Определение № 6489 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6489 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500913 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 10.12.2026 г. на ответника Д. Л. Б. срещу определение № 48791/25.11.2025 г. по гражданско дело № 14979/2025 г. на Софийския районен съд, 92 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 18850/20.10.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

При неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото първоинстанционният съд присъдил на ищците разноски за адвокат в размер на 1 000 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението и да намали тези разноски до 600 лева.

Ответниците по жалбата - ищците И.Д. Б.а и Т.Д. Б. оспорват същата и молят въззивния съд да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК от непълнолетната И.Д. Б.а и малолетния Т.Д. Б. срещу Д. Л. Б..

Видно от представения договор за правна защита от 07.03.2025 г.

1 ищците са сторили разноски за адвокат в размер на 1 000 лева. С постановеното по делото решение исковете са изцяло уважени, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

В срок ответникът е подал искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските – намаляване разноските за адвокатското възнаграждение на ищците до размера на платените от него такива – 600 лева.

С обжалвания акт съдът е оставил искането без уважение. Определението е правилно.

На първо място, при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. На второ, критериите за преценка прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение са посочени в чл. 78, ал. 5 ГПК /в приложимата към момента на приключване на устните състезания редакция на текста/ и са фактическата и правна сложност на делото.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд споделя доводите на жалбоподателя за липса на особена фактическа и правна сложност на делото.

Действително са събирани единствено писмени доказателства, проведено е едно съдебно заседание, на което се е явил адвокатът на ищците, като делото е приключило в кратък срок – под една година. Отчита обаче и факта, че са предявени два иска – за изменение на издръжката на всяко дете. Макар да има общи факти, за всеки ищец поотделно са изложени обстоятелствата, на които се основава необходимостта от увеличаване на издръжката. Завеждането на едно дело по двата иска е проява на добросъвестност от страна на ищците и съответна на принципа на процесуална икономия - освен на ищците, спестява време и средства и на съда, и на ответника. Не следва само поради добросъвестното упражняване на процесуалните права да бъде пренебрегнато различното основание на всеки от предявените с една искова молба субективно съединени искове и страната да бъде лишена от възможността да възстанови пълния размер на сторените разноски. Ето защо платеното адвокатско възнаграждение от 1 000 лева /по 500 лева за всеки иск/ не е прекомерно.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 10.12.2026 г. на ответника Д. Л. Б. срещу определение № 48791/25.11.2025 г. по гражданско дело № 14979/2025 г. на Софийския районен съд, 92 състав.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3