Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7398 от 09.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 985/2025
Вид
Решение № 7398
Подписан
09.06.2026
Състав
Мария Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл.128, ал.1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.151, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 285 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 7398

Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20257050700985 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от И. А. Р., [ЕГН], с адрес Затвора Варна, 6 група, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 10.09.2021г. – 14.09.2021г., изразяващи се в страх, безсъние, безпокойство и тревожност в следствие бездействие на ответника да му осигури подходящи хигиенни и битови условия в килия № 224, в която е бил настанен през посочения период; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на исковата претенция.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът излага, че на 10.09.2021г. във връзка с участието му по дела, е бил приведен в Затвора-Варна, където е пребивавал в 6 група, килия № 224, в продължение на 4 дни до 14.09.2021г. Сочи, че по време на престоя му в това помещение, администрацията на Затвора-Варна е бездействала, като не му е осигурила нормално пребиваване. Поставила го е в неблагоприятни условия, изразяващи се в отсъствие в помещение 224 на обзавеждане от шкафчета за лични вещи, столове, необорудвана тоалетна чиния с липсващи седало и капак, включително четка за почистване; както и неугледен вътрешен вид на цялата килия изразяващ се конкретно в мухъл по стените и пода, олющени и изкъртени мазилки и неприятна миризма и влага. Не са били осигурени санитарни принадлежности за почистване – кошче за отпадъци, метла и лопатка, моп и кофа за почистване. Твърди, че това от своя страна е довело до наличие на насекоми – хлебарки, буболечки, молци, паяци, акари и др. Излага съображения, че липсата на посоченото оборудване е в разрез с нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, което води до деликтна отговорност на администрацията на Затвора-Варна, тъй като осигуряването на нормално битови условия за лишените от свобода е нейно задължение. Твърди, че в резултат на описаното бездействие е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безсъние, безпокойство и тревожност за здравето му, в следствие невъзможност от хигиенизиране и пребиваване в нормална среда, попадащи в рамките на приложното поле на чл.3 от ЕКПЧ, вр. чл.3 от ЗИНЗС.

На изложените основания настоява за уважаване на предявения иск в претендирания размер от 5 000 лв. /2 556.46 евроцента/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и по същество, по подробно изложени съображения, пледира за уважаването й. Счита, че представените от ответника доказателства не установяват твърдението за осигуряване на благоприятни условия, чрез изпълнение на законоустановените задължения, като сочи, че представените доказателства са недостоверни по своето съдържание, както и поради липса на подписи или неотносими към процесния период. Конкретно твърди, че препаратите са били раздавани на коридорния отговорник, но не и на ищеца. Пояснява, че когато лишеният от свобода е бил конвоиран до конкретен затвор, той има ограничение в багажа – до 10 кг., т.е. бил е възпрепятстван да вземе всички необходими принадлежности и сам да осигури хигиенизирането, както сочи ответника. Относно справката за изписване на други материали от 17.09.2021 г., ищецът приема същата за ирелевантна, предвид че не касае периода, в който е бил в Затвора-Варна. Оспорва валидността на същата, предвид липсата на лице което я е изготвило, както и подпис на главен счетоводител, получател, началник сектор. Идентични са възраженията и за Протокол от септември от домакина на Затвора-Варна за материали за хигиенно-битови нужди на лишените от свобода. Моли да не се кредитират като относими към спора справка за извършени ремонтни дейности и молба от лишения от свобода Д. Н., тъй като същите са извън процесния период и не касаят килия 224, а 214. Сочи, че неговата присъда изисква да бъде настанен в помещение с трайно прикрепени към пода мебели – маса, стол и др., което в случая не е спазено. Твърди, че отсъствието на такива се установява от подадена от него жалба на 12.06.2025г., в резултат на която в килията са поставени маса и стол. Навежда доводи, че спалното помещение не е било почиствано и дезинфикцирано под контрола на медицински специалист, както изисква нормата на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, доколкото ответникът не оспорва това обстоятелство и не доказва противното. Оспорва претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като посочва, че законодателят е изключил възможността в полза на ответника да бъдат присъдени суми за юрисконсулт.

