Решение № 347 от 19.03.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Кюстендил, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520101272 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 4944/27.05.2024г. на Ц. Н. Й. срещу Община Кюстендил.

В исковата молба се твърди, че на 27.04.2024г., около 12,00 часа ищцата била тръгнала да си набере бъз от ливада, находяща се зад строителна площадка на новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. „П. Н.“, в землището на Община Кюстендил. Докато била на ливадата, откъм реката дошла глутница от около 20-25 броя кучета. Същите се насочили към ищцата с лай и ръмжене и почти веднага я нападнали. Започнали да я хапят по двата крака, в областите под коляното, лявата ръка, лявото рамо, както и по меките части високо над краката. Ищцата била повалена на земята. Същата изпитвала силни болки и почувствала уплаха за живота си. През цялото време ищцата викала, ръкомахала и ритала с крака. Нападението продължило около 2-3 минути. Кучетата се оттеглили сами и се насочили към реката. Ищцата успяла да се изправи сама и видяла три момчета от близкия строеж, които се приближавали към нея с цел да й помогнат, поради което и едното от тях носело дърво. Служител на охраната от строежа позвънил на Спешния център, 1 като на място дошла линейка. Ищцата била откарана в МБАЛ – гр.

Кюстендил, където й била оказана необходимата медицинска помощ, а след това – освободена за домашно лечение. Ищцата изпитвала болки и страдания от ухапванията, както и от последвалите медицински манипулации. Същата изпитала силен страх от нападението на кучетата, като понастоящем изпитвала страх и паника от звука на кучешки лай. Състоянието на ищцата след причиненото увреждане продължавало и към момента на подаване на исковата молба. Същата счита, че следва да се ангажира отговорността на Община Кюстендил на основание чл.50, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредбата за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил и поддържа искане за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Твърди се, че в исковата молба не се твърдяло и не се доказвало вредите да са настъпили в следствие на неправомерно действие или бездействие от страна на ответника.

За да се ангажирала отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен фактическия състав на разпоредбата по чл.49 ЗЗД, а това не било налице в процесния случай. Излагат се подробни съображения по посока на това, че общината е изпълнила законово вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. На територията на общината имало изграден приют за бездомни кучета, който функционирал от 01.09.2008г. Безстопанствените кучета се настанявали временно в приюта, ваксинирали се и ако нямало желаещи да ги осиновят, се връщали на местата, от където били заловени, но след извършване на съответните ветеринарно-медицински дейности. Така ответната страна изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, поради което и не било налице противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за ищеца. Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения – механизма на получаване на травматичните увреждания, кучетата да са били безстопанствени, както и се твърди, че ищцата била допринесла за 2 настъпването на вредите. На процесната дата не бил регистриран сигнал за подобно поведение на безстопанствени кучета. Оспорва се мястото, на което се твърди да е настъпило увреждането, да е общинска собственост. Оспорва се претендираният размер на вредите като твърде завишен с оглед на настъпилите неблагоприятни последици. Моли се съда да отхвърли иска.

Алтернативно се поддържа искане в случай, че съдът приеме иска за основателен, на основание чл.52 ЗЗД, да определи дължимото обезщетение по справедливост. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание всяка от страните поддържа искането си.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от копие на Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Й. К. – хирург, от 30.04.2024г., последният е направил преглед на Ц. Н. Й., при който са констатирани множество разкъсно-контузни, охлузни и прободни рани с различна дължина, кръвонасядания с мораво-син цвят с размери между 15х10 см и 15х15 см в областта на подколенните области, лява лакетна става и лява раменна става.

Видно от копие на Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 8606 от 27.04.2024г. се установява, че на Ц. Н. Й. са й направени превръзки с оглед на причинени контузии от остри зъби на в областта на левия лакът и лявата подбедрица, като на 28.04.2024г. й е направена смяна на превръзката.

Видно от копие на Амбулаторен лист № 24142В079А3В от 21.05.2024г. се установява, че Ц. Н. Й. е с основна диагноза „Фобийно тревожно разстройство“, в обективно състояние – състояние след стрес, с фобийно тревожно разстройство, кризи с обилна НВ симптоматика и избягващо поведение по отношение на обектите, причинили травмата, като в анамнезата е посочено, че се касаело за нападение от глутница кучета и е изписана терапия с прием на лекарства – „Есобел“, „Флуанксол“ и „Атаракс“.

От разпита на свидетеля И. М. А. се установява, че същият си спомня за инцидент, случил се с ищцата през пролетта на 2024г., а именно докато 3 свидетелят работел на обект – магазин „Лидл“, находящ се в кв. „Запад“, накрая на гр. Кюстендил, негови колеги довели ищцата, цялата окървавена и в шок. Дрехите й били разкъсани. Повикана била линейка. Ищцата споделила, че е била нападната от глутница кучета. Свидетелят твърди, че от четири месеца работел на обекта и в близост до него имало много кучета, поне 13 – 14 на брой, като свидетелят не знаел чия собственост са. Свидетелят не бил пряк очевидец на нападението, просто се притекъл на помощ на ищцата, когато негови колеги я довели. По-късно открили телефона й на края на обекта, представляващ поляна, по който по принцип минавали хора. Тогава не се виждали кучета. Съдът кредитира посочените показания като подробни, логични и добросъвестно депозирани.

