Определение № 178 от 26.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Габрово, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А.ов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500058 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Максо България“ АД, чрез юрисконсулт А. Б., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 690/2025 г. от Дряновски районен съд, в отхвърлителната част за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. М. М. за следните суми: 1416,84 лв.- остатък от главница; 2627,30 лв. – договорна лихва; 394,37 лв.- наказателна лихва.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е приел, че на основание чл. 23 от ЗПК се дължи чистата стойност в размер на 4000,00 лв. Главницата по кредита възлиза на 5156,98 лв., от които 4000,00 лв. са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 1156,98 лв. е заплатена от „Максо България“ АД директно по сметка на застраховател от името,за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплати в свое задължение за застрахователна премия. Сочи, че сумата от 1156,98 лв. има характеристика на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а същата заплаща цената стока/услуга /в случая застраховка/, като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена /застрахователната премия/ към трето лице- доставчик на стоката/услугата /застраховател/. С оглед изложеното, сумата от 1156,98 лв. е част от главницата и не представлява „Общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, което е изрично посочено в чл.4, ал.1 и 2 от договора.

Сочи, че на кредитоискателя е предоставена в цялост необходимата му преддоговорна информация пир условията на КЗ във връзка с предоставяната му услуга „застраховка“.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се присъдят претендираните разноски.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Максо България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. М. М., ЕГН **********, от с. ***, ул. *** № *, общ. ***, обл. **, настоящ адрес гр. ***, ж. к. *** № *, вх. * ет. *, ап. *, за следните суми по Договор за кредит № 100045198/30.11.2023 г.: 4920,64 лв. – главница, ведно със законната лихва от 04.11.2025 г. до окончателното изплащане; 2627,30 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2024 г. до 21.10.2025 г. и 394,37 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до 21.10.2025 г.

Паричното вземане е по задължение по Договор за кредит XTRA № 100045198 от 30.11.2023 г., сключен между В. М. М. и В. М. М., по силата на който е Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

В чл. 1 от Приложение № 1 към Договор за кредит XTRA № 100045198 от 30.11.2023 г. е посочено, че общия размер на предоставения кредит е 5156,98, от които 4000,00 лв. и застрахователна премия 1156,98 лв. Броя на погасителните вноски е 36 и размерът им е 248,10 лв. Фиксираният годишен лихвен процент по кредита /ГПЛ/ е в размер на 40,00 %, е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е 48,21 %. Общият размер на всички плащания е в размер на 8931,60 лв.

С разпореждане рег. № 1615 от 12.11.2025 г. заявлението е оставено без движение е са дадени указания на заявителя. В изпълнение на дадените указния, заявителя е подал молба вх. № 3871 от 21.11.2025 г., в която посочва, че главницата е в размер на 4 920,64 лева и е изцяло усвоена от длъжника. В частта относно сумата от 920,64 лева за застрахователна премия, кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга -застраховка, а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя към доставчика на услугата. Длъжникът е извършил плащания в общ размер от 496,20 лв., с което е погасил първите две вноски.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че при изчисляване на ГПР от 48,21 % сумата за застрахователна премия е включена като главница по договора, т.е. към размера на кредита, а не като разход, тъй като закупуването на тази услуга било финансирано от кредитора, чрез отпускане на кредит на потребителя. Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя /р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Съгласно Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 , чл. 3, б. л и чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на 2 потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора. СЕС последователно поддържа в практиката си, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. В т. 55 от решение по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него. С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Приел е, че процесният Договор за кредит № 100045198/30.11.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита, като кредитополучателят не дължи лихви, такси или други разходи по кредита. Съобразно посоченото в договора реално предоставената като кредит сума е в размер на 4000 лв., като са постъпили плащания в общ размер от 496,20 лв. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК следва да се издаде само за сумата от 3503,80 лв. – главница, явяваща се разликата между реално предоставената като кредит сума от 4000 лв. и платените 496,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2025 г. до окончателното изплащане. На основание чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за разликата над 3503,80 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 4920,64 лв., а именно за сумата от 1 416,84 лв., както и изцяло за сумите от 2627,30 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2024 г. до 21.10.2025 г. и 394,37 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до 21.10.2025 г.

Присъдил е разноски съобразно уважената и отхвърлената част.

Настоящият състав намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от Приложение 1 към Договор за кредит XTRA № 100045198 от 30.11.2023 г. застрахователната премия в размер на 1156, 98 лв. е включена в размера на главницата по кредита и в размера на месечните вноски, като чистата стойност на получената от длъжника сума е 4 000 лв., а общата стойност на отпуснатия кредит – 5 156, 98 лв. Застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр. Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представляват разход по кредита, който го оскъпява и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща 3 търговска практика и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Невключването на разхода за застрахователна премия в изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В този смисъл са: Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решене № 339 от 29.07.2025 г. по гр.д. № 397/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, Решение № 803 от 17.07.2025 г. по в.гр.д. № 1119/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, Определение № 2478 от 22.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1976/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив и др.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 1828 от 24.11.2025, постановено по ч.гр.д. № 690/2025 г. от Дряновски районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Максо България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. М. М., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 1 416,84 лв. - разликата над 3 503,80 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 4 920,64 лв., за сумата от 2627,30 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2024 г. до 21.10.2025 г. и за сумата от 394,37 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до 21.10.2025 г. по Договор за кредит № 100045198/30.11.2023 г.