Решение № 172 от 31.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. П.

Членове:

Н. Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500318 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 13856 / 28.04.2023г. от О. С. ,представлявана от адв.Н. Д. и адв.М. И. против решение № 478/11.04.2023г. ,постановено по гр.д.779/2021 г. по описа на ОС – Пловдив , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „К. К.“ ООД иск за осъждането на ответника да заплати сумата 51 100 лева, част от общо дължимите 180 439,76 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на неправомерни действия на негови служители , изразяващи в използване на неистински документ- договор за цесия от 25.03.2020г. по изпълнително дело № 4/2021г. по описа на ЧСИ П.

И., рег. № *** от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021г. до изплащането й. Излагат се съображения за неправилност на решението и допуснати процесуални нарушения и се заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което така предявения частичен иск бъде уважен ведно с присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „К. К. „ ООД ,представлявана от адв.Т. Д. не е 1 постъпил отговор в срока за това като на 16.06.2023г. е постъпило становище ,с което поддържа ,че решението е правилно и законосъобразно ,а въззивната жалба против него – неоснователна ,поради което е заявено искане същата да бъде оставена без уважение ведно с присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от О. С. против „К. К.

„ ООД за заплащане а обезщетение за имуществени вреди в размер на 51 100 лева- частичен иск от общо дължимите 180 439,76 лева, които вреди са причинени на ищеца вследствие на неправомерни действия на ответника по изпълнително дело № 4/2021г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № *** от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

Ищецът е твърдял ,че ответникът „К. К.“ ООД е взискател по изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на ЧСИ П. И., образувано срещу длъжник- О. С., който се легитимира като кредитор на вземането,предмет на посоченото изпълнително дело от договор за цесия, сключен на 25.03.2020г. между него и „ГГСИЕ“ ООД. Твърдял е , че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие, тъй като от страна на цедента липсва положен автентичен подпис на посочените чуждестранни лица - Ж. Л. и И. Л., представляващи „ГГСИЕ“ ООД, като се поддържа, че договорът за цесия от 25.03.2020 г. и уведомление за цесия от 30.04.2020 г. представлявали неистинни документи, без автентични подписи. По нататък ,при условията на евентуалност, е твърдял, че договорът е нищожен поради липса на формадоколкото се касае за подписи на чуждестранни лица, положени върху частни документи, които трябвало да бъдат заверени и легализирани на основание чл. 52 от двустранния Договор за правна помощ по граждански дела ;поради липса на предмет- тъй като с Постановление за възлагане от 01.12.2017 г. на ЧСИ М. Б. не е прехвърлено процесното вземане от „Е. Х.“ АД– първоначален кредитор , на цедента „ГГСИЕ“ ООД ; поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите,както и че ответникът претендирал по-големи права извън тези по договора за цесия от 25.03.2020 г.

Във връзка със всичко това, ищецът е твърдял , че вследствие неправомерните действия на служители на ответника, изразяващи се в използване на неистински документ- договор за цесия от 25.03.2020г., е 2 претърпял имуществени вреди, тъй като в проведено изпълнително производство по изп.д. №4/2021г. на ЧСИ П. И. е събрана принудително от общината сума от 180 439,76 лв. по издадения изпълнителен лист по т.д.

№3814/2016 г. като счита , че плащането на ненадлежния кредитор не е погасило задължението му към действителния такъв- Сдружение „О. о. с.“, по чиято молба и въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп.д. №6183/2020г. по описа на ДСИ- Пловдив. При тези твърдения е предявил разглежданата тук осъдителна искова претенция за заплащане на сумата 51 100 лева,частично от общо дължимите 180 439,76 лева, които вреди са причинени на ищеца вследствие на неправомерни действия на ответника по изпълнително дело № 4/2021г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № *** от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът „К. К. „ООД ,представляван от адв.Н. П. оспорва иска.Същият е поддържал ,че не е налице и фактическият състав на непозволеното увреждане ,тъй като липсва действие от страна на „К. К.“ ООД по иницииране на принудително изпълнение, което да е било противоправно, доколкото се касае за упражняването на законоустановени процесуални права на кредитор срещу длъжник ,а поради липсата на противоправност, не е налице и вина на кредитора. Освен това, ответникът е поддържал,че не е налице и настъпили вреди за ищеца, тъй като няма как лицето да претърпи вреди от законосъобразно проведено изпълнително производство. Изложил е съображения ,че към датата на образуване на последното, „К. К.” ООД се явявало единствения легитимен кредитор на О. С. за посоченото в изпълнителен лист по т.д. № 3814/2016г. на САС вземане, като производството по изпълнителното дело към момента е приключило, поради пълно погасяване на дълга.

Наред с горното ответникът е счел възраженията на ищеца за нищожност на договора за цесия за неоснователни. Твърдял е, че ищецът няма правен интерес да иска прогласяване нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, тъй като, като трето – неучастващо в договора лице, няма право да оспорва подписи и предмет на договор, по който не е страна. Твърдял е, че дори да се приеме за допустимо оспорване на подпис по този ред, то това не може да се осъществи в производство, в което лицето, чийто подпис се оспорва, не е страна. Възразил е против твърдяното от ищеца договорът за цесия да е нищожен поради липса на предмет ,както и поради липса на форма ,тъй като договорът за цесия не е формален и липсата на заверка на подписа на чуждестранното лице не е основание за недействителност. Възразил е и против твърдяната нищожност поради противоречие на добрите нрави . При така изложеното е заявил искане предявеният от ищеца иск за присъждане на сумата от сумата 51 100 лева,частично от общо дължимите 180 439,76 лева,като обезщетение за причинените му имуществени вреди като неоснователен да бъде отхвърлен.