От показанията на И. И. М. – дъщеря на ищцата, се установява, че докато свидетелката била на работа, й позвънили, че майка й се намира в Спешния център. Когато пристигнала, й казали, че майка й била нахапана от кучета, като един от хората, които й помогнали, върнал на свидетелката телефона на ищцата. Предполага, че същият бил изпаднал от чантата й, докато се отбранявала от кучетата. Свидетелства, че видяла ищцата да седи в хирургията, със скъсан анцуг, а целите й ръце и крака били в рани. Физически и психически майка й била зле. Твърди, че за да се възстанови от раните, й трябвали 5 – 6 месеца, като психически още не се била възстановила – изпитвала и до днешен силен страх от кучета, от вида им или дори само ако чуе кучешки лай. Емоционално я намирала за променена, нестабилна, вече не била родителят, когото познавала. В момента ищцата не смеела да отиде до магазин „Лидл“, постоянно говорела за инцидента. Ищцата споделила на свидетелката за случая – че отишла в района на магазин „Лидл“, в кв. „Запад“, до заведение „Роял“, в края на гр. Кюстендил да бере бъз, че изпитала истински ужас, защото я нападнали около 25 – 26 кучета, които я повалили на земята и тя се отбранявала, ръкомахайки с чантата си. Съдът кредитира посочените показания като логични и безпротиворечиви, преценявайки ги с оглед на разпоредбата на чл.172 ГПК, доколкото свидетелката е дъщеря на ищцата.

От разпита на свидетеля П. В., чийто показания съдът кредитира, се установява стандартната процедура за третиране на бездомните кучета в гр.

Кюстендил. Същият не бил запознат подобен инцидент да се е случил на процесната дата и място, доколкото в общината не била подавана жалба.

4

Според заключението по допуснатата и приета съдебномедицинска еспертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Н., която съдът кредитира като пълно и комепетентно изготвена, при процесния инцидент ищцата е получила множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания в областта на лявото рамо, лява лакетна става, ляво бедро, двете коленни стави и двете подбедрици. Констатирано е, че е възможно раните да са в резултат на събитията, посочени от ищцата. Срокът за възстановяване на ищцата от охлузванията и кръвонасяданията бил около 2 – 3 седмици, и до около 5 – 6 седмици за по-големите и дълбоки рани, като през целия период пострадалата е търпяла болки от нараняванията – по-изразени в началото и до около първата 1/3 – 1/2 от периода и постепенно отслабващи до изчезването им в края му. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че посочените увреждания са причинени от тъпи и тъпотръбести предмети, каквито са зъбите и ноктите на кучетата.

По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза /СПЕ/, изготвена от вещото лице С. М., която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена. В заключението е отразено, че негативните психически преживявания у ищцата са обусловени от случката с ухапването от кучетата на процесната дата, като понастоящем същата е с нарушени умения да се справя самостоятелно с ежедневието си и да подържа нормални емоционално ангажирани и социални връзки. Съответно, у нея е налице травматично стресово разстройство, чийто симптоми могат да продължат до година – две след инцидента, но с оглед на възрастта и характерната за ищцата ригидност, описаните симптоми у нея могат да продължат и по-дълго.

Приложени са и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил 2024г.2027г. и отчет по тази програма за 202 3г.

Преставено е копие на карта на територията на Община Кюстендил, извадена от Кадастрално-административната информационна система на АГКК.

Другите приобщени доказателства по делото не влияят върху правните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

5

Предвид така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 във вр. чл.52 ЗЗД е процесуално допустим.

За да бъдат уважен същият, ищцата следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: че в причинна връзка с противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора, ищцата е претърпяла болки и страдания, както и че причинените й болки и страдания са били осъществени от безстопанствени кучета и то на територията на общината.

В тежест на ответника е да установи какви мерки са предприети за ограничаване агресивното поведение на безстопанствените кучета в изпълнение на общото задължение за полагани на грижа за опазване живота и здравето на гражданите, както и какви действия са предприети в изпълнение на задълженията по чл.35, т.4 и чл.70 ЗВМД, както и по чл.4, чл.41, чл.47 и чл.48 ЗЗЖ.

В конкретния случай, с оглед на събраната доказателствена съвкупност се установи, че на процесната дата и място, попадащо в територията на гр.

Кюстендил, ищцата е претърпяла нападения от глутница кучета, в следствие на което е получила множество наранявания. Действително, по време на самото нападение ищцата е била сама, но свидетелят И. М. А. е възприел състоянието й непосредствено след инцидента, разговарял е с ищцата, а след това е и намерил телефона й, на мястото, на което ищцата му е казала, че е била нападната от кучетата. Наред с това, самият свидетел свидетелства, че в района се разхождат безстопанствени кучета в подкрепа на твърденията на ищцата. Дъщерята на ищцата – другият разпитан свидетел, пък е възприела състоянието й в болницата след нападението, множеството наранявания, получени от него, както и е възприела разказа на ищцата за случилото се. В подкрепа на изложеното са и приетите като доказателства по делото медицински документи, както и заключението по приетата СМЕ, видно от която нараняванията върху ищцата могат да бъдат получени по начин, описан от нея в исковата молба, а именно чрез ухапване от кучешки зъби.