоприемник на активите и пасивите на ЕТ „Манифик“ и затова встъпва като наемател по договора от 24.03.1998г. За „Интерспорт“ООД е известно, че е с управители св.св.И.Д., Д.Д., Б. М. и М.К.. Св.св.И.Д. и Д.Д. са братя, не се ползват с добра репутация в гр.Добрич поради причисляването им към бивши силови структури. Двамата нямали никакъв опит и знания в областта на строителството, нямали отношение и към дейности, свързани с изкуството и културата.

На 04.09.1998г. между ЕТ „Манифик-Г.Г.“ и ЕТ “Комекс – 60“ се подписал договор, съобразно който второто ЕТ предоставяло на първото за временно ползване до 18.03.2008г. помещенията по договора от 15.06.1998г.

3)За 1999 година:

На заседание на 17.06.1999г. и с протокол №243/1999г., Архитектурноградоустройствената комисия при Община-Добрич, приела проект за реконструкция и преустройство на голямата театрална зала на читалището.