Решение № 260678 от 01.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 01.02.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Димитринка Костадинов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8329 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.01.2020 г. по гр.д. № 57125/18 г., СРС, ІІІ ГО, 151 с-в е отхвърлил като неоснователни предявените от Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е.С.Н., ЕГН ********** с адрес: *** иК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. *******, искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 1 000 евро - депозит съгласно споразумение - разписка от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до 19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на СРС, 151 състав. Осъдил е Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК наК.„О.А.за Н.И.И

Т.“, БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сумата от 400 лв. - разноски в настоящото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника по делото адвокат С. К. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, не е установил действителната обща воля на страните, избирателно е кредитирал свидетелските показания, като е игнорирал тези на свидетеля на ищеца и по този начин е нарушил и целта на „Споразумение-разписка“. Твърди се, че ответницата е получила депозит от 1000 евро, тъй като е представлявала именно продавачите, обратно на приетото от съда, същата е подписала „Споразумение-разписка“ и в последствие е предала депозита на продавачите.

Прави се извод, че ответницата е действала от името и за сметка на продавачите.

Това се установява и с подписването на „Споразумение-разписка“, със задължението да се спре имота да се предлага от ответницата и определянето на конкретна дата до 15.09.2017г., на която продавачите да се явят за изповядване на сделка за покупко-продажба. Това се установява и от факта, че след като сделката не е била изповядана до 15.09.2017 г., по вина на продавача, според ищеца, въпреки това ответницата е върнала депозита на продавачите.

Вината на продавачите се установява от несвоевременното им снабдяване на основен документ за извършване на сделката, а именно скицата на продавания имот, която е издадена едва на 18.09.2017 г., а сделката е следвало да бъде изповядана до 15.09.2017 г. Съдът е игнорирал и въобще не взел предвид това писмено доказателство, не е взел предвид, че продавачите са в неизпълнение, тъй като в „Споразумение-разписка“ има точно фиксирана дата за снабдяване с този документ, а именно до 15.09.2017 г. Сочи още, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е констатирал, че депозирания отговор на ответницата е един ден след изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК, но не е взел предвид това обстоятелство, като е приел, че е налице валиден отговор на исковата молба. Съдът е нарушил процесуалните правила по отношение на настъпилата преклузия, като е поискал от ответницата да представи поисканата разписка и по този начин е толерирал небрежността и недобросъвестността й.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде прието за установено, че ответниците Е.Н., ЕГН ********** иК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** дължат солидарно сумата от 1000 евро, платен депозит съгласно „Споразумение-разписка“ от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до 19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на СРС, 151 състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции..

Въззиваемата странаК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ********, представлявана от председателя Ц.З., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******,чрез пълномощника по делото адвокат Г.Л. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна Е.С.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, не взема становище по въззивната жалба. По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. в качеството й на пълномощник на Е.С.Н., но същата не е представила пълномощно за това, въпреки дадените от съда указания в з.з. от

14.08.2020 г., за които е била редовно уведомена на 28.09.2020 г.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.86 ЗЗД от Е.Д., ЕГН ********** срещу Е.С.Н., ЕГН **********К.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 1 000 евро-депозит съгласно споразумение-разписка от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до 19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на CPC, 151 състав.

Ищецът Е.Д. твърди, че на 30.08.2017 г. било сключено „Споразумение- разписка“ между Е.С.Н., в качеството й на посредник и „представител“ наК.„О.А.за Н.И.И Т.“ и ищеца Е.Д., в качеството на бъдещ купувач за проявен интерес за закупуване на недвижим имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В уточнителна молба към заявлението от 15.03.2018 г. и в исковата молба се твърди още, че първият ответник Е.С.Н. е действала от името и за сметка наК.„О.А.за Н.И.И Т.“, като брокер. В качеството си на брокер ответницата предлагала имота на собствениците - продавачи Д.И.и Ю.Г.. По силата на споразумението - разписка ищецът заплатил на ответника Е.Н. сумата от 1 000 евро като депозит за проявен интерес за закупуване на имота. Твърди, че съгласно сключеното споразумение-разписка продавачите се задължили да се снабдят с необходимите документи за изповядване на сделката при нотариус в срок до 15.09.2017 г. Продавачите не са изпълнили задължението си и до посочената дата не са се снабдили с изискуемите документи, необходими за законосъобразното изповядване на сделката, като са изпаднали в забава спрямо бъдещия купувач - ищец. В този смисъл се е налице виновно неизпълнение на поетите от продавачите задължения по сключеното споразумение-разписка от 30.08.2017 г., поради което ответниците - брокера иК.„О.А.за Н.И.И Т.“, солидарно носят отговорност за възстановяване на платения депозит в размер на 1 000 евро, съгласно споразумението. В молба от 19.07.2019 г. ищецът уточнява, че неизпълнението на продавачите и съответно на брокера се състои не само в неснабдяването с изискуемите за изповядване на сделката документи, но в това, че въпреки определената дата 15.09.2017 г. не е определен нотариус и час на явяване при него. В уточнението от 15.03.2018 г. и в исковата молба се твърди, че ответниците дължат сумата солидрано, защото Е.Н. е брокер към Коооперацията.

