Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1166 от 27.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12838/2024
Вид
Решение № 1166
Подписан
27.03.2025
В сила
26.04.2025
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

****66 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212838 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД (подадена чрез адв. П.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0062603, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за това, че на 01.02.2024г. в 16:18 часа на Софийски околовръстен път до ШЕЛ – Казичене, от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при ограничение 50 км/час в извън населено място, въведено с пътен знак B-26, установено с АТСС CORDON M2 с № MD 1193, след приспаднат толеранс от – 3 %, е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил „задължителна застра“ с МПС „**** ****” с рег. № **** нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за което на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е нищожен и незаконосъобразен. Заявява се, че на 20.02.2024г. органите на МВР са съставили на управителя на Дружествотожалбоподател Акт за това, че управлява лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е бил дерегистриран служебно на 21.11.2023г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата се сочи, че преди 20.02.2024г. жалбоподателят не бил уведомен за липсата на валидна застраховка и служебната дерегистрация на автомобила, както и че веднага след узнаването на тези обстоятелства, на 21.02.2024г. „***“ ЕООД 1 сключва застраховка и заплаща дължимата застрахователна премия. В жалбата се твърди, че на 12.08.2024г. е връчен процесният Електронен фиш, както и още един Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0061694 от 23.12.2023г. на СДВР, като и с двата на Дружеството са наложени имуществени санкции от по 2000 лева по реда на чл.638, ал.4 от КЗ за това, че за лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № **** не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата се посочва, че в случай, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за изтеклата застраховка или за служебната дерегистрация на автомобила още на 21.11.2023г. или непосредствено след това, каквото законово задължение има органът, нямало да се стигне до констатираните с Електронните фишове нарушения. Твърди се, че ненадлежното уведомяване за липсата на валидна застраховка и служебна дерегистрация на автомобила, установени от жалбоподателя на 20.02.2024г., компрометирали процедурата по издаването на обжалвания Електронен фиш и налагането на съответното наказание. Според адв. П. с процесния Електронен фиш несправедливо се налагало наказание за нарушение, за което Дружеството – жалбоподател трябвало да бъде уведомено, но и за което вече било санкционирано на 23.12.2023г. Поради това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.

В писмо на ОПП – СДВР с вх. № 286966 от 11.09.2024г., с което административнонаказателната преписка е изпратена на СРС, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски.

По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 378280/22.11.2024г. от гл. юрк.

Пашунов – процесуален представител на въззиваемата страна СДВР. С тях се моли съда да остави без уважение процесната жалба, тъй като била неоснователна, необоснована и недоказана. Според гл. юрк. Пашунов при издаване на Електронния фиш са спазени разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Твърди се, че от приложените доказателства се установявало извършено нарушение на ЗДвП като правилно била определена и санкционната норма. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство, заснемащо нарушение на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, при автоматичен режим. От приложен по делото протокол се установявало, че техническото средство е преминало първоначалната и последващата метрологична проверка.

Цитира се разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска съдът да кредитира приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Процесуалният представител на въззиваемата страна цитира и §6, т.65 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, като твърди, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП – да не превишава максимално допустимата скорост за движение на автомобили, като се сочи, че в конкретния случай жалбоподателят бил превишил допустимата скорост. От субективна страна деянието било осъществено при форма на вината пряк умисъл. Обръща се внимание и на това, че са зачестили напоследък пътнотранспортните произшествия в следствие на шофиране с превишена скорост. С оглед на 2 това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението. Поради това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена скорост. Моли се за потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от адв. П., който в съдебно заседание на 27.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът моли за отм*** на Електронния фиш, като се позовава на представеното в съдебно заседание допълнение към жалбата. Пред съдебния състав адв. П. казва, че в обжалвания Електронен фиш няма нито едно правно, логически и граматически смислено изречение, от което може да се установи в какво се обвинява жалбоподателят, като нито едно изречение не е свързано с предходното. Поради това защитата счита, че липсва описание на нарушението в издадения Електронен фиш. Посочва се, че компетентните органи имали задължение на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведомят собственика на служебно дерегистрирания автомобил. От Акта от 20.02.2024г. било видно, че автомобилът е дерегистриран на 21.11.2023г., т.е. около три месеца преди издаването на Електронния фиш, като Дружеството – нарушител разбрало за служебната дерегистрация едва на 20.02.2024г., когато му е връчен АУАН № 1205460 от 20.02.2024г.

