Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1880 от 13.11.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1509/2016
Вид
Решение № 1880
Подписан
13.11.2018
В сила
18.02.2020
Състав
НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 70, ал. 2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./13.11.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ при секретар Галина

Славова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1509 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от "КОЛИС ЛЕНД

ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД гр. София срещу "ЧЕРНО

МОРЕ" АД гр. Варна за предаване владението върху реална част с площ от 20 000 кв. м, щрихована с контур в кафяв цвят, от ПИ ид. *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-85/16.12.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ 89661.00 кв. м, адрес в с. Звездица п. к. 9027 общ. Варна, м. "Амонал", трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, отделно от сградите, по чл. 108 ЗС и за премахване незаконно построените в същата реална част ограда, очертана с контур в зелен цвят и сгради за енергопроизводство, съответно с площ от 87 кв. м, оцветена в червен цвят и с площ от 18 кв. м, оцветена в син цвят, всички оцветявания по скица, приложена на л. 9 от делото, по чл. 109 ЗС, всички искове основани на твърдение за придобиване собствеността чрез договор, сключен с нот. акт № 43 том I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег. № 190 на НК, вписан в СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX дело 1771 и за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неоснователното обогатяване чрез ползването на гореописания имот в периода от 25.05.2011 г. до 25.05.2016 г., по чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата в периода от предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Ответникът възразява, че исковете са недопустими, поради изтичането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП, евентуално за свое право на собственост, придобито върху земята и всички сгради чрез преобразуване от "ЧЕРНО МОРЕ" ЕООД, а от него – чрез преобразуване от комбинат Електрон Варна и институт Електрон Варна с Разпореждане

№ 20 от 20.09.1991 г. на Министерския съвет, евентуално по давност. Твърди нищожност на публичната продан от АДВ, тъй като длъжникът не е бил собственик. Претендира разноски.

Ищецът оспорва възраженията. Евентуално се позовава на придобиване от продавача по силата на фикцията по чл. 239, ал. 2 ДОПК.

По същество страните поддържат становищата.

Представят подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По допустимостта:

- правен интерес:

От представения заверен препис (л. 28 от делото на РС) се установява, че ответникът е подал заявление вх. № 99-25455/04.09.2013г. на СГКК гр. Варна за нанасяне на обекти в КККР, ведно с Акт № 917/17.12.2013г. за непълноти и грешки и скица-проект № 32818/15.11.2013г. на СГКК-Варна (л. 29-32 от делото на РС).

От представения заверен препис (л. 33-40 от делото на РС) се установява, че с решение № 2337, постановено на 16.10.2014 г. по адм. д. № 726/2014 г. на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на ответника срещу заповедта на Началника на СГКК, с която е отказано нанасянето на нови обекти в КККР: ПИ 159 и сгради №№ 159.1, 2, 3, 4 и 5, промяна в границите на 158 и заличаване на сграда ид. 158.1 и 158.2.

Прието е, че е налице настоящият спор за материално право.

Съдът приема, че е налице правен интерес.

- с оглед правоспособността на ответника:

Недействителността на учредителния апорт може да бъде установена и след изтичането на преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ (решение № 172 от 18.06.2012 г. на ВКС по т. д.

№ 664/2010 г., II т. о., ТК). По същите съображения е допустим и иск за собственост върху придобит при преобразуване имот.

- по пропускането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП:

Ищецът твърди придобиване чрез договор, но не от възстановен собственик, а от дружество, което се е снабдило с нотариален акт за собственост, придобита чрез преобразуване. Възражението за пропускането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП е неоснователно.

По надлежното предявяване:

От представения заверен препис (л. 397) се установява, че със заповед № 095/17.04.2012 г. на Главния архитект на община Варна е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ ***, а със заповед № Г-130/13.09.2012 г. от Заместник кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ II-158-за производствено-складова дейност (л. 399), съгласно приложената ситуация (л.

400). Ответникът е подал жалба за прогласяване нищожността на заповедта. Съдът приема, че индивидуализацията на имота по кадастралната карта е достатъчна.

Изискването за посочване от ищеца обекта по действащия регулационен план се отнася за планове с отчуждително действие.

Макар, че ответникът е представил данъчна оценка в първото съдебно заседание, въпросът за цената на иска не е изрично и своевременно повдигнат.

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество в хронологичен ред:

От представените от ответника и от Областния управител заверени преписи (и л. 48 и л. 11 от преписката към корицата на том трети; преписът, представен от ищеца на л. 24 от делото на РС е само от първата страница на акта) се установява, че е издаден акт № 11773 от 12.04.1973 г. за държавна собственост върху терен с площ от 110 дка, административно-битова сграда, работилници, фабрични сгради, лаборатория, два трафопоста, и складове, предоставен на ДСО "Тежка химическа промишленост", фабрика "В.

Левски", с ръкописни бележки, че част от сградите впоследствие са предадени на Окръжния пневмологичен диспансер през 1977 и 1978 г., а парокотелното – на завода за прецизна металокерамика.

Ищецът оспорва ръкописните бележки върху акта.

От представения от Областна администрация заверен препис (л. 170 и цит. л. 11 от преписката) се установява, че ръкописните бележки съществуват върху акта.

От представения заверен препис (л. 213) се установява, че е съставен генерален план на ДИП "Васил Левски", според заключението на вещите лица – през м. август 1966 г. (л. 305).

От представения от ответника заверен препис (