Решение № 179 от 30.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливница, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20231890100513 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „........“ ЕООД, с която против И. К. Т. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 18.07.2022 г., сключен с „.............“ АД, е придобил вземане на цедента срещу ответника за следните суми: 1178,83 лева, представляваща незаплатена главница по договор за стоков кредит № 4572473 от 05.05.2021 г., сключен между „.............“ АД (в качеството на кредитодател) и ответника (в качеството на кредитополучател), 328,67 лева, представляваща договорна лихва за периода от от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г., 48,96 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2022 до 26.10.2022 г.

Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора. Счита, че ответникът е уведомен за извършената цесия. За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като предвид възражението на длъжника, „........“ ЕООД е предявило посочените установителни искове за посочените суми. Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното производство.

Ответникът – И. К. Т., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 724/2022г. по описа на Районен съд 1 Сливница се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3770 от 27.10.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 463 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2022 г. срещу длъжника Светозар Димитров Илиев. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК „........“ ЕООД е предявило установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за изпълнение. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В случайте на банков кредит заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката /вж. чл. 430, ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Следователно за уважаване на предявения иск за главница следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между цедента „.............“ АД, в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът е предоставил на ответника заем в твърдения размер и за него е възникнало задължението за плащане на процесните суми;

2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума - изтичане на срока за заплащане на вноските за главница и възнаградителна лихва; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.

2

Видно от представения по делото договор за стоков кредит № 4572473/05.05.2021 г., се установява, че на посочената дата между „.............“ АД и И. К. Т. е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер на 2851,34 лева за закупуване на стока, като се е задължил да върне получената в заем сума в срок до 01.05.2023 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 24 вноски, в размер на 150,75 лева. Съгласно договора, заемът е сключен при годишен лихвен процент 24%. Общият размер на всички плащания възлиза на 3618 лева, а годишният процент на разходите е определен на 26,82%. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Съгласно общите условия стоковият кредит се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговския обект.

Сумата по кредита се превежда директно към търговеца и кредитът се счита за усвоен на датата на заверяване на сметката на търговеца. Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 2579 лева за покупка на стока и 272,34 лева за застрахователна премия, предмет на паричния заем, който факт следва от представената по делото фактура и заключението на вещото лице по ССчЕ. На 07.05.2021 г. „.............“ АД е превел сумата от 2579 лева по банковата сметка на Технополис България ЕАД.

Съгласно представеното по делото приложение № 1 договор за цесия от 18.07.2022 г., сключен между „........“ ЕООД и „.............“ АД, се установява, че на посочената дата „.............“ АД (в качеството на цедент) и „........“ ЕООД (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за кредит. По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, извършено с процесния договор за цесия.

На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е посочено, че вземането на „.............“ АД към ответника е прехвърлено от кредитора в полза на „........“ ЕООД. Към исковата молба са приложени всички документи отнасящи се до прехвърлянето на вземането. Посоченото изявление на цедента и съпътстващите документи са връчени на ответника с връчването на исковата молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 3

12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК . В тази връзка следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника.

Следователно, по делото се установява, че „........“ ЕООД е активно материалноправно легитимиран да претендира заплащането на задълженията на ответника по договор за стоков кредит № 4572473/05.05.2021 г., сключен между ответника и цедента - „.............“ АД.

Ищецът претендира вземанията по договора за кредит за вноските от 01.01.2022 г до 01.10.2022 г. Следователно, срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл, от което следва, че вземанията на ищеца за заплащане на главница и възнаградителна лихва са изискуеми.

Според заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на дължимата главница за вноските с настъпил падеж, като са отчетени направените от ответника плащания, е в размер на 1178,83 лева. Договорната лихва за периода 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г. е в размер 328,67 лева.

По тези съображения предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 26.10.2022 г., която съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза е в размер на 51,41 лева /изчисленият от вещото лице размер е до 27.10.2022 г./.

По разноските:

При този изход на делото ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил 116,02 лева за държавна такса, както и 500 лева за депозит за вещо лице по допусната от съда ССчЕ. Бил е представляван от адвокат, но не е представил доказателсва за плащане на адвокатско възнаграждение.

С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят и 211,13 лева за разноски в заповедното производство.

Мотивиран от посоченото, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.

1 от ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, 4 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „........“ ЕООД, ЕИК ........, с адрес: гр. София, ул.

„.............“ № 4-6, съдебен адрес гр. София, ул. ............., срещу И. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „........“ № ............., че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

- 1178,83 лева, представляваща незаплатена главница по договор за стоков кредит № 4572473 от 05.05.2021 г., сключен между „.............“ АД (в качеството на кредитодател) и ответника (в качеството на кредитополучател), ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането;

- 328,67 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г.;

- 48,96 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2022 до 26.10.2022 г., за които вземания в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 463 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 724/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница.

ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „........“ № ............., да заплати на „........“ ЕООД, ЕИК ........, с адрес: гр. София, ул.