Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Луковит, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20254320200157 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Ц. С. ЕГН ********** с адрес в *** , чрез адв.

Д. М. от ЛАК, против НП № *** на Началника на РУ- Луковит при ОДМВР Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение доколкото не са били и посочените в обжалваното НП ограничения.

Жалбоподателят С. Ц. С., редовно призован, не се явява. Явява се неговият процесуален представител- адв. Д. М. от ЛАК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна- Началника на РУ- Луковит, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От справка за нарушител/ водач на С. Ц. С. е видно, че същият притежава валидно СУМПС № 285579238 с правоспособност категории С, В, СЕ, М, АМ, Ткт, ВЕ.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен от Б. В.

Ц. – мл. автоконтрольор при РУ Луковит, ОДМВР Ловеч АУАН бланков № 803676, съставен на 29.01.2025 г. срещу жалбоподателя С. С., за това, че на 21.01.2025 г. около 16:20 ч. в гр.

Луковит, по *** с посока на д9вижение от гр. София към гр. Плевен, управлява лек автомобил “***”, модел “***” с рег. № ***, негова собственост, като нарушава: извършва маневра изпреварване на участък, на който това е забранено с пътна маркировка „М1“ и 1 пътен знак “В-24”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Предявен е на жалбоподателя на 30.01.2025 г., подписан е от него, като е посочил, че не е съгласен и ще подаде възражения в законовия срок.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е подадено писмено възражение, с което жалбоподателят изразил несъгласие с констатациите в АУАН с твърдението, че “хоризонталната маркировка бе изтрита и след това веднага се престроих“.

Възражението е сметнато за неоснователно и на 05.03.2025 г. АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Описаната в НП фактическа обстановка е идентична с тази в АУАН.

От показанията на актосъставителя св. Б. В. Ц. и свидетеля по акта Г. В. Г. се установява, че не са очевидци на нарушението. Проверката била извършена по сигнал за ПТП, като сигналът бил подаден от жалбоподателя. При пристигането си на място полицейските служители заварили единствено жалбоподателя С. С. с управлявания от него лек автомобил “*** ***” с рег. № ***, както и съпругата му. Жалбоподателят разказал на полицаите, че водачът на другия автомобил – по негови думи лице, което познавал Ф.Д.В., го е блъснал, след което е избягал от местопроизшествието. Нарушението, за което е съставен АУАН, било установено от актосъставителя въз основа на записи от камери на общинското видеонаблюдение, които той е прегледал в хода на проверката. В съдебно заседание свидетелят Ц. твърди, че на записите се виждало как жалбоподателят С. предприема изпреварване на другия автомобил непосредствено преди пешеходна пътека, като не се съобразява с пътната маркировка, навлиза в платното за движение на другия участник в ПТП и го блъска странично. По думите на актосъставителя нарушението се изразява в това, че жалбоподателят извършва изпреварване непосредствено преди пешеходна пътека в участък от пътя, в който това е забранено. Св. Ц. твърди, че действително пътната маркировка в участъка е била частично изтрита, но е имало наличен пътен знак, сигнализиращ за пешеходна пътека, с който водачът е следвало да се съобрази.

Свидетелят също така изложи становище, че съгласно закона изпреварването на пешеходна пътека преди и върху сигнализирана пешеходна пътека е забранено.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, и писмени такива: НП №25-0297-000021/05.03.2025г.; АУАН серия АД № 803676/29.01.2025г.; Възражение с Вх.

№297000- 880/06.02.2025г. от С. С. против съставения АУАН, Докладна записка за извършена проверка и Писмо - отговор на възражението; Справка за нарушител водач към дата 28.05.2025г.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място, нарушение се констатира в процедурата по съставяне на процесния АУАН. АУАН от 29.01.2025 г. не е съставен в присъствието на нарушителя, видно от отразената дата същият го е подписал на 30.01.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.

За да се обезпечи в пълен обем правото на защита е необходимо на нарушителя да са 2 известни дата, място и час, в който следва да се яви за съставяне на АУАН и ако това изискване не е изпълнено винаги е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът констатира, че налице нарушение при съставянето на акта, доколкото не са били основания за съставянето му в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. В хода на производството няма доказателства жалбоподателят да е търсен, респ. да е канен за съставяне на АУАН, а видно от показанията на актосъставителя Ц. и колегата му Г., жалбоподателят с управлявания от него автомобил се е намирал на мястото на произшествието на 21.01.2025 г. Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е лишил от право на защита в този етап от производството, което според настоящия съдебен състав е довело до цялостното опорочаване на последното.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и т.

5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено.

Относно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със С.ните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Значението на пътните знаци и пътната маркировка и въведените чрез тях правила за поведение на водачите, не се съдържат в чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, поради което АНО е следвало до посочи конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да съобразяват поведението си с маркировка М1 и пътен знак В24 и какви задължения вменяват те. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е обща правна норма, която задължава водачите да спазват правилата на пътните знаци и пътна маркировка. Тя е неприложима, когато водачът е нарушил специално правило за поведение, каквото в случая е „извършване на маневра изпреварване“. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при какви пътни знаци какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба - такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при различните пътни знаци. Правилото за поведение по чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП е с императивен характер, но не е цитирано в АУАН или НП и нарушението му всъщност не е вменено на жалбоподателя, което представлява нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН.

Като не е посочил точната правна норма, която е била нарушена, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото се засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво нарушение му е вменено и кои точно текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил.

В случая АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5-то от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/ наказва се с глоба в размер 150 лв. който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че е причинил ПТП поради 3 нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5, т. е. правилата за изпреварване.

В случая словесното описание на нарушението е непълно, като в него липсват съществени елементи от състава на нарушението. Нито в АУАН, нито в НП са описани факти и обстоятелства относно причиняване на ПТП – в какво се е изразило това ПТП, кой е другият участник и пр.

Допуснатите нарушения са съществени, защото ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, както и с оглед това, че на същото не е ясно за какво точно нарушение на правилата за движение по пътищата е ангажирана отговорността му.

В заключение НП се явява незаконосъобразно изцяло и следва на формално основание - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали правото на защита на наказаното лице, поставили го в невъзможност да разбере в какво точно административно нарушение е обвинено, последното следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв и чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва в тежест на АНО да се присъди в полза на пълномощника адв. Д. М. дължимото й се адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** на Началника на РУ-Луковит в ОДМВР Ловеч, с което на С. Ц. С., ЕГН ********** с адрес в ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.