Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 12.02.2021, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 304/2020
Вид
Решение № 43
Подписан
12.02.2021
В сила
20.10.2021
Състав
ГАЛИНА АТАНАСОВА СТОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20, т.2 и т.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20, т.2 и т.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1,2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1,2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.3 и ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1,2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • §1, т.23 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш

Е Н И Е № 43 гр.Кюстендил, 12.02.2021год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

С. при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 304 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.

Г.

Н. М. в качеството си на ЕТ „Г.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си адв. Д.Т., е подал жалба срещу Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/1618 от 08.05.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Конкретизирани пороците на обжалвания акт са: липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяването му предвид общата формулировка на изложените такива; неизпълнение на задълженията по чл.26, ал.1 от АПК, както и по чл.35 и чл.36 от АПК от административния орган; отсъствие на материалноправните основания по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7/2015г., доколкото е осъществено прехвърляне на стопанството от оспорващия ЕТ на „Рила милк - мес“ ЕООД и дружеството – приобретател е подало заявление за плащане по процесната мярка, т.е. изпълнило е задълженията на прехвърлителя, които данни органът е имал възможност да установи със справка в регистрите на БАБХ. Прави се искане за отмяна на административния акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на

Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д. Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Отрича се като неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за неизпълнение на правилата по чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 7/2015г., съотв. по чл.14, ал.4 от Наредба № 5/2009г. след прехвърляне на стопанството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Жалбоподателят Г.

Н. М. като ЕТ „Г.М.“ е регистриран с УРН 535895 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 18.06.2015г. заявление за подпомагане с УИН 10/090715/57133 за кампания 2015г., като е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР

2014-2020г., вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-2600/200 от 09.03.2016г., получено на 16.03.2016г. от ЕТ, същият е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“ с площи и животни, надлежно описани в таблиците с №№ 1 и 2 към писмото. В последното се сочи, че с поемането на 5-годишен ангажимент за извършване на дейностите по това направление, земеделският производител се задължава да изпълнява определени изисквания, вкл. да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент – за период от пет последователни години.

От документите, изпратени от ответника, се установява, че ЕТ след първоначалното заявление, е подал заявления за подпомагане/плащане до ДФЗ, както следва: на 20.06.2016г., с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10 /вж. л. 108 и сл. от делото/; на 29.05.2017г., с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10 /вж. л.147 и сл. делото/; на 08.06.2018г., с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10 /вж. л. 187 и сл. от делото/. Не е спорно, че площите и животните по заявленията за всяка от сочените години са идентични, както и че заявление за плащане за мярка 10 за кампания 2019г. не е подадено от жалбоподателя.

За кампания

2019г. е подадено заявление за подпомагане на 17.06.2019г. от „Рила милк – мес“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** и управител Г. Н. М.. Дружеството е регистрирано с УРН 721157 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а със заявлението е предявено искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020г., вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-2600/2749 от 13.12.2019г., адресирано до заявителя „Рила милк – мес“ ЕООД, същият е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“ с площи и животни, надлежно описани в таблиците с №№ 1 и 2 към писмото. Издаденият акт е съобщен на адресата чрез уведомление, обявено на информационното табло на ОДЗ – Кюстендил на 20.01.2020г.

Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е открито във връзка с констатации от извършена административна проверка на осн. чл.52 от Наредба № 7/2015г., за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, за това, че ЕТ „***“ не е подал заявление за плащане по направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“, мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2019г. Предвид горното, с писмо изх. №

01-2600/7514 от 09.12.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. Писмото е получено лично от адресата на 20.02.2020г.

Следва

Акт за прекратяване на ангажимент по

Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. №

01-6500/1618 от 08.05.2020г., издаден от Петя Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФ

„Земеделие“, с който на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /наричана Наредбата/, е прекратен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019, поет от ЕТ „***“, УРН 535895.

В акта са изложени мотиви за това, че съобразно чл.8, ал.1 от Наредбата, агроекологичните дейности са прилагат за период от пет последователни години, а съобразно ал.2 на чл.8 от Наредбата, подпомаганото лице е задължено да подава заявление за плащане през всяка година до изтичане на ангажимента; че в резултат на извършени административни проверки на осн. чл.52 от Наредба № 7/2015г., за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, заявителят не е подал заявление за плащане по направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“, мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2019г., т.е. не е изпълнил задължението си по чл.8, ал.2 от Наредбата, поради което и съгласно чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата, ДФЗ прекратява ангажимента и земеделският стопанин следва да възстанови получената финансова помощ или част от нея.

Издаденият Акт е съобщен на жалбоподателя на 03.06.2020г. чрез известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 17.06.2020г. , т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.

Към административната преписка е приложена

Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на Петя Димитрова Славчева – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ /т.7/.

В съдебното производство е прието писмо № РД-12-02-746-1/19.11.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, в което се сочи, че ЕТ „***“ има регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999г. от 28.04.2011г. до 17.06.2019г., а „Рила милк - мес“ ЕООД има регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999г. от 24.04.2019г. до настоящия момент. Сочи се, че по отношение на декларираните площи и животни в регистъра на земеделските стопани за 2019г. е налице правоприемство между ЕТ „***“ и „Р.М.М.“ ЕООД.

Видно от писмо изх. № КН-8014/22.12.2020г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Кюстендил, Г. Н. М. е подал заявление на осн. чл.137, ал.9, т.9 от ЗВМД с вх. № КН-4719/ 12.09.2018г. за промяна на вписани обстоятелства в издадено удостоверение за регистрация по чл.137 от ЗВМД на животновъден обект с регистрационен № 2677-0001, находящ се в с. Каменик, общ. Бобошево във връзка с настъпила промяна в собствеността на стопанството – прехвърляне на стопанството от ЕТ „Г. М. - 2005“ на „Р.М.М.“ ЕООД с управител Г. М.. Сочи се, че на дружеството е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-4719 от 14.09.2018г., а промяната е отразена в Интегрираната информационна система на БАБХ – Вет ИС, в която към 22.12.2020г. са регистрирани 549 броя говеда и 1 брой куче- собственост на „Р.М.М.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и по критериите на чл.146 от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва отхвърляне на жалбата по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 18, ал.3, т.1 от Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато не са подали заявлението за плащане по чл.

8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни.

Видно е, че липсват специални правила в Наредбата, уреждащи компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. В разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Уредената законова делегация отговаря на постановките в ТР № 4/2004г. на ВАС по тълк. д. № 4/2002г. на ОС на съдиите. В случая със Заповед

№ 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П. Д. С. – заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти, както и за издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР /т.7/. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт. Страните не спорят по компетентността.