Определение № 476 от 09.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Благоевград, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200600775 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Р. Н., в качеството му на защитник на А. Е. З., ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 48/2025 г. по описа на Районен съд Сандански. Жалбата е подадена срещу определение от 18.06.2025 г. по НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански, с което според жалбоподателя е постановен отказ да се отмени глоба.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение, с което районният съд бил отказал да уважи устно искане, направено в открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2025 г., за отмяна на глоба, наложена за неявяване в съдебно заседание, проведено на 30.04.2025 г. Жалбоподателят посочва, че първото съдебно заседание по делото е било проведено на 19.03.2025 г. Подсъдимият се явил на това заседание, но то е било отложено поради ангажимент на защитника. Сочи, че на тaзи дата съдът не е постановил изрично определение на осн. чл. 269, ал. 2 НПК, с което да задължи подсъдимия да се яви по делото. Навежда се, че присъствието на подсъдимия е задължително само по дела с обвинение за тежко престъпление, като НОХД № 48/2025 г. по описа на РС Сандански не било такова. Поддържа, че не е налице изрично определение, с което съдът да е задължил подсъдимия да се яви в съдебното заседание, понеже това е необходимо за разкриване на обективната истина. Затова защитникът счита, че като е наложил глоба на подсъдимия в съдебно заседание, проведено на 30.04.2025 г., съдът е процедирал в противоречие с разпоредбите на чл. 269, ал. 1 и ал. 2 и чл. 271, ал. 11, изр. 1 НПК, понеже е наложил глоба и принудително довеждане, без преди това да е задължил подсъдимия да се явява по делото, при преценка, че това е необходимо за разкриване на обективната истина. Моли да се отмени определението, с което съдът е отказал да отмени наложената глоба в размер на 200 лв. за неявяването на А. З. в съдебно заседание на 30.04.2025 г., както и да се отмени обявяването му за общодържавно издирване.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило становище от Районна 1 прокуратура Благоевград, Териториално отделение Сандански.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с доводите в жалбата и с доказателствата по делото, прие следното:

Районна прокуратура Благоевград, ТО Сандански е внесла в РС Сандански обвинителен акт срещу А. Е. З., с което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК. Следва да се отчете, че с Разпореждане № 61 от 05.02.2025 г. по НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански е насрочено разпоредително заседание по делото на 19.03.2025 г. от 11:30 ч., като в разпореждането е указано на подсъдимия, че присъствието му в съдебното заседание е задължително и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие съгласно чл. 269, ал. 3 НПК (л.7-гръб от НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански).

На 19.03.2025 г. подсъдимият А. З. се е явил на разпоредителното заседание (л.14 от НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански). Поради процесуални пречки за даване на ход по делото и неявяването на защитника по уважително причини делото е било отложено за 30.04.2025 г. от 13:30 ч.

Подсъдимият и защитникът не са се явили на съдебното заседание на 30.04.2025 г. Поради липсата на доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването съдът е постановил принудително довеждане на подсъдимия за следващото съдебно заседание, както и налагането на глоба на подсъдимия в размер на 200 лв. Подсъдимият е бил уведомен, че в срок до следващото заседание може да поиска отмяна на глобата и принудителното довеждане, като представи доказателства за наличието на уважителни причини.

Подсъдимият не се е явил на съдебното заседание, проведено на 18.06.2025 г. На него се е явил защитника адв. Р. Н.. Защитникът е отправил молба да се отмени глобата, както и принудителното довеждане, тъй като е поддържал, че са постановени в противоречие с чл. 269 НПК. В хода на заседанието той е изразил становище, че понеже обвинението не е за тежко престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително, тъй като липса изрично определение по чл. 269, ал. 2 НПК. При внимателен прочит на протокола от съдебното заседание се установява, че липсва протоколно определение, с което да е постановен отказ да се отмени глобата. Съдът е изложил мотиви, че изявлението на адв. Н. не почива на закона, но не се е произнесъл със съдебен акт по направеното искане за отмяна на глобата. С протоколни определения съдът е обявил подсъдимия за общодържавно издирване, указал му е, че при повторно неявяване без уважителни причини ще му наложи глоба в максимален размер и че ще постанови принудителното му довеждане и е отложил делото за 24.09.2025 г. от 15:00 ч.

Окръжен съд Благоевград намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

Определенията, с оглед на възможността и реда за обжалването им, уреден в чл. 341 НПК, се делят на три групи: определения, които се обжалват по реда, по който се обжалват присъдите – те са изрично изброени в чл. 341, ал. 1 НПК; определения, които се обжалват по реда на глава двадесет и втора на НПК (чл. 341, ал. 2 НПК) – те са изрично и изчерпателно посочени в НПК; определения, които не подлежат на самостоятелно обжалване от присъдата. В този смисъл Чинова, М., Митов, Г., „Кратък лекционен курс по Наказателнопроцесуално право“, Сиела, София, 2021, стр. 528. Съгласно чл. 341, ал. 1 и ал.

