Решение № 160 от 03.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000100 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №62/12.10.2022г., постановено по търг. д. №23/2021г. по описа на окръжен съд С., е признато за установено по иск на основание чл.422 от ГПК на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, че А. С. Х., ЕГН ********** дължи на банката следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г., а именно: главница към 01.02.2022г. от 32 338,89лв.; договорна възнаградителна лихва от 01.07.2019г. до 18.02.2020г. от 2 039,36лв.; такса при предсрочна изискуемост от 120лв.; законната лихва върху 32 338,89лв. от 22.04.2021г. до окончателното им плащане.

ОТХВЪРЛЕН е искът на „Б.Д.“ АД да се признае за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на А. С. Х., че дължи на банката следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г., а именно: 16 485,11лв. главница; обезщетение за забава/законна лихва от 1 559,61лв. за периода 19.02.2020г. до 13.08.2020г.; 24.65лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка/ от 01.08.2019г. до 18.02.20г.; законната лихва върху уважената главница от 32 338,89лв. от 17.08.2020г. до 22.04.2021г.

1

Оставено е без уважение възражението за прихващане на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, предявено от А. С. Х., ЕГН **********, в размер на 10 000лв., платени по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г., представляващи недължими платени суми, вследствие приложени неравноправни клаузи, неправилно изчислени и приложени лихвени проценти по договор за текущо потребление от 29.01.2016г., договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.01.2016г. и допълнително споразумение от 19.04.2016г., договор за кредит - овърдрафт и допълнително споразумение от 19.04.2016г. и договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2017г., с установеното вземане за главница от 32 338,89лв.

А. С. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.Д.“ АД, ЕИК ********* разноски, съразмерно на уважената част от иска от 1 215,04лв. в исковото производство и 630,81лв. в заповедното производство.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Б.Д.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която положителният установителен иск е отхвърлен – 16 485,11лв. главница; обезщетение за забава/законна лихва от 1 559,61лв. за периода 19.02.2020г. до 13.08.2020г.; 24.65лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка/ от 01.08.2019г. до 18.02.20г.; законната лихва върху уважената главница от 32 338,89лв. от 17.08.2020г. до 22.04.2021г. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд за ненастъпване на предсрочна изискуемост с аргументи и факти за надлежно връчване от страна на банката на уведомлението до длъжника чрез ЧСИ. Въведено е конкретно оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил иска за сумата от 16 485,11лв. – принудително събрана в изпълнително производство, при неправилно прилагане приетото в т.9 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4 на ВКС. Твърди се и че съдът неправилно е отхвърлил иска за обезщетение за забава/законна лихва от 1 559,61лв. за периода 19.02.2020г. до 13.08.2020г.;

24.65лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка/ от 01.08.2019г. до 18.02.2020г. По отношение обезщетението за забава от 24,65лв. е посочено, че същото е претендирано до датата на предсрочната изискуемост, настъпила, според извлечението на 19.02.2020г. и представлява санкция поради забава в 2 погасяване на уговорените плащания и това не е в разрез със законовите изисквания на чл.33 от ЗПК, като обезщетението за забава е начислено само върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По отношение на обезщетение за забава/законна лихва от 1 559,61лв. за периода 19.02.2020г. до 13.08.2020г. – след настъпване на предсрочната изискуемост, се твърди, че същото не надвишава размера на законната лихва. В тази връзка се оспорва извода на съда за нищожност на клаузата на чл.18.1 от Общите условия и поради това – недължимост на двата вида обезщетение за забава, като този извод не е съобразен с приетото в ТР №3/27.03.2019г. по тълк. д. №3/2017г. на ВКС, ОСГТК. Оспорват се изводите на съда за нищожност на т.3.1 от договора за кредит, т.7.1 и т.7.3 от ОУ, доколкото посочените клаузи не въвеждат възможност единствено и само за увеличение на лихвения процент.

Изложени са подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение, като е заявено евентуално искане – в случай че разноски се дължат и от двете страни, се заявява възражение за прихващане, като разноските да бъдат присъдени с решението по компенсация. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. Изразено е писмено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено в производство по предявен иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето – „Б.Д.“ АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно 3 проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК. Издадената заповед по ч.гр.д. №261/2020г. по описа на Районен съд З., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена от ответника.

