Решение № 187 от 01.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600463 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда №21 от 09.08.2024г. по НОХД №145/2022год. по описа на Районен съд –Провадия първи наказателен състав, с която подсъдимите:

В. К. Ф. с ЕГН: **********, роден на ***** г. в гр. ******, ***** е признат з а невиновен в това, че на 17.10.2020 г. в гр. Провадия, при условията на опасен рецидив, в съучастие с Г. Р. Н. и Р. И. Д.- извършители, причинил средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта то неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така възведеното обвинение.

Г. Р. Н., с ЕГН: **********, роден на ***********, ****** , е признат за невиновен в това, че на 17.10.2020 г. в гр. Провадия, в съучастие като извършител с В. К. Ф. и Р. И. Д.- извършители, причинил средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е 1 оправдан по така възведеното обвинение.

Р. И. Д., с ЕГН: **********, роден на *******, ******, е признат за невиновен в това, че на 17.10.2020 г. в гр. Провадия, в съучастие като извършител с В. К. Ф. и Г. Р. Н. - извършители, причинил средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така възведеното обвинение.

С присъдата си ПРС е отхвърлил предявения граждански иск от М. И.

М., ЕГН: **********, срещу подсъдимите В. К. Ф., Г. Р. Н. и Р. И. Д. за причинени неимуществени вреди, в резултат от престъплението в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест от прокурор при РП Варна ТО Провадия с който се иска така постановеният съдебен акт да бъде отменен и постановен нов с който подсъдимият В. Ф. да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на така направеното искане.

Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпила и жалба от адв.Д.

М. в качеството на повереник на частния обвинител и граждански ищец М. М., като се иска така постановеният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд с оглед допуснати съществени процесуални нарушения и даване на задължителни указания по приложението на закона.

Алтернативно се иска осъждане и на тримата подсъдими по предявените им обвинения- предвид наличието на достатъчно доказателства събрани по делото доказващи вината им.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОП Варна, като се моли подс.Ф. да бъде осъден по така предявеното му обвинение.

Въззивната жалбата се поддържа от адв. Д. М., като отново се твърди, че извършеното от подсъдимите осъществява признаците по възведените им обвинения, поради което и същите следва да бъдат осъдени по тези обвинения. Излага , че първоинстанционния съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства, като не ги е ценил правилно, както и не е изложил аргументи за това свое решение. Анализира фактическата обстановка, като стига до извод за осъществен състав на престъпление от страна на подсъдимите. Твърди , че вината на подсъдимите е безспорно доказана и че същите следва да понесът наказания за извършеното от тях.

Твърде се също, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения , които сами по себе си водят до извод, че съдебния акт следва да бъде отменен и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

Настоящата въззивната инстанция, като взе предвид доводите на 2 страните и се запозна с материалите по настоящото наказателно производство, събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателствата и при служебната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл.314 от НПК установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, допуснати от първоинстанционния съд, които нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, които налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за разглеждане на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД №145/2022 год. по описа на Районен съд – Варна е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу подсъдимите В. К. Ф., Г. Р. Н. и Р. И. Д. с оглед извършени от тях престъпления наказуеми както следва :

-по отношение на В. Ф.- престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК -по отношение на Г. Н.- чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК

-по отношение на Р. Д. по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Първоинстанционното производство е приключило с атакуваната пред настоящата инстанция присъда с която и тримата подсъдими са били признати за невиновни по така предявените им обвинения. Бил е отхвърлен и като неоснователен предявеният от частния обвинител и граждански ищец граждански иск за сумата от 60хиляди лева , ведно със законната лихва считано от датата на увреждането.

В мотивите си към присъдата, съдът е изложил приетата от него фактическа обстановка, като е анализирал показанията на двете групи /условно/ свидетели и е дал съответно вяра на едната от тях, а именно от които според съда се установява, че подсъдимите не са осъществили съставите на престъпленията за които са предадени на съд.

В случая въззивният съд констатира, че атакуваната присъда не съдържа мотиви, отговарящи на процесуалните изисквания относими към съставомерността на извършените от подсъдимите деяния, предвид на следното:

Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Мотивите следва да съдържат приетите от съда фактически положения, въз основа на посочените доказателства от които съответно да се извежда и наличието на всички признаци на престъплението за което лицето е предадено на съд. Именно по този начин се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на изграждането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на своя краен съдебен акт, поради което и същите представляват задължителна част от присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява винаги съществено процесуално нарушение.

3

В случая настоящия съдебен състав намира, че макар и формално да са изложени мотиви, то те страдат от пороци, приравняващи ги до липса на мотиви, поради което и са налице предпоставките за отмяна на атакувания съден акт, като постановен при съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.334, ал.1 от НПК, а именно- липсата на мотиви.

Счита, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност ВОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Провадия

Съдебния акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Приетите от РС за установени фактически обстоятелства не са подкрепени от събраната доказателствена маса, същевременно липсва и пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства, като коментирани са само част от тях, поради което обективната истина остава неразкрита и доказателствено необезпечена, за да продуцира едни законосъобразни и категорични правни изводи. Съдържанието на присъдата е лишено и от мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Липсата на мотиви в настоящия случай се изразява в ограничено обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и анализ на това на база на кои от тях е установена и приета фактическа обстановка отговаряща на обективната истина. Липсата на мотиви засяга в съществена степен правните съображения на взетото решение.

Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина, като при слагане край на съдебното производство следва да се извеждат и правни изводи, което обаче в настоящия случай не е сторено, тъй 4 като не са положени всички усилия и не са взети всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, който е основен принцип в НПК и неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.

Допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

На първо място, въззивният съд намира, че изводът на РС за несъпричастност на подсъдимите в престъпната дейност се е извело основно от техните обяснения и от показанията на свидетелките Д., Б. и Д., като в същото време са пренебрегнати в цялост показанията на пострадалия и св.Ч., както и заключението на извършената СМЕ.

Изложени са съждения от съдията при РС, защо обясненията на подсъдимите са приети за достоверни, като се коментират и свидетелски показания. Но този анализ и съпоставяне на обясненията и показанията в случая са недостатъчни за разкриване обективната истина и обосноваване на един съдебен акт- в случая присъда.

Съпоставени едни с други свидетелските показания на които е дадена вяра от първоинстанционния съд и обясненията на подсъдимите с тези на които не е дадена вяра, както и категоричното заключение на СМЕ за телесна повреда причинена на пострадалия си противоречат, като установявайки тези противоречия между двата вида гласни доказателства, аргументацията на първоинстанционния съд относно невиновността на подсъдимите /или на някой от тях/ се дестабилизира и не може да бъде споделена от въззивната инстанция. Недопустимо е да бъде постановен съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и да бъде постановен съдебен акт който не е в достатъчна степен аргументиран.