Определение № 106 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. С. В. с адрес в ****** против “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1172, бул. “Г. М.

Димитров“ №1.

В хода на производството е настъпила смъртта на ищцата, което обстоятелство е съобщено на съда с молба с вх. №27080/30.07.2026 г. от наследниците на В. – нейните три деца Р. Н. П., Г. Х. В. и Ц. Н. Г., които са поискали да бъдат конституирани на осн. чл. 227 от ГПК в процеса на мястото на своята майка. Молбата съдържа и искане за освобождаване на тримата от държавна такса и разноски в производството с твърдения, че нямат достатъчно средства за заплащането им. Представени са декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С определение №1120/31.07.2025 г. като ищци по делото на мястото на починалата М. В., са конституирани Р. Н. П., с ЕГН **********, Ц. Н. Г. с ЕГН ********** и Г. Х. В., с ЕГН **********.

С Определение №1121/31.07.2025 г. съдът се е произнесъл по искането на ищеца Р. Н. П. да бъде освободен от заплащане на дължимите за производството държавна такса и разноски, като е оставил същото без уважение.

По отношение на останалите ищци съдът неколкократно е давал указания във връзка с надлежно попълване на представените декларации.

С молба с вх. №1360/14.01.2026 г. Г. В. и Ц. Г., чрез адв. Е. Д. представят за всеки от тях декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и доказателства за размера на трудовото възнаграждение на ищцата Г..

Съобразно посоченото в представената декларация Г. Х. В. не получава месечни доходи, нито упражнява дейност като едноличен търговец, няма сключен граждански брак. Посочва, че средствата за издръжката му идват от неговите брат и сестра и са в размер на 300 лева месечно. Като наследник на своята майка, притежава 1/3 от притежаваните от нея 2/3 от 1493 кв.м., състоящи се от земя и едноетажна жилищна 1 сграда с площ 40 кв.м. и плевня с площ 33 кв.м, находящи се в с. Ч.. Притежава съобразно наследствената си квота права върху притежавания от майка му приживе стопански двор в с. ***. Не притежава МПС, нито дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове.

Ищцата Ц. Н. Г. е посочила в декларацията си, че получава месечен доход, равняващ се на *** лева от трудово възнаграждение, което получава в ***, като прилага доказателства без превод, съгласно чл. 185 ГПК. Заявява, че не упражнява дейност като едноличен търговец, няма сключен граждански брак и осигурява издръжка на едно лице от получаваното от нея трудово възнаграждение. Посочва, че не притежава МПС, нито дялове и акции в търговски дружества, няма парични влогове. Притежава недвижимо имущество, придобито по наследство от майка си, 1/3 от посочените от ищеца недвижими имоти. Твърди, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 150 лева месечно, за които факти, обаче, не се представят доказателства.

Съдът, след като прецени изложеното от ищците и представените доказателства, намира искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК за частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.

В производството са предявени искове с цена 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2133,17 лева. Дължимата държавна такса е в размер на 2000 лв по първия иск и 85,33 лева по втория, или общо 2085,33 лева, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от която всеки от ищците следва да заплати 1/3 съответно на своята наследствена квота – или сумата от 695,11 лева.

От служебно извършените справки в АВ, имотен регистър и търговски регистър се установява, че на името на ищците В. и Г. няма вписвания относно притежавани недвижими имоти и същите не са регистрирани като търговци, не упражняват търговска дейност. От справките от МВР се установява, че на името на ищеца Г. няма вписвания по отношение на придобиване и разпореждане с МПС. От направените служебни справки за трудови договори се установява, че ищците нямат действащи трудови договори на територията на страната, а ищецът В. не е получавал обезщетения за безработица за последните шест месеца.

От събраните доказателства по отношение на ищеца Г. В. се установи, че не получава доходи от трудово възнаграждение, а разчита единствено на помощта на своите брат и сестра в деклариран размер на около 300 лева месечно. В същото време ищцата Г., получава трудово възнаграждение в деклариран размер от *** лв, декларира, че издържа само себе си, като не представя доказателства за здравословно състояние и месечни разходи за лечение в посочения от нея размер на 150 лв.

Поради изложеното съдебната такса и разноските, които биха били необходими в производството, се явяват непосилни за ищеца Г. В., поради което и следва да бъде освободен от внасянето им по делото. Ето защо, искането му по чл.83, ал.2 от ГПК 2 следва да се уважи.

С оглед размера на дължимата държавна такса и липсата на доказателства за различен от декларирания размер на трудово възнаграждение, то заплащането на държавна такса, в размер на около половината от месечния и доход, би създало значително затруднение и за ищеца Г.. Поради това същата следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса в производството, но не и от съдебни разноски, доколкото с оглед доходите и, това не би я затруднило съществено.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Да се приложат по делото изготвените служебни справки.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищеца Г. Х. В., с ЕГН **********, с адрес в ******, от внасяне на държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищеца Ц. Н. Г., с ЕГН **********, ***** от внасяне на държавна такса за образуване на производството по делото, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането и за освобождаване от внасяне на разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Делото да се докладва при изтичане на срока за обжалване, или след приключване на производството по обжалването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3