Съществуването на вземането се обосновава с наличието на договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г. банката предоставила на А. С.Х. кредит за текущо потребление в размер на 48 824лв., със срок на издължаване от 120 месеца, като кредитът бил отпуснат за рефинансиране на два други кредита, отпуснати от банката на ответницата Х.. Посочени са клаузи от договора и ОУ, уреждащи лихва и други условия, договорени с договора за кредит. Позовавайки се на собствено изпълнение, ищецът твърди неизпълнение от страна на кредитополучателя за погасяване на месечните вноски. На датите на падежа, от 01.08.2019г. до 01.02.2020г., кредитополучателят не бил заплатил шест месечни вноски в общ размер на просрочени суми, включващи главница и договорна лихва - 2 508,72лв., както следва: на 01.08.2019г. - 101.75лв.; на 01.09.2019г. - 293,72лв.; на 01.10.2019г.

- 293,72лв.; на 01.11.2019г. - 293,71лв.; на 01.12.2019г. - 293,72лв.; на 01.01.2020г. - 616.05лв.; на 01.02.2020г. - 616,05лв. Ищецът се позовава на предвидена в чл.19 ал.1, т.1 от ОУ към договора предсрочна изискуемост на кредита. До кредитополучателя била изпратена на единствения известен на банката адрес и адрес за кореспонденция по договора за кредит, поканауведомление с изх.№ 11-20-01774/01.10.2019г., за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ Й.М., рег. №***, с район на действие СГС, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на „Б.Д.“ АД сумите по сключения между тях договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г. в размер на: 48 824лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 2 039,36лв. договорна лихва за периода от 01.07.2019г. до 18.02.2020г.; 24,65лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 01.08.2019г. до 18.02.2020г.; 1 559,65лв. - обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 19.02.2020г. до 13.08.2020г. Претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати направените разноски в заповедното и в исковото производство.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор 4 на исковата молба ответницата А. Х. е оспорила иска. Без да оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение, оспорва твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост, поради липса в забава на плащанията за повече от 90 дни, като се твърди, че посочените от ищеца дати за настъпване на предсрочната изискуемост са противоречиви, не били доказани обстоятелствата по обяваване на кредита за предсрочно изискуем.

Позовавайки се на качеството си на потребител, твърди нищожност на т.3.1. от договора, както и т.7.1, т.7.2 и т.7.3 от общите условия, които предоставяли възможност на банката за едностранна промяна на уговорените лихвени проценти по кредита. Възразява се по отношение на претендираната такса разходи при изискуем дълг, тъй като в исковата молба не било посочено на какво основание се дължи същата и при какви условия може да се претендира от банката. В тази насока се позовава на чл.10, ал.4 от ЗПК, според който видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъде точно и ясно определен в договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:

Правоотношенията между страните произтичат от договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2018г. Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът „Б.Д.“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя кредит за текущи нужди в общ размер на 48 824лв. Касае се за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфичната търговска сделка, уредена в гл.29-та, раздел ІІІ от ТЗ – активна банкова сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.

Възнаграждението за отпуснатия кредит е уговорено в чл.3 от договора – кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 7,269% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, с посочен начин на формирането му.

В чл.3.1 е предвидено – лихвеният процент да се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка.

5

Съгласно чл.14 от договора, неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Клаузите на Общите условия от раздел 3-ти „Олихвяване. Разходи по кредита“ - чл.7.1, 7.2, 7.3 са аналогични на клаузата на чл.3.1 от договора – като цяло предвиждат едностранна промяна на възнаградителната лихва, като определят и долен праг на тази лихва.

Клаузата на чл.19.1 от Общите условия предвижда възможност за банката за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Ищецът черпи права от т.1 на тази клауза, съгласно която кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.

Регламентираната в чл.19 ал.1, т.1 от ОУ, съответно и законово уредена - чл.432 от ТЗ, възможност за предсрочна изискуемост е обусловена от кумумативното наличие на двата елемента – обективен – неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на месечните погасителни вноски и субективен – изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, стигнало до знанието на длъжника.

Не е спорен в настоящето производство обективният елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, установен по категоричен начин и от заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се потвърждава твърдението на ищеца, че кредитополучателката трайно е изпаднала в забава след м.07.2019г., като е просрочена частично месечната погасителна вноска за м. август и следващите 6 месечни погасителни вноски.