Решение № 260008 от 27.04.2022, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 618/2020
- Вид
- Решение № 260008
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 09.06.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№…….…/27.04.2022г. гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 618 по описа за 2020 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /след уточнение и изменение на иска/ от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******* за приемане за установено по отношение на Ж.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземане за сумата от 2371.81 лева, представляваща главница по Договор за револвиращ заем № **********, сключен между страните на 08.09.2010 г., за което вземанe е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49819/2018г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, както и обективно съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от 4441.65 лева, претенирана като договорно възнаграждение за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2020г./ до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.79 във вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, в условие на евентуалност претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 4441.65 лева, като мораторна лихва за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, на основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за револвиращ заем № ********** от 08.09.2010г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2400 лева срещу задължение за връщане в срок от 36 месеца, на вноски от 197лв. Сочи се, че длъжникът не е погасявал в срок дължимите вноски по кредита, поради което и съгласно условията на договора и ОУ към него кредиторът е обявил автоматично предсрочната изискуемост на дълга на 22.02.2011г. Твърди се, че длъжника е уведомен за изгубване преимуществото на срока /без да посочва дата и да представя доказателства за уведомяването/. Позовава се и на това, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 05.10.2013г.
Твърди се, че страните са договорили възнаграждение за ползване за отпуснатия кредитен ресурс в общ размер на 4441.65 лева, и платимо на вноски съобразно погасителния план. Позовава се, че ответникът е заплатил единствено сумата от 444.69лв., с която е погасено част от задължението по погасителен план. Погасени са изцяло две вноски и частично трета в размер на 22.83лв. В общата сума на полученото плащане са включени и плащания на начислени лихви за просрочие на вноските в размер на 17.86лв. и 10лв., начислени такси по Тарифа, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг. Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Потвърждава, че е налице сключен между страните договор за револвиращ заем от 08.09.2010г. в размер на 2400лв. и че същият е предсрочно прекратен, за което му е изпратено уведомление /без да посочва дата на уведомяване/, но счита, че е сключен в отклонение от императивни изисквания на ЗПК и ЗЗП, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, конкретно – договорът е сключен при предварително определени от едната страна клаузи, които не подлежат на промяна и не са индивидуално договорени, липсва изготвяне и връчване на погасителен план към процесния договор, откъдето потребителя не може да разбере коя част от вноската е за погасяване на възнаградителната лихва и каква за гланица, прекомерността на уговорената възнаградителна лихва приема като неравноправна, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Претендираната такса за разходи по т.10.5 от ОУ към договора счита за недължима, поради нищожност на клаузата, на основание чл.21, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от ЗПК. Позовава се на изтекла погасителна давност, която е започнала да тече от обявяване на договора за предсрочно изискуем, а именно от 22.02.2011г.
В евентуалност излага, че давността тече за всяка падежирала вноска, а при осъдителен иск прекъсването на давността следва да се зачете от предявяване на исковата молба с изменено основание /09.09.2020г./, а не от заявлението. Въз основа на изложеното се претендира за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът не се явява в о.с.з., не изпраща процесуален представител. Депозира станивище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор и Ж.Т.К., в качеството на кредитополучател, и Б.А.И., в качеството на солидарен длъжник, е сключен Договор за револвиращ заем №**********/08.09.2010г. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 2400 лева за срок от 36 месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 197 лева, годишният лихвен процент е 91.44 %, а ГПР е 127.67 %, като дължимата сума по кредита е определена на 7230.29 лева. Падежът на вноските е 5-то число на месеца.
Видно от преводно нареждане /л.9/, сумата от 2400 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.09.2010г.
Няма спор между страните и е изведено като безспорно и обстоятелството, че ответникът е погасил задължение по договора в общ размер на 444.69лв.
Представени са и Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за револвиращ заем за физически лица, версия 12.05.2010г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Декларация във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД.
Прието по делото е и известие за одобрение и погасителния план към процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита е с падеж 05.11.2011г., а последната 05.10.2013г.
Представено е извлечение /л.15 от гр.д. №13817/20г. на СРС по сметка към договор за потребителски кредит № **********, видно от което са налице плащания на 29.12.2010г. и 15.08.2013г., с които са погасени падежирали на 05.11.2010г. и 05.12.2010г. вноски и 22.83лв. лихва.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че на 29.12.2010г. и на 15.08.2013г. ответникът заплаща сумата от 416.83лв., от които 28.03лв. за главница и така остатъка от дължимата главница е в размер на 2371.97лв. В с.з. вещото лице уточнява, че при заплащане на сумата от 444.69лв. са погасени 28.03лв. главница, 388.80лв. възнаградителна лихва, 17.86лв. лихва за забава и 10 лв. разноски за извъсъдебно събиране на вземания. Посочва, че в случай на недължимост на разноските от 10лв., същата следва да се отнесе към възнаградителната лихва. При евентуално изчисляване на мораторната лихва трябва да се изчисли остатъка от главницата за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2013г. за всяка една от главниците. Те са различни във всяка вноска. Вещото лице изчислява, че претендираната договорна лихва за периода 05.01.2011г. до 05.10.2013г. е в размер на 4441.65лв., след като ответникът е погасил 388.80лв. от общо начислената в размер на 4830.45лв.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
По установителната претенция
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на претендираната главница.
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора, като е предоставило сумата от 2400 лева по посочената от кредитополучателя банкова сметка.
***говата валидност и последици следва да се разглеждат при съобразяване с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В съответствие с въведените изисквания към необходимото съдържание на договора, съгласно редакцията на ЗПК към момента на подписване на процесното съглашение /редакция от 30.07.2010г./, същото съдържа всички съществени условия на договора като общия размер на кредита и условията на усвояването му, лихвения процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, вкл. инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др.
Видно от текста на договора и ОУ към него, версия
12.05.2010г. същите съдържат информация по чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е действителен по аргумент на противното основание, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК /ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./.
Независимо, че процесния договор е сключен при общи условия не се доказва възражението на ответника относно липсата на индивидуално договаряне на съществените елементи от съглашението. Не се спори между страните, че Общите условия са предварително изготвени, както и не се твърди от длъжника, че не са му били предоставени при подписване на договора. Съгласно чл.2.1 и 2.2 от ОУ към договора за потребителски кредит, на длъжника не само е предоставена възможността, но му е вменено като задължение да провери всички клаузи и данни от договора за потребителски кредит, като едва след попълването им собственоръчно го подписва.
Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е демонстрирал одобрението им. В тази връзка е налице индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита, подкрепено и с получения стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация. В случая не е необходимо посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, доколкото не са налице дължими различни лихвени проценти, поради което съдът не приема възражението на ответника в тази насока.
С оглед на горното доводите за нищожност на договора, поради нарушение на изискванията за неговото съдържание, конкретно за липсата на погасителен план, както и за липса на индивидуално договаряне на клаузите, се явяват необосновани.
На следващо място по делото е спорен въпроса касателно предсрочната изискуемост на дълга и по-конкретно упражнил ли е кредиторът надлежно потестативното право да направи вземанията си изискуеми преди уговорения срок.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
Разпечатката съдържа 39 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9353bdbb-18a1-43bf-9aac-b67584148f7f