С нотариална покана на 24.10.2017 г., връчена лично на Е.Н., ищецът е поканил Н. да му възстанови дадения депозит, но не последвало плащане. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Ответницата Е.С.Н., ЕГН ********** е депозирала отговор на исковата молба един ден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съдът обаче е приел, че не е налице преклузия предвид факта, че в отговора се навеждат същите твърдения, както и в депозираното в срок възражение, а относно доказателствените искания преклузията настъпва една в първо съдебно заседание.

Ответницата не оспорва, че по силата на сключеното споразумение-разписка от 30.08.2017 г. е получила сумата от 1000 евро, че е подписала споразумението с ищеца. Твърди обаче, че преди посочения в споразумението срок до 15.09.2017 г. ищецът се отказал от сделката, поради което ответницата предала депозита от 1000 евро на собственика на имота - Ю.Ц.Г.. Във възражението си по чл.414 ГПК ответницата сочи, че ищецът я уведомил, че не е доволен от условията по сделката /данъчната оценка/, което било в противоречие с подписаното споразумение. Продавачите се били снабдили е необходимите документи в срок. В първо съдебно заседание заявява, че поискала страните да сключат анекс, с който да удължат срока за изповядване на сделката пред нотариус до 27.09.2017 г., но такъв анекс не бил сключен, а била постигната устна договорка в този смисъл. На 26.09.2017 г. обаче ищецът се отказал от придобиване на имота. Поради това ответницата предала сумата на продавачите според уговореното в споразумението.

ОтветникътК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Счита, че не е страна по подписаното споразумение-разписка от 30.08.2017 г., като положеният в края на споразумението печат не е на Кооперацията, а на друго юридическо лице-„Б.-Г.И.“ ЕООД, и към 30.08.2017 г. последното не е било член на Кооперацията. Член на кооперацията е бил управителят на „Б.-Г.И.“ ЕООД, но не и „Б.-Г.И.“ ЕООД. Ето защо, ответникът е оспорил наличието на облигационни отношения по повод реализирането на процесния имот с ищеца, както и да е упълномощавал, да е имал договор първия ответник Е. Н. в тази връзка. Сочи, че практиката на кооперацията е да се изготви изрично пълномощно в полза на брокера, в което да е посочено, че същият е упълномощен да получава суми. Твърди, че най-вероятно брокерът Н. е използвала погрешка бланка на кооперацията, в която обаче е печатът на „Б.-Г.И.“ ЕООД. Твърди, че няма назначени на трудов договор лица в кооперацията. Дори ответницата Е.С.Н. да е била член, то процесният договор отново е недействителен, доколкото същият следва да бъде подписан от MOЛ или ответницата да има пълномощно от MOЛ, като в упълномощителната сделка да е предвидена изрично възможността ответницата Н. да представлява Кооперацията и да получава пари от трети лица. Сочи, че процесната сума от 1 000 евро не е влязла в патримонума на

Кооперацията.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че по силата на „Споразумение - разписка от 30.08.2017 г. ищецът е предал на ответницата сумата 1 000евро като депозит, че за процесният имот с идентификатор № *** не е била сключена сделка в нотариална форма нито на 15.09.2017 г., нито впоследствие, че на 30.08.2017 г., датата на сключването на „Споразумение – разписка“ ищецът, в качеството си на потенциален купувач на имот с идентификатор № *** в гр. София, е предал на ответницата Н. като брокер депозит за проявен интерес в размер на 1 000 евро, като в тази част писменият документ служи за разписка. Установява се още, че „Споразумението-разписка“ е двустранно подписано от брокера и от купувача.

От правна страна:

Следва да бъде даден отговор на въпроса дали Е.Н. е действала като „представител“ на ЮЛ, а именноК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ********, така, както е отбелязано в „Споразумението-разписка“, с оглед извършеното отК.„О.А.за Н.И.И Т.“ оспорване, че по делото не е доказано от ищеца, че