Решение № 191 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, район „*****“, бул. „*****“ № ***** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „*****“, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т., против Решение № 4362 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр.с. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Кредисимо“ ЕАД против М. Р. Г., ЕГН ********** насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за разликата над уважения размер от 1 252 лева до пълния предявен размер от 1 384,24 лева.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че сумата от 132,24 лева, по отношение на която е отхвърлен насрещният иск, представлява част от главницата по кредита, която е усвоена от кредитополучателя. Твърди се, че в тази част договорът има характер на договор за стоков кредит, тъй като тази част от главницата е преведена директно по банкова сметка на третото лице ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД от името, за сметка и по инициатива на кредитополучателя за заплащане на застрахователна премия, дължима във връзка със сключен от него договор за застраховка. Изтъква се, че неправилно районният съд е приел, че стойността на застраховката е дължима във връзка с 1 допълнителна услуга, а не като част от усвоената главница, която следва да бъде върната от кредитополучателя. В тази връзка се сочи, че кредитополучателят се е съгласил застрахователната премия да бъде кредитирана и в този смисъл същата представлява главница, с която е платена покупна цена на стока/услуга, като вместо паричната сума кредитополучателят е получил заплатената със същата услуга. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният насрещен иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Р. Г. чрез пълномощника му адвокат Д. М.. Предвид обявената недействителност на договора за потребителски кредит, се твърди, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, в т.ч. и застрахователни премии. В случая от размера на главницата от 1 500 лева следва да се приспаднат извършените плащания от 248 лева. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Р. Г. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за признаване за установено, че сключеният между ищеца и първия ответник договор за потребителски кредит № 2627879 от 24.08.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност – че клаузата на чл. 4.1. от договора за потребителски кредит е нищожна поради заобикаляне на закона и неравноправност, както и за признаване за установено, че договор за поръчителство от 24.08.2022 г., сключен между ищеца и втория ответник, е нищожен поради противоречие със закона и неравноправност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал насрещна исковата молба против ищеца за заплащане на сумата от 311,46 лева, представляваща непогасен остатък от падежирала главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2627879 от 24.08.2022 г., а при условията на евентуалност – иск за заплащане на сумата от 1 384,24 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по същия договор за потребителски кредит.

По фактите страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 24.08.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и М. Р. Г. е сключен договор за потребителски кредит № 2627879, неразделна част от който е Приложение № 1 към същия, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е 2 предоставил на кредитополучателя заем в размер на 1 632,24 лева, в т.ч. 1 500 лева размер на кредита и застрахователна премия в размер на 132,24 лева, а кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне сумата в срок от 16 месеца, при ГЛП в размер на 20 %, ГПР в размер на 21,94 %.

Със съдействието на „Кредисимо“ ЕАД между М. Р. Г. от една страна и ЗД „Евроинс“ АД и ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД от друга страна е сключен договор за застраховка „Живот“ с покрити рискове: смърт в резултат от заболяване, смърт в резултат на злополука, временна неработоспособност в резултат на заболяване, временна неработоспособност в резултат на злополука и безработица, с еднократна премия в размер на 132,24 лева, дължима от застрахованото лице М. Р. Г., като ползващо се лице по застраховката е „Кредисимо“ ЕАД.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по договор за потребителски кредит № 2627879 от 24.08.2022 г. е общо в размер на 1 632,24 лева, включваща 1 500 лева главница и 132,24 лева застрахователна премия. От „Кредисимо“ ЕАД е представено платежно нареждане от 24.08.2022 г. за превод на сумата от 1 500 лева към М. Р. Г.. От кредитополучателя М. Р. Г. към „Кредисимо“ ЕАД е направено едно плащане на 11.10.2022 г. в размер на 248 лева, с което са погасени суми, както следва: главница – 83,73 лева, лихва – 27,20 лева, наказателна лихва за забава – 0,33 лева, разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания – 15 лева, вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД в размер на 121,74 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество правилно.

Предмет на въззивното производство е предявеният от „Кредисимо“ ЕАД против М. Р. Г. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК за заплащане на чистата стойност на кредита. В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи при условията на пълни и главно доказване предоставяне на претендираната сума на ответника по договор за кредит, обявен от съда за недействителен по реда на чл. 22 от ЗПК. Тези правнорелевантни факти не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по делото.

Спорен по делото е въпросът за дължимостта на застрахователната премия по договор за застраховка, сключен със ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД, като въззивникът счита, че стойността на застрахователната премия е част от предоставената по кредита главница, с оглед което кредитополучателят дължи връщането й на основание чл. 23 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата 3 стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. За да се разграничи чистата стойност на кредита от разходите по същия, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар в случая да се твърди от въззивника, че застраховката е сключена по желание на кредитополучателя, то обстоятелството, че ползващо се лице по същата е „Кредисимо“ ЕАД, а не застрахованото лице – кредитополучател, което дължи застрахователната премия, означава, че на практика сключването на застраховката е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като потребителят няма интерес от сключване на застраховка в полза на кредитора и реално не се ползва от средствата, с които е финансирано заплащането на застрахователната премия. За това, че в случая застрахователната премия не е част от чистата стойност на кредита, е достатъчно да се посочи, че в Приложение № 1 към самия договор за потребителски кредит размерът на кредита от 1 500 лева е разграничен от застрахователната премия, чийто размер е 132,24 лева, а и съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза на кредитополучателя е преведена само сумата от 1 500 лева. Следователно чистата стойност на кредита е в размер на 1 500 лева, а вземането за застрахователна премия в размер на 132,24 лева, което въззивникът „Кредисимо“ ЕАД претендира, представлява разход по сключения договор за кредит, чиято дължимост изрично е изключена при недействителен договор за потребителски кредит.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил насрещния иск на „Кредисимо“ ЕАД по отношение на застрахователната премия, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.

С оглед изхода на делото в полза на пълномощника на въззиваемата страна следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер, определен от съда с оглед ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа от пълномощника пред въззивната инстанция на 240 лева с включен ДДС.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4362 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр.с., в 4 обжалваната частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***** против М. Р. Г., ЕГН ********** насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за заплащане на чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 2627879 от 24.08.2022 г. за разликата над уважения размер от 1 252 лева до пълния предявен размер от 1 384,24 лева.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, район „*****“, бул. „*****“ № ***** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „*****“ да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: гр. ***** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 240 лева с включен ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5