Решение № 3111 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3111 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100502835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от 30.09.2024 г. по гр.д. №28471/2023 г. на Софийския районен съд, 166 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца А. Н. С. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД сумата от 3000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 07.05.2023 г. до изплащането, представляваща обезщетение за претърпени от А. Н. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на падане на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Ген. Пьотр Паренсов“, по тротоара на бул. „Васил Левски“, в района на №59, от което е претърпяла охлузна рана в областта на дясната скула на лицето и контузия в областта на китките и пръстите на ръцете, както и фрактура на корона на зъб №12 /разположен в горната част на челюстта в дясно, втори подред/, изразяваща се в счупване на шийката на зъба със засягане на зъбния нерв, и в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по реда на чл.219 ал.3 ГПК обратен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД вр. пар.1 т.34б б. „а“ ДР на ЗЕ за сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. Н. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на падане на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Ген. Пьотр Паренсов“, по тротоара на бул. „Васил Левски“, в района на №59, от което е претърпяла охлузна рана в областта на дясната скула на лицето и контузия в областта на китките и пръстите на ръцете, както и фрактура на корона на зъб №12 /разположен в горната част на челюстта в дясно, втори подред/, изразяваща се в счупване на шийката на зъба със засягане на зъбния нерв, в случай, че Столична община бъде осъдена да плати същата сума на А. Н.

С., като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано, че процесната 1 шахта е собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Поддържа, че съдът не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД и на трайно установената съдебна практика - не е преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични увреждания. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, като отхвърли изцяло предявения иск за неимуществени вреди, евентуално намали размера на присъденото обезщетение, а в случай, че приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на Столична община, да уважи предявения обратен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Н. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба, в о.с.з. – оспорва същата. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника по предявения обратен иск ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца А. Н. С. срещу решение от 30.09.2024 г. по гр.д. №28471/2023 г. на Софийския районен съд, 166 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника Столична община осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за разликата над сумата от 3000,00 лв. до сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. Н. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на падане на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Ген. Пьотр Паренсов“, по тротоара на бул.

„Васил Левски“, в района на №59, от което е претърпяла охлузна рана в областта на дясната скула на лицето и контузия в областта на китките и пръстите на ръцете, както и фрактура на корона на зъб №12 /разположен в горната част на челюстта в дясно, втори подред/, изразяваща се в счупване на шийката на зъба със засягане на зъбния нерв, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД и не е преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични увреждания. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявения иск за неимуществени вреди до посочения по-горе размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба, в о.с.з. – оспорва същата.

Третото лице-помагач на страната на ответника по предявения обратен иск ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 5000,00 лв. до пълния предявен размер от 8000,00 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна, а насрещната въззивна жалба - основателна.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно, поради следното:

СРС, 166 състав, е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил частично предявеният главен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и е отхвърлил предявения обратен иск.

Фактическа обстановка е установено правилно от СРС, поради което въззивният съд не излага собствена такава. По делото е установено при условията на пълно и главно доказване настъпването и механизмът на процесното събитие, при което е увреден ищецът.

Спорът по настоящото въззивно дело е съсредоточен върху обстоятелството дали ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди, доколкото не е собственик на процесната шахта, респ. дали „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са явява неин собственик, респ. се явява отговорен за вредите, причинени от необезопасяването и, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, респ. правилно ли е определил размера на дължимото се на ищеца обезщетение.

По делото е установено и не е спорно, че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София. Не се спори и също е установено, че пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 Закона за пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства и пешеходци. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са шахтите по пътното платно и тротоарите, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

По иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:

Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

От представените по делото амбулаторни листове, болничен лист за временна неработоспособност и удостоверение се установява, че при процесния инцидент ищецът е получила контузии в областта на лицето, китката и пръстите, както и фактура на короната на зъб 12 със засягане на зъбния нерв.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесния инцидент ищецът е получила охлузна рана в областта на дясната скула, контузия в областта на китките и пръстите на ръцете, както и счупване на коронката на втори горен десен зъб, като в деня на инцидента в болнично заведение е направена обработка на охлузването на дясната скула и травмирания зъб, назначено е лечение с обезболяващи, а след няколко дни по повод травмата на зъба след локална анестезия той е девитализиран, поставен е радикуларен щифт и е изградена зъбна корона.

Вещото лице сочи още, че телесните увреждания са контактни травми от механично действие на твърди тъпи предмети и може да бъдат причинени от падане и удар в земята, а 3 счупването на зъбната корона е получено индиректно от травмиране след удара в дясната половина на лицето. От заключението се установява още, че мекотъканните травми са водели до болки и страдания за около 2-3 седмици, а счупването на зъбната корона, което е засегнало и нерва в областта на зъбната шийка, е довело до голяма интензивност на болевото дразнене до оказване на стоматологична помощ, след което зъбната корона е изградена, възстановена е естетиката и дъвченето, но без възможност да се възстанови естествената дъвкателна функция на зъба.

От показанията на свид. Л. С. се установява, че след процесното падане ищецът е имала кръв по лицето, болки в ръката и лявото коляно и избит преден зъб, като по-късно пред деня след падането е посетила болнично заведение. Свидетелят сочи още, че ищецът е имала ограничени движения в ръката около месец и половина, било и е трудно да дъвче, била е 14 дни в болничен, и в последствие зъбът и е бил изграден. Свидетелят сочи още, че след падането ищецът е доста по-притеснена.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с инцидента ищецът е претърпяла телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката в зъба е била значителна, че на ищеца е проведено консервативно лечение на мекотъканните увреждания и стоматологично лечение с локална анестезия, периодът на възстановяване е със сравнително кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, но е имала затруднения при хранене. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесния инцидент ищецът е била на 57 години, т.е. касае се човек в трудоспособна възраст, както и че прогнозата е напълно благоприятна – липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 5000,00 лв.