Решение № 135 от 27.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Казанлък, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20265510200006 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по депозирана жалба против наказателно постановление № 25-0284-002387 от 01.10.2025 г., издадено от ВПД началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на М. И. М., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание- глоба в размер на 800 лева(409.03 евро) за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, извършено в условията на повторност.

В жалбата не се излагат каквито и да било съображения за отмяната на оспореното наказателно постановление, но това е сторено впоследствие с писмена защита, изготвена от процесуален представител на въззивника.

Настоява се обжалвания акт да се отмени и се претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна изразява становище по законосъобразността на обжалваното НП с писмено становище и чрез юрисконсулт в с.з.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

Собственик на лек автомобил марка и модел „***************“ с рег.

№******** е Г.Л.Л..

На 13.08.2025 г. в 13:28 часа жалбоподателят се движил в посока изтокзапад в Община-Гурково по път първи клас №6, като управлявал горния 1 автомобил, който нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към момента на извършената справка в РСОД 547.

Полицейският служител Б. К. М. установил, че МПС с рег.№ ******** не притежава такава, поради което спрял водача на автомобила за проверка.

Установил последния именно като жалбоподателя.

При проверката е установено, че към момента на извършването й нарушителя е управлявал ППС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, но не притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се изисква от лице, което не е собственик, но използва това ППС.

Нова застраховка била сключена в деня на проверката- 13.08.2025 г., но в 15:20 ч., от който момент имала покритие.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA бл.№4185670 от 13.08.2025 г. в присъствието на М. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът бил връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.

С оглед установяването на нарушението с АУАН ВПД началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел, че нарушението е било извършено от въззивника в условията на повторност, тъй като за същото по вид нарушение на М. бил издаден електронен фиш серия Г №62323 от 23.01.2024 г., връчен му на 18.03.2024 г. и платен от него на 18.03.2024 г., видно от приложената по преписката справка за нарушител/ водач, поради което издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 800 лева.

Така описаната и възприета от АНО фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, но в основната си част същата се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства- показанията на актосъставителя и писмените такива.

Показанията на свидетеля М. съдът намира за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което същите следва да се оценят с доверие, доколкото се потвърждават от направената служебна справка в базата данни на „Гаранционен фонд“ за сключени застраховки по регистрационен номер на автомобила.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност същия да се кредитира. Затова настоящият състав отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя М. в извършването на нарушението.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставения АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административно-наказващия орган и актосъставителя 2 следва от представената по делото заповед.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на въззивника по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи такива, но не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващия орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, като последния е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В контекста на обсъжданото съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че никъде в обжалваното наказателно постановление не било отбелязано на какво правно основание е наложена санкция на последния в размер на 800 лева и не били описани всички съставомерни факти и обстоятелства. Константно застъпвано в съдебната практика е виждането, че чл. 638, ал. 3 от КЗ представлява както материално-правна норма, т.е. самото нарушение, така и притежава санкционен характер. В този смисъл са Решение № 618/30.03.2022 г. по КАНД № 347 по описа за 2023 г. на Административен съд- Пловдив, ХХVI к.с., Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779/2019 г. на XXI състав на Административен съд- Пловдив и други.

Същевременно съвсем ясно и конкретно е посочено както в АУАН, така и в НП, че нарушението е извършено в условията на повторност за същото по вид нарушение, като е индивидуализиран детайлно ЕФ, с който на 18.03.2024 г. е санкциониран въззивника.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието по чл. 638, ал. 3 от КЗ и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на нарушителя.

3

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на мнение, че правилно съставителя на акта е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на отразената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Следователно същият не е съобразил правилата на КЗ като водач по време на движение с автомобил, във връзка с чието използване да е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Такава застраховка е била сключена в последващ момент.

Нарушителят в случая не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като преди управление на МПС провери дали за него е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо че не е негов собственик. По този начин е проявил непредпазливост от вида на небрежност.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което фактора „липса на вредни последици“ не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив- процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена 4 опасност от обикновените случаи. Действително се доказа, че застраховката е била сключена възможно най-скоро след констатиране на нарушението, но все пак това се е случило едва след съставянето на акт за него от страна на контролните органи. В този смисъл не може да се говори за поведение по собствена инициатива, а за мотивирано такова от опасения за понасяне на административно-наказателна отговорност.

Последващите действия по сключването й не попадат в кръга обстоятелства, изключващи административно- наказателната отговорност и не обуславят извод за маловажност на случая. В този смисъл е Решение №2027 от 21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1662/ 2019 г. на XXI състав на Административен съд- Пловдив.

Нарушението обаче не е извършено и в условията на повторност.

Съдът, макар да не споделя възражението на процесуалния представител на въззивника, че нямало повторност, защото първото наказание било наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, тъй като съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлия в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, намира за наложително да уточни, че заплащането на наложената глоба на 18.03.2024г. означава, че лицето е признало нарушението и санкцията е влязла в сила именно в този момент, който предхожда извършването на настоящото деяние на 13.08.2025г. с повече от една година. Следователно управляването на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предмет на настоящото административно- наказателно производство, не е повторно извършено, съгласно чл. 638, ал. 5 от КЗ и следва жалбата да бъде уважена като основателна в коментираната част, като наказателното постановление бъде изменено в този смисъл и наложената глоба в размер на 800 лева бъде намалена до размер на 400 лева, установен с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.