Решение № 438 от 22.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Благоевград, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500358 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е пред съда въззивна жалба от В. Д. Г., от гр. Благоевград, ж.к. „А.М.“, бл. 7, ет.

1, ап. 1, чрез адв. В.У., срещу Решение № 92/25.02.2022г., постановено по гр.д. № 2473/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Навадени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност по отношение на обжалваното решение на РС Благоевград, като постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, както и с установената трайна съдебна практика.

Навадени са с въззивната жалба доводи за извършени редица действия от органите на съда и от съдебния изпълнител, които прекъсват давността за вземането на „К.И.И.“ ЕАД срещу В.

Д. Г.:

-на дата 11.06.2014г. е издаден изп. лист по ч.гр.д. № 976/2014г. на РС Благоевград;

-на дата 16.03.2015г. е образувано изп. дело № 221/2015г. на ЧСИ В.Т. и са дадени и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ;

-на дата 15.02.2018г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател с приложен договор за цесия, с която молба са дадени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ;

-на дата 27.09.2021г. е наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение 1 на длъжника.

Изложени са доводи с въззивната жалба, че дори и да се приеме че ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя ППВС № 3/18.11.1980г., има действие занапред и действа след неговото издаване/26.06.2015г./ и до тогава давността е била спряна поради образуването на изп. дело № 221/2015г. на ЧСИ В.Т., тъй като по делото не са предприемани прекъсващи давността действия, то изпълнителното дело е било прекратено поради перемпция.

Поддържа се с въззивната жалба че с подаване на молбата за конституиране на нов взискател, с която с дадени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител по образуваното изп. дело № 221/2015г., давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, тъй като не е бил изминал срок по- дълъг от 5 години от предходното същинско действие на ЧСИ- образуването на изпълнителното дело на 16.03.2015г.

С въззивната жалба са изложени правни доводи, като се поддържа че съгласно Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС, когато е направено от взискателят искане за извършване на ново изпълнително действие, макар и по едно прекратено поради перемпция изпълнително дело, то това действие е валидно и също прекъсва срока на давността.

Основният правен довод изведен с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело е че след прекратяването на изпълнителното дело по право поради перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, е без правно значение какви изпълнителни действия са били извършени преди настъпването на перемпцията, тъй като същите се заличават с обратна сила и все едно не са били извършени./Решение № 285 от 06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015г., IV г.о. на ВКС/ Развити са съображения, че ако е налице прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на висящността на осн. чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.

Поради изложеното поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че и последното във времето същинско изпълнително действие- налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжнка от 27.09.2021г.- не е валидно и не може да прекъсне давността, тъй като последното валидно изпълнително действие от преди това е образуването на изпълнителното дело на 11.06.2014г., поради което изтичането на 5 годишния срок на давността е настъпило към 11.06.2020г., т.е. към момента на налагането на запора, вземането е било вече погасено по давност.

Не се споделят от жалблоподателят във възивната жалба, доводите на първоинстанционния съд, развити в мотивите към обжалваното съдебно решение на РС Благоевград- че насрочените описи от ЧСИ, които в последствие не са били извършени, поради невнасяне на дължимите авансови такси от страна на взискателя са действия които следва да се считат за 2 валидни изпълнителни действия, прекъсващи срока на давността./в тази насока Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС/ При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени решението на РС Благоевград като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи предявения от ищеца установителен иск по чл. 439 от ГПК, като доказан и основателен.

Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от „К.И.И.“ ЕАД; ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощника юрк. Н.В., с който се оспорва депозираната въззивна жалба от В. Д. Г., като допустима, но по съществото си неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното решение на РС Благоевград е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на съдилищата в съответствие с приетите становища на ВКС.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд правилно е приел че ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се прилага във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно по съществените въпроси за настоящия казус е действието на ППВС № 3/18.11.1980г. Така съставът на РС Благоевград правилно е приел, че при приложението на ППВС № 3/18.11.1980г., погасително давност относно вземанията не е текла. Поддържа се, че това съответства и на практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Развити са съображения, че принципно от момента на приемането на ново тълкувателно решение, които са постановени от ВКС, същото има обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба, вече е било постановено задължително тълкуване, а същото в последствие се изменя или отменя с новото тълкувателно решение.

В тази връзка цитира с отговор на въззивната жалба- приетите разрешения с Решение № 170/17.09.2018г. на ВКС, по гр.д. № 2382/2017г. на IV г.о. на ГК и Решение № 252/17.02.2020г. на ВКС по гр.дело № 1609/2019г. на III г.о. на ВКС.

При така развите правни доводи с отговора на въззивната жалба, застъпва се становището че по отношение на настоящия казус приложимо до приемането на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г. е приетото с ППВС № 3/18.11.1980г.- че считано от датата на настъпване на перемпцията по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, започва да тече нова погасителна давност. Последната отново подлежи на спиране или прекъсване и доколкото са реализирани хипотезите на чл. 116 от ЗЗД, материалното право продължава да съществува.

Изказва се становище от процесуалният пълномощник на въззиваемото „К.И.И.“ ЕАД, че в тази връзка следва да се направи категорично разграничение между перемпционния срок по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и давностния срок, каквото разграничение е дадено и в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС. Ето защо 3 когато е направено искане от взискателят за приложението на нов изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представилия пред него оригинал на изпълнителен лист. Тогава единствената последица от настъпилата перемпция е, че ЧСИ е длъжен да образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на взискателят в този случай задължително прекъсва срока на давността, независимо дали съдебният изпълнител е образуван ново изпълнително дело. Необразуването на ново изпълнитлено дело в този случай с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, а е само основание за дисциплинарна отговорност на ЧСИ, поради несъбиране на дължимата такса и нарушаване на канцеларските правила по образуването и воденето на изпълнителни дела. В цитираното решение ясно е посочено, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.

Поради изложените съображения, категорично се възразява от пълномощника на въззиваемото дружество срещу становището, застъпено при доводите с въззивната жалба- че при настъпване на перемпция по дадено изпълнително дело, всички предприети до перемпцията по него изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила. Следва да се прави разграничение между перемпцията и давностния срок, тъй като единият е процесуално правен институт, а други материалноправен.

При изложените съображения, иска се от съда да остави въззивната жалба на В. Д. Г. без уважение, като въззивният съд остави в сила обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78 ал 8 от ГПК и във вр. с чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ, в размер на 300лв.

Направено е с отговора на въззивната жалба и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения на насрещната страна, съобразно фактическата и правна сложност на делото, на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Подадения отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „К.И.И.“ ЕАД, е своевременно депозиран по делото, от надлежна страна за подаване на отговор на въззивна жалба, като е редовен с оглед на изискванията за съдържание.

За насроченото пред въззивната съдебна инстанция открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, като не изпращат представител или процесуален представител. С писмени становища, поддържат се становищата, изведени с въззивната жалба и отговора към нея.

Претендират се от страните разноските направени пред въззивната инстанция.

4

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като анализира и обсъди събраните доказателства от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност и като взе в предвид доводите на страните, в рамките на компетентността си на въззивна инстанция, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на ИМ от В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. А.М., бл. 7, ет. 1, am 1, чрез адв. В.У., срещу „К.И.И.‘ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1336, р-н Л. бул. П.В. № 21, Б.Ц. „Л.“, ет. 2.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че В. Д. Г., ЕГН **********, не дължи по отношение на ответника общо сумата от 1 654,32лв. представляваща сумите по изпълнителен лист от дата 11.06.2014г. издаден по ч.гр.д. № 976/2014г. по описа на РС Благоевград, както следва: - сумата от 752,98лв. представляваща главница по предоставен кредит;- сумата от 354,63лв. представляваща законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 15.05.2014г. до датата на депозиране на настоящата искова молба; - сумата от 127,57лв. представляваща такса за обработка на кредит; - сумата от 94,14лв. представляваща мораторна лихва за периода от 04.01.2013г. до 25.04.2014г.; - сумата от 325 лв. представляваща разноски и юрисконсултско възнаграждение; като всички гореописани суми са предмет по изп. д. № 221/2015 г. на ЧСИ В.Т..