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установено от фактическа страна ,че изп.д. № 4 /2021 г. по описа на ЧСИ П. И. е започнало 3 първоначално като изп.д. №6183/2020г. по описа на СИС при РС- Пловдив , образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. №3814/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, с който О. С. е осъдена да заплати на „Е.

Х.”АД сума в размер на 100 000 лв., дължима по договор за заем от 14.09.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща част от дължимата договорна лихва по чл.8 от договора за заем от 14.09.2011г. в размер на 36 749,50 лв., за периода 31.12.2011г.- 01.01.2015г., по исковете с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, предявени от Сдружение „О. о. с.” срещу О. С..

Образуването на изпълнителното производство срещу длъжника- настоящия ищец е инициирано Сдружението, провело успешно искове по чл.134, ал.1 ЗЗД в качеството на процесуален субституент на „Е. Х.”АД. С Постановление от 11.12.2020г. ДСИ е заличил като взискател Сдружението, оставил е без уважение искането му за връщане на изпълнителния лист от 09.11.2016г., издаден по т.д. №3814/2016г., и на основание чл.429, ал.1 от ГПК е конституирал като взискател „К. К.”ООД ,тъй както

Сдружението не е легитимирано да бъде взискател доколкото определението ,с което е овластено да образува от името на „Е. Х.” АД изпълнително дело срещу О. С., е отменено ,а вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, не е било в патримониума на „Е. Х.” АД ,тъй като с постановление по друго изпълнително дело вземането по посочения изпълнителен титул срещу О. С. е възложено на вместо плащане на „ГГСИЕ” ЕООД, а впоследствие е прехвърлено на „К. К.”ООД. Приел е ,че за продължаване на изпълнителното производство делото е било прехвърлено при ЧСИ П. И., с район на действие ПОС, и е образувано изп. д. № 4/2021г. както с разпореждане на ЧСИ от 26.05.2021г. същото е приключено на основание чл.433, ал.2 от ГПК, поради изпълнение на задължението. ,които възлизат общо в размер на 180 439, 76лв.

Прието е по нататък ,че с договор за цесия от 25.03.2020г., сключен между „ГГСИЕ” ЕООД, като цедент, и „К. К.” ООД, като цесионер цедентът е прехвърлил на настоящия ответник своите вземания от длъжника „Е. Х.” АД и длъжника С. А., дължими по изпълнителен лист от 08.12.2014г., издаден по гр.д. №66741/2014г. на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело на ЧСИ Б. с №20178380408583, както и вземането на длъжника О. С. по договор за заем от 14.09.2011г., което вземане е установено със съдебно решение по т.д. № 5291/ 2015 г. на СГС, с размер на главницата 100 000 лв., и което по силата на издадено постановление е възложено на цедента вместо плащане на „Е. Х.”АД като описаните вземания са прехвърлени заедно с всичките им принадлежности, в т.ч. и акцесорни такива /лихви и разноски/, заедно с всички съпътстващи ги привилегии и обезпечения. Установил е ,че в чл.2 страните са уговорили, че вземанията се прехвърлят срещу сумата от 33 000 лв., платима от цесионера по посочена банкова сметка на цедента , както и че от „ГГСИЕ” ЕООД е изпратено до О.

С. уведомление за прехвърляне на вземане от 30.04.2020г., с което същата се 4 уведомява за извършената цесия като не е било спорно между страните, че уведомлението е редовно връчено на адресата.

Въз основа на така установеното съдът е приел ,че в светлината на гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД по делото не се установи чрез пълно и главно доказване наличие на противоправно поведение от страна на служител на ответника , изразяващо се в използване на неистински документ за провеждане на изпълнително производство против длъжника О. С. като е изложил мотиви ,че в откритото производство по оспорване на договора за цесия по отношение авторството – подписите ,положени отстрана на лицата представляващи цедента , при доказателствена тежест за ищеца същият не е установил подписите да не са на посочените там лица. Посочил е ,че и дори да беше използван неистински документ пак не би било налице противоправно причиняване на вреда на ищеца доколкото същият не отрича съществуването на дълга и не е било спорно, че събраната от настоящия ищец сума е именно за неговото погасяване, след което и ЧСИ е приключил изпълнителното дело. Приел е,че след като длъжникът е изпълнил задължението си чрез съдебния изпълнител в хода на изпълнителния процес, то той се освобождава от дълга, удостоверен с изпълнителния лист като нито се твърди, нито се установява ищецът да е платил повторно дължимите суми. Единствено по повод претендираните вреди се сочи от ищеца, че същият ще следва да плати и на надлежния, според него, кредитор,който е различен от ответника ,но доколкото обаче към настоящия момент не са излезли блага от патримониума му, респ. не е налице намаляване актива на имуществото му, то липсва и причинена вреда.При тези аргументи съдът е приел ,че не са установени елементите от фактическия състав на деликта, което е достатъчно за да бъде отхвърлен същия като за пълнота е изложил и съображения досежно повдигнатите въпроси за нищожност на цесията поради липса на съгласие ,порази липса на форма ,поради липса на предмет и поради накърняване на добрите нрави ,както и във връзка с поддържаното от ищеца ,че ответникът е получил суми извън предмета на цесията ,като е приел всичките тези възражения за неоснователни.