Критикува се „органът“, че не бил изпълнил задължението си, тъй като, ако го бил изпълнил, жалбоподателят нямало да извърши твърдяното нарушение. Според адв. П. държавата се възползвала от своето противоправно поведение да накаже жалбоподателя, като самата тя не била спазила чл.143, ал.10 от ЗДвП. Според защитата щом автомобилът е дерегистриран и жалбоподателят не е уведомен, нямало как да бъде извършено твърдяното деяние. На следващо място по време на съдебните прения адвокатът посочва, че от представената преписка не можело да се разбере от снимковия материал как и къде е разположено заснемащото устройство. Адвокатът се позовава и на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС и ВКС, като моли съда да присъди и разноски.

В писмено допълнение към жалбата, подписано от адв. П., се посочва, че Електронният фиш противоречи на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като липсва ясно и разбираемо описание на нарушението. От съдържанието на Електронния фиш не ставало ясно какво точно е извършил нарушителят. Описаното с думи в Електронния фиш не кореспондирало и с посочените като нарушени законови разпоредби. Не ставало ясно в какво се обвинява жалбоподателя – дали е трябвало да спре автомобила от движение или му се вменява задължение да изпълни определено действие в тази връзка. Не бил ясен и точният модел и номер на заснемащото техническо средство, тъй като били посочени три различни модела и номера в описателната част на Електронния фиш. Според адвоката представените по делото доказателства не установявали по категоричен начин изправността на заснемащото техническо средство към 01.02.2024г., нито конкретното техническо 3 средство да е преминало метрологичен контрол. Поради това се претендира за ограничено право на защита на Дружеството - жалбоподател. По отношение на уведомяването за изтекла застраховка и за дерегистрация на автомобила, а също и за вината, адв. П. твърди, че в случай, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за служебната дерегистрация (или за изтекла застраховка) на автомобила още на 21.11.2023г., когато е извършена дерегистрацията или пък непосредствено след това, нямало да бъде допуснато управление на автомобила без валидна застраховка и съответно не би се стигнало до констатираните с Електронните фишове нарушения. Претендира се, че ненадлежното уведомяване за служебната дерегистрация на автомобила или за липсата на валидна застраховка компрометирали процедурата по издаване на обжалвания Електронен фиш и налагането на съответното наказание. Адвокатът се позовава на чл.143, ал.10 от ЗДвП за това, че органите на МВР били длъжни да уведомят собственика на пътното превозно средство (ППС) при служебното прекратяване на регистрацията, като в случая това не било сто****, тъй като липсвали доказателства за уведомяването на жалбоподателя. Адвокатът развива доводи, че прекратяването на регистрацията на автомобила не настъпва автоматично, а предполага изявление на орган на власт, за което волеизявление жалбоподателят, като собственик на автомобила, не е бил уведомен. В допълнението се заявява, че за да бъде приложена санкцията на чл.638, ал.4 от КЗ, собственикът следва да знае, че към момента на управление на автомобила липсва валидна застраховка или регистрацията му е прекратена поради тази причина, т.е. деянието следвало да е умишлено извършено, за да бъде приложена санкцията по посочената разпоредба. Твърди се, че такъв умисъл би бил налице само, ако собственикът е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие административен акт, каквото уведомяване не било извършено. Посочва се още, че жалбоподателят не е длъжен да следи дали и кога е упражнено от органа правомощието по чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с настъпилите правни последици. Доколкото водачът на автомобила и собственика не са били уведомени за постановената прекратена регистрация, не било налице виновно поведение, за да се приложи санкцията на чл.638, ал.4 от КЗ. Адвокатът иска съдът да вземе предвид и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. дело № 3/2022г., което следвало да се приложи по аналогия. С оглед на изложеното се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш, както и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 27.11.2024г. въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема участие по време на съдебните прения пред съда.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

„***“ ЕООД е собственик на лек автомобил „**** ****” с рег. № ****. За това моторно превозно средство /МПС/ имало сключена застрахователна полица № BG/23/123000860538 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, 4 действаща от 00:00 часа на 22.03.2023г. до 23:59 часа на 21.03.2024г., но която била прекратена предсрочно на 20.10.2023г. Следващата застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила била сключена с полица № BG/23/124000607153 на 21.02.2024г. Поради това към 01.02.2024г. МПС с рег. № **** не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“.