Определение № 25543 от 11.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25543 гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110161799 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Т. срещу ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, посочени в исковата молба, доколкото същите са относими към правния спор, предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.09.2025 г. от 10:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №******, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 1250 лева, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите от 41,72%. На същата дата сключил акцесорен договор с ФИРМА. Сочи, че изплатил дължимите суми по договорите, но същите били недължимо платени.

Ищецът твърди, че клаузата от процесния договор за кредит за заплащането на възнаградителна лихва в размер на 35% годишна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на твърдението. Доколкото договорът за потребителски кредит бил възмезден, нищожността на клаузата за договрона лихва, което е съществен елемент на договорното съдържаие, имала за последица нищожност на цялата кредитна сделка.

На собствено основание, намира, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не 1 отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно- не е посочен коректно приложимият към договора годишен процент на разходите. Сочи, че действително приложимият ГПР бил различен от посочения в договора в размер на 41,72%. Било уговорено заплащането на възнаграждение на дружеството – поръчител, с което било сключен договор за поръчителство, като намира, че възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по процесния договор. Намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 21.02.2020 г., сключен с ФИРМА. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана чрез ЗПК. За кредитора съществувало преддоговорно задължение за оценка кредитоспособността на кредитополучателя, поради което предвиждането на задължение за осигуряване на поръчител и заплащането на възнаграждение прехвърляло риска от неизпълнение на задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.

Договорът за гаранция, като акцесорен на кредитното правоотношение договор, бил нищожен и поради нищожността на кредитното правоотношение. Твърди, че заплатил на ответното дружество без основание възнаградителна лихва и възнаграждение за гарант по нищожен договор, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 30 лева – недължимо платени суми по нищожен договор за кредит №******/21.02.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва предявеният иск. Излага съображения, че сключения между страните договор за кредит е изцяло действителен. Твърди, че е действителна и клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 35% годишна лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума по Договор за паричен заем №******/21.02.2020 г.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на получените суми.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лева, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

2

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3