Определение № 439 от 22.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500563 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 731/ 15.10.202 5 г. по гр. д. № 759/ 2025 г. ОС Пазарджик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с РС - Пазарджик за определяне на родовокомпетентния съд, който да разгледа Искова молба вх. № 37317/ 05.12.2023 г. на В. Г. С..

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 5470/ 2024 г. на РС - Пазарджик след изпращането му на основание чл. 23, ал. 3 ГПК от АС – Пловдив за разглеждане на предявения от В. Г. С. против ОС – Пловдив иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 5100 лв.

С Определение № 2423/ 07.08.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 4 вр. чл. 103 ГПК е изпратил същото по компетентност на ОС - Пазарджик по съображения, че в хода на делото ищецът е депозирал молба за изменение цената на иска на 25 100 лв., който е подсъден на окръжния съд.

От своя страна, за да повдигне спор за подсъдност, окръжният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като от молбата за изменение на иска не става ясно каква част от тази сума е за имуществени вреди и каква за неимуществени, каквито се претендират с исковата молба.

Настоящият състав на Апелативен съд Пловдив намира извода на РС – Пазарджик, че искът е родовоподсъден на окръжния съд за законосъобразен.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Г. С. против ОС – Пловдив иск по чл. 2б, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. След образувана на делото с Молба вх. № 6581/ 22.02.2024 г. е поискал да бъде допуснато изменение на иска чрез увеличаване цената на същия от 5 100 лв.

1 на 25 100 лв. Практиката на ВКС е трайна и последователна, че при изменение на иска, въпреки липсата на изрично определение на съда за приемането му, при постановяване на решението си трябва да го вземе предвид, ако са били налице условията на чл. 214, ал. 1 ГПК (Решение № 50001 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2022 г., I г. о.). В този смисъл произнасянето по молбата за изменение на иска не е абсолютно необходимо условие за настъпване на правните последици по чл. 214, ал. 1 ГПК, след като искането отговаря на изискванията на закона.

Становището на окръжния съд, че ищецът е предявил две самостоятелни претенции – за имуществени и неимуществени вреди – в общ размер на 5100 лв., а след изменението на иска – 25 100 лв., не се споделя от настоящата инстанция. Предмет на предявения иск е претенция за вреди от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Посоченото нарушение поради естеството си е в състояние да рефлектира единствено върху личната сфера на пострадалото лице, но не и върху имуществените му права.

Прекомерната продължителност на производството причинява притеснение, стрес, неяснота, несигурност, безпомощност, но няма пряк ефект върху имуществото на пострадалия. В исковата молба липсват твърдения за причинени имуществени вреди и техния характер. Затова въпреки посоченото в петитума, че претендираното обезщетение е за „материални и нематериални щети“, всъщност се касае за непрецизност, дължаща се на недостатъчната правна култура на ищеца, но която не се отразява на редовността на исковата молба и която може да бъде отстранена във всеки един етап на процеса. От изложеното се налага извод, че след заявеното увеличение на иска съдът е сезиран с една искова претенция за сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, която на основание чл. 104, т. 4 ГПК е родовоподсъдна на окръжния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ ОС – Пазарджик з а родовокомпетентен съд да разгледа Искова молба вх. № 37317/ 05.12.2023 г. на В. Г. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500563 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 731/ 15.10.202 5 г. по гр. д. № 759/ 2025 г. ОС Пазарджик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с РС - Пазарджик за определяне на родовокомпетентния съд, който да разгледа Искова молба вх. № 37317/ 05.12.2023 г. на В. Г. С..

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 5470/ 2024 г. на РС - Пазарджик след изпращането му на основание чл. 23, ал. 3 ГПК от АС – Пловдив за разглеждане на предявения от В. Г. С. против ОС – Пловдив иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 5100 лв.

С Определение № 2423/ 07.08.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 4 вр. чл. 103 ГПК е изпратил същото по компетентност на ОС - Пазарджик по съображения, че в хода на делото ищецът е депозирал молба за изменение цената на иска на 25 100 лв., който е подсъден на окръжния съд.

От своя страна, за да повдигне спор за подсъдност, окръжният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като от молбата за изменение на иска не става ясно каква част от тази сума е за имуществени вреди и каква за неимуществени, каквито се претендират с исковата молба.

Настоящият състав на Апелативен съд Пловдив намира извода на РС – Пазарджик, че искът е родовоподсъден на окръжния съд за законосъобразен.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Г. С. против ОС – Пловдив иск по чл. 2б, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. След образувана на делото с Молба вх. № 6581/ 22.02.2024 г. е поискал да бъде допуснато изменение на иска чрез увеличаване цената на същия от 5 100 лв.

1 на 25 100 лв. Практиката на ВКС е трайна и последователна, че при изменение на иска, въпреки липсата на изрично определение на съда за приемането му, при постановяване на решението си трябва да го вземе предвид, ако са били налице условията на чл. 214, ал. 1 ГПК (Решение № 50001 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2022 г., I г. о.). В този смисъл произнасянето по молбата за изменение на иска не е абсолютно необходимо условие за настъпване на правните последици по чл. 214, ал. 1 ГПК, след като искането отговаря на изискванията на закона.

Становището на окръжния съд, че ищецът е предявил две самостоятелни претенции – за имуществени и неимуществени вреди – в общ размер на 5100 лв., а след изменението на иска – 25 100 лв., не се споделя от настоящата инстанция. Предмет на предявения иск е претенция за вреди от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Посоченото нарушение поради естеството си е в състояние да рефлектира единствено върху личната сфера на пострадалото лице, но не и върху имуществените му права.

Прекомерната продължителност на производството причинява притеснение, стрес, неяснота, несигурност, безпомощност, но няма пряк ефект върху имуществото на пострадалия. В исковата молба липсват твърдения за причинени имуществени вреди и техния характер. Затова въпреки посоченото в петитума, че претендираното обезщетение е за „материални и нематериални щети“, всъщност се касае за непрецизност, дължаща се на недостатъчната правна култура на ищеца, но която не се отразява на редовността на исковата молба и която може да бъде отстранена във всеки един етап на процеса. От изложеното се налага извод, че след заявеното увеличение на иска съдът е сезиран с една искова претенция за сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, която на основание чл. 104, т. 4 ГПК е родовоподсъдна на окръжния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ ОС – Пазарджик з а родовокомпетентен съд да разгледа Искова молба вх. № 37317/ 05.12.2023 г. на В. Г. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2