Решение № 167 от 27.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500386 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463 ал.2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Т. Ф. А. против Решение № 241/ 16.06.2023 г. по в.гр.дело № 366/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без уважение жалбата му против разпределението на сумата от 212 212 лв., извършено на 11.05.2023 г. по изп. дело № 2022815660400541/2022 г. по описа на ЧСИ Т. К.. Излага, че съдът не е съобразил направените от него оплаквания, че издадените изп. листи, инициирали производството, са незаконосъобразни; за допуснато нарушение от ЧСИ, който не описал и не оценил извършените в имота му подобрения и за липсата на яснота относно разпределените суми, които не били посочени по пера при конкретизация на отделните взискатели. Налице бил отказ от правосъдие, защото съдът не преценил доказателствата по изп. дело и не допуснал поисканата от него експертиза.

Поддържа, че съдът неправилно отказал да спре изп. производство до произнасяне по жалбата му по съображения, че съдебният изпълнител не можел да извърши плащане до влизане в сила на разпределението. По изп. дело предстояли други изпълнителни действия и затова спирането било от съществено значение за правилното и последователно прилагане на нормите на ГПК. По отказа на съда да уважи молбата му за спиране, постановен с отделен акт – Определение № 764/ 26.05.2023 г., той е 1 депозирал отделна жалба, която е съединена за разглеждане в настоящото производство, доколкото спирането на изп. дело по чл.438 ал.2 ГПК няма самостоятелен характер, а е особена обезпечителна мярка с временен характер в рамките на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител и основателността на искането се преценява именно в последното от съда, комуто е възложено разглеждане на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Моли решението на съда и определението му, с което е отказано спирането, да бъдат отменени.

Постъпил е отговор от взискателя „Юробанк България“ АД със становище за неоснователност на жалбите. Моли решението да бъде потвърдено.

Съдът констатира следното:

Изп. дело № 2022815660400541/2022 г. по описа на ЧСИ Т. К. е образувано въз основа на изп. листи, издадени по гр.д. № 970/2020 г. и по гр. д. № 974/ 2020 г. и двете на ОС – Плевен, по искане на „Юробанк България“ АД – взискател по делото против Ф. Т. Ф. А. и Д. Д. А. – солидарни длъжници. Като взискатели са присъединени „Алианц Банк България“ АД за вземания съгласно изп. лист по ч.гр.д. № 5297/2016 г., Държавата чрез НАП за дължимите публични и др. вземания и Община Плевен за задълженията, представляващи местен данък. На 18.04.2023 г. е влязло в сила постановление от 13.02.2023 г. за възлагане на продадените на публична продан ипотекирани в полза на „Юробанк България“ АД недвижими имоти на длъжниците и на 11.05.2023 г. на последните е предявено извършено разпределение на получената продажна цена в размер на 212 212 лв. Видно от разпределението, ЧСИ е описал вземанията на всеки от взискателите и платената продажна цена е разпределена както следва: сумата 5 542.20 лв. с ДДС – разноски на първоначален взискател „Юробанк България“ АД, ползващи се с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ГПК като направени във връзка с обезпечението и способа на изпълнението и 630 лв. с ДДС – разноски по издадена сметка по фактура от 05.05.2023 г., дължими към ЧСИ; сумата 3 337.89 лв. за местни данъци в полза на Община Плевен, ползващи се с привилегията по чл.136 т.2 ЗЗД, от които 1 801.20 лв. по партидата на длъжника Ф. Т. Ф. А. и 1 536.69 лв. по партидата на длъжника Д. Д. А. съгласно приложени справки; сумата 198 414.19 лв. в полза на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД по изп. лист по гр.д. № 974/2020 г. на ОС – Плевен, ползващ се с привилегия по чл.136 т.3 ЗЗД и сумата 3 887.62 лв. с ДДС – вземания на ЧСИ за пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Установява се, че вземането на Община Плевен е удовлетворено в пълен размер, това на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД по изп. лист по гр.д. № 970/2020 г. не е погасявано изобщо от получената от продажбата сума, защото е необезпечено, а това по изп. лист по гр. д. № 974/ 2020 г. е частично погасено предвид обезпечеността му с първа по ред ипотека върху продадените имоти: вземането е било в общ размер на 439 447.17 лв., от който 330 065.85 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано 2 от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 82 833.69 лв. за периода от 07.12.2020 г. до датата на разпределението, 288 лв. – такси, 994,46 лв. – застраховки, 1 584 лв. – разноски, разноски по делото общо в размер на 23 681.17 лв., а след разпределението са посочени непогасен остатък от главница 241 032.98 лв. – олихвяема сума до изплащане на вземането и 954.80 лв. – разноски по принудително изпълнение, свързани с други способи на изпълнение. На присъединените взискатели НАП и „Алианц Банк България“ АД не са разпределени суми и вземанията им са останали в размерите, описани в обстоятелствената част на постановлението.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС намира въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд по същество на обжалваното разпределение за правилни и законосъобразни, при което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Напълно неоснователно и голословно е оплакването на жалбоподателя, че съдът не съобразил наведените от него доводи за незаконосъобразно извършено разпределение и ангажираните доказателства и на практика бил налице отказ от правосъдие. Решението на ОС – Плевен е изключително подробно обосновано, заето е становище по всяко едно от заявените от Ф. Т. Ф. А. оплаквания, дори и по тези, които са неотносими към спора, като съдът ясно е мотивирал изводите си за неоснователност на жалбата. Съдът не е уважил направеното от жалбоподателя искане за допускане на експертиза, защото правилно е преценил, че с оглед конкретните възражения срещу акта на ЧСИ, участващите в разпределението вземания и реда за тяхното удовлетворяване съобразно привилегиите им, не са необходими специални знания за извършване на преценка за правилността на разпределението. Оплакванията срещу съществуването на материалното право на кредитора „Юробанк България“ АД са извън предмета на настоящия спор, който касае само законосъобразността на разпределението на постъпилата от публичната продан парична сума. Независимо от това първоинстанционния съд е разгледал това оплакване на жалбоподателя, като му е разяснил, че възражения в този смисъл могат да бъдат предмет само на исково производство между страните, каквото в случая е проведено и приключило с влезли в сила осъдителни решения на ОС – Плевен, въз основа на които са издадени изп. листи, инициирали конкретното принудително изпълнение.

Оплакването, че ЧСИ не описал и не оценил извършените в продадените имоти подобрения също е неотносимо към извършването на разпределение – на разпреД.е подлежи конкретната сума – пазарна цена, получената от купувача на публичната продан, а оценяването на имотите предхожда обявяването на самата продан и в закона са установени механизми за защита на длъжника при несъгласие с дадената оценка.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на необходимата яснота в разпределението на вземанията на взискателите. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, как следва да бъдат удовлетворени съгласно реда на привилегиите по чл.136 ал.1 ЗЗД и при 3 спазване на изискването на чл.136 ал.3 ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания от еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания на първоначалния взискател и на присъединените по право или по искане взискатели, които са били предявени до деня на изготвянето му, а също така и разноските по изпълнението до деня на изготвяне на разпределението, включително авансово дължимите от взискателя, които не са били заплатени и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника на основание чл.79 ал.2 ГПК. Съдът намира, че извършеното от ЧСИ Т. К. разпределение е прецизно и съответства на законовите изисквания. В него ясно и подробно са описани вземанията на всеки един от взискателите с посочени и разграничени по размер главница, лихви, такси, разноски, като се установява, че те кореспондират изцяло с изпълнителния титул, с който се легитимира отделният кредитор; описана е привилегията в полза на „Юробанк България“ АД и основанието на същата; изчислени са лихвите върху отделните олихвяеми вземания и са посочени размерите им към датата на разпределението; посочени са вземанията с право на предпочтително удовлетворяване с позоваване на конкретните законови норми, уреждащи привилегията; изготвено е разпределение на продажната цена между взискателите при спазване на законовия ред по чл.136 ал.1 ЗЗД и са отразени останалите след разпределението непогасени вземания. От материалите по приложеното изп. дело се установява, че погасените чрез разпределението разноски в размер на 5 942.30 лв. са свързани с обезпечението върху продадените имоти и способа на изпълнение, чрез който е събрана подлежащата на разпределение сума, както следва: 30 лв. авансова такса за вписване на възбрана, 15 лв. държавна такса за вписване на възбрана по сметка на имотен регистър, 20 лв. – държавна такса за тежести по сметка на имотен регистър, 13.50 лв. – банкови такси, 300 лв. – разноски за вещо лице за изготвяне на пазарна оценка на имота, 5 167.80 лв. – такса за опис на имота, 396 лв. – такса за разгласяване на публичната продан, при което вземането за тях се ползва с привилегия по чл.135 ал.1 т.1 ЗЗД. Непосочването от ЧСИ в разпределението как е формирана сумата на разноските чрез отразяване на всеки отделен разход не опорочава разпределението, още повече че конкретизацията им е направена в подробната сметка на дълга. Установява се, че на Община Плевен е разпределена сума, съответстваща на дължимите съгласно приложената справка от 03.05.2023 г. непогасени данъчни задължения върху продадените на публична продан недвижими имоти, като не е включена посочената в справката такса смет, която не съставлява данък и съответно не подлежи на удовлетворяване по реда на чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД, а по реда на т. 6 на същата норма. На основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД в качеството му на кредитор с учредена ипотека е разпределена сума, с която са погасени вземанията му за разноски, лихви и част от главницата при спазване на реда за погасяване на разнородни задължения към кредитор. Правилно ЧСИ е начислил пропорционалната такса по т.26 4 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на събраното вземане, като е начислил и ДДС върху дължимата сума с оглед на това, че като данъчно задължено лице е регистриран по ДДС и следва да начислява такъв данък върху събираните такси по ТТРЗЧСИ.

По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на извършеното разпределение и неоснователност на жалбата на длъжника срещу този акт на съдебния изпълнител, ОС – Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на жалбата срещу Определение № 764/ 26.05.2023 г., с което съдът е отказал да спре изп. дело № 2022815660400541/2022 г. по описа на ЧСИ Т. К. до произнасяне на съда по реда на чл.463 ал.2 ГПК: Тази жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, при което ВТАС я разглежда като ново искане за спиране на изпълнението, адресирано до въззивната инстанция. Спирането по чл.438 ал.2 ГПК няма самостоятелен характер, а представлява временна обезпечителна мярка, която съдът допуска по своя преценка при обжалване на действията на ЧСИ с цел предотвратяването на евентуални вреди за страната от реализиране на конкретното атакувано действие. Цитираната разпоредба няма никакво отношение към производството по обжалване на разпределението, както правилно и в съответствие с ТР № 2/26.06.2015 г. и ТР № 2/ 22.11.2022 г. на ВКС ОС – Плевен е разяснил в Определение № 764/ 26.05.2023 г., защото за разлика от жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, която не води до спиране на изпълнението, обжалването на разпределението има суспензивен ефект, т.е. не позволява на съдебния изпълнител да извърши реално предаване на определените суми на съответните взискатели до приключване на спора относно законосъобразността на разпределението. Сумата остава по сметка на ЧСИ и едва след влизане в сила на разпределението – извършеното от него или от съда при констатация за неправилност и/ или незаконосъобразност на извършеното от съдебния изпълнител разпределение, той може да плати на отделните взискатели полагащите им се суми. По тези аргументи искането на Ф. Т. Ф. А. е неоснователно, още повече че с настоящия акт производството по чл.463 ал.2 ГПК приключва.