2

2 НПК, определенията, подлежащи на отделна от присъдата въззивна проверка са изрично посочени (решение № 504 от 15.12.2008 г. по н. д. № 459/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС). Останалите определения, извън очертаните в ал. 1 и 2, законодателят е оставил без самостоятелен въззивен контрол (определение № 884 от 28.11.2014 г. по ч. н. д. № 988/2014 г. на Окръжен съд - Плевен).

Съгласно чл. 271, ал. 11 НПК, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева. Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата, може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора.

Следователно определението, с което съдът отказва да отмени глобата, наложена поради неявяване без уважителна причина, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора на НПК (чл. 341, ал. 2 НПК), тъй като това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 271, ал. 11, изр. 2 НПК. На обжалване подлежи не определението, с което се налага глобата, а определението, с което съдът отказва да я отмени, т.е. необходимо е първоначално да се поиска от съда постановил глобата да я отмени и едва в случай на отказ следва да бъде атакуван този отказ (виж определение № от 24.06.2020 г. по ч. н. д. № 279/2020 г. на Окръжен съд - Сливен).

В конкретния случай е налице протоколно определение, с което е наложена глоба на подсъдимия поради неявяването му без уважителна причина (л.19 от НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански). Налице е и искане на защитника за отмяна на глобата (л.27 от НОХД № 48/2025 г. на РС Сандански). От съдържанието на протокола от съдебното заседание, проведено на 18.06.2025 г., се установява, че съдебният състав е изразил своите съображения, че искането на защитника не почива на закона, но в съдебното заседание съдът не е постановявал протоколно определение, с което да е отказал да отмени глобата.

Липсата на определение, с което съдът отказва да отмени глобата, наложена поради неявяване без уважителна причина, обуславя извода, че в случая частната жалба не е подадена срещу съдебен акт, който да е годен предмет на обжалване по чл. 271, ал. 11, изр. 2 НПК. За да подлежи определението на обжалване по реда на глава двадесет и втора е необходимо да е налице изрична правна норма, която да го предвижда (в този смисъл определение № 28 от 09.03.2021 г. по ч. н. д. № 112/2021 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, определение № 2435 от 18.08.2014 г. по ч. н. д. № 3521/2014 г. на СГС).

В случая липсва определение, за което да е налице изрична разпоредба, предвиждаща неговата обжалваемост по реда на глава двадесет и втора.

Не е налице и определение, с което да се прекратява наказателното преследване, нито такова, което да е сред посочените в чл. 341, ал. 1 НПК, поради което не е налице и съдебен акт, който да подлежи на проверка по реда на глава двадесет и първа. Следователно частната жалба е недопустима, тъй като тя не е подадена срещу съдебен акт, който да е годен предмет на обжалване и протестиране.

Липсва и друга процесуална предпоставка – липсва правен интерес. Към настоящия момент изобщо не налице определение, с което съдът да е отказал отменянето на глобата. Това обуславя извода, че за жалбоподателя не е налице правен интерес, понеже не може са се жали нещо, което не съществува в правния мир (виж определение № 809 от 02.10.2019 г. по ч. н. д. № 1079/2019 г. на Окръжен съд - Варна).

3

Когато по делото няма отказ на съда да се отмени глобата, подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане (в този смисъл определение № 22 от 11.02.2019 г. по в. н. ч. д. № 62/2019 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, определение № от 24.06.2020 г. по ч. н. д. № 279/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, определение № от 07.08.2020 г. по ч. н. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, определение № 261204 от 30.03.2021 г. по ч. н. д. № 772/2021 г. на Софийски градски съд, определение № 381 от 25.09.2024 г. по ч. н. д. № 477/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил). В тази връзка следва да се отбележи, че районният съд дължи произнасяне по искането на защитника за отмяна на глобата, което той е отправил в съдебното заседание, проведено на 18.06.2025 г. и което е обективирано и в настоящата частна жалба. Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата, може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в жалбата е отправено и искане да се отмени обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване. В съдебното заседание, проведено на 18.06.2025 г., съдът е постановил, че обявява подсъдимия А. Е. З. за общодържавно издирване.

Обявяването за общодържавно издирване, макар и да рефлектира върху сферата на издирваното лице, по същество е разпореждане на съд до конкретно определен орган, като тази част от жалбата също е недопустима, понеже е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на самостоятелен контрол отделно от присъдата (виж определение № 1265 от 17.04.2015 г. по ч. н. д. № 1460/2015 г. на Софийски градски съд). Затова тази част от жалбата също следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения частната жалба е недопустима, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 6196/25.06.2025 г., подадена от адв. Р. Н., в качеството му на защитник на А. Е. З., ЕГН ********** – подсъдим по н.о.х.д. № 48/2025 г. по описа на Районен съд Сандански.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.н.д. № 775/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по искането за отмяна на глобата, която е била наложена на подсъдимия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5