От ответната страна – ГДИН – София, в депозиран писмен отговор /л.59/ и в съдебно заседание, чрез процесуален представител - ст. юриск. С. С., предявеният иск се оспорва по основание и по размер. Твърди се неоснователност на същия, поради неговата недоказаност. Поддържа се, че не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, предвид представените писмени доказателства, както и настъпили вреди за ищеца, като единствено твърденията на последния не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушени правата му. Твърди се, че няма надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Обстоятелството, че на ищеца в процесния период са били осигурени оптимални условия за пребиваване, при съобразяване с личностови особености, води до извод, че спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ. Посочено е, че видно от представената Справка рег. №3618/02.07.2025 г. по описа на Затвора-Варна, през процесния период Р. не е депозирал искания, свързани с хигиенни материали. На изложените основания се моли отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявената исковата претенция. Счита, че престоят на ищеца е изключително кратък, за да формира описаните от същия преживявания. Излага съображения, че дейности по ДДД се извършват не само в Затвора-Варна, но и на много други места, на които не присъства медицински специалист, като наличието или отсъствието на такъв специалист по време на дейностите по ДДД, не е нанесло вреди на ищеца. Сочи, че раздаването на сапун, миещи препарати, четки и лопатки, се прави на коридорен отговорник общо, поради което лишените от свобода отправят искания към него и той раздава според нуждите на всеки. В случай, че лишеният от свобода има налични принадлежности, то няма да му бъдат предоставени, защото не е това целта на закона. Оспорва твърденията за липсата на обзавеждане – шкафчета за лични нужди, столове и др., като се позовава на справка от ГДИН, Затвора-Варна. Счита, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които да осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което и не е налице основание по смисъла на чл.284 от ЗИНЗС за уважаване на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед указаната на страните доказателствена тежест, от ответника са представени: Справка рег.№ 3618/02.07.2025 г. /л.61/, Справка рег.№ ИЗ-6287/08.10.2025г. /л.90/, Справка рег. № ИЗ-7376/13.11.2025 г. /л.111/ и Справка рег. № ИЗ-7881/28.11.2025 г. /л.148-149/. От същите се установява, че И. А. Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора Ловеч. През процесния период 10-14.09.2021г. е пребивавал в Затвора Варна като „чужда делегация“. Същият е бил настанен самостоятелно в спално помещение № 224, коридор 2В, 6-та група, обособено за настаняване на л.св. „чужда делегация“ изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Помещението е оборудвано с 3 легла, 1 бр. шкафче, 1 бр. маса и 1бр. стол, като разполага със санитарен възел и тоалетна чиния със седало. Материали за хигиенно-битовите нужди за поддържане на хигиената в коридорите, се раздават ежемесечно на коридорните отговорници. Посочено е, че за м.09.2021г. на коридорния отговорник на 6-та група – л.св. Г. Г. М., в която е пребивавал и л.св. Р., са били раздадени: препарат за под, гъби, четка пластмасова, дръжка, кофа плюс цедка, стирка и 10 бр. чували за смет 130 л. За м.09.2021г. материалите са били раздадени на 17.09.2021г., като предвид че Р. е постъпил в Затвора-Варна на 10.09.2021г. и е върнат в Затвора-Ловеч на 14.09.2021г., не са му били осигурени посочените материали, тъй като същият като „чужда делегация“, е следвало да е получил такива Затвора-Ловеч, както и да носи със себе си лични хигиенни средства. Извършена е и справка, при която е установено, че Р. не е и отправял искане за предоставяне на такива при престоя му в Затвора Варна.

Посочено е, че дезинсекцията в Затвора-Варна през 2021г. се извършва въз основа сключен договор с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, по определен график за дезинфекция и график за дератизация /л.91-104/. През процесния период 10-14.09.2021г. такива дейности не са извършвани, като е пояснено, че по договор м.09.2021г. не попада в графика, но на 01.09.2021г., но извън същия е извършена извънредна обработка от служител на дружеството, за което е съставен протокол от 01.09.2021г. /л.112/, като препаратите действат за напред, включително и през процесния период.

В справките е посочено, че на всички коридори и спални помещения от корпуса на Затвора-Варна през 2016-2017г. е извършен основен ремонт, в т.ч. и на помещение № 224, при който е подменена ВиК и електрическата инсталация, изградени са самостоятелни санитарни възли и мивки с течаща питейна вода, във всички помещения е поставен теракот, стените и таваните са облицовани с циментофазерни плоскости и са пребоядисани, монтирани са нови ПВЦ прозорци, подменени са всички входни врати. В периода след основния ремонт, на спално помещение № 224, както и на останалите спални помещения и коридори, постоянно се извършват текущи ремонти. При извършена допълнителна проверка е установено, че на 19.05.2021 г. е извършен незабавен частичен ремонт в 6-та група, спално помещение № 224, по молба на настаненият в същото л.св. Д. Н., приложена към справката, ведно с протокол на изписаните материали /л.150, 151/.

Описаните справки и доказателства не са оспорени от ищеца по предвидения за това процесуален ред, поради което съдът приема за установени съдържащите се в тях данни. Оспорването на тези доказателства от Р. е направено извън законоустановения срок за това, в т.ч. част от тях едва по съществото на спора, поради което не е открито производство по оспорване и не са събирани допълнителни доказателства. По отношение конкретните твърдения на ищеца, съдът ще се спре по-нататък в изложението си.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК и по аргумент от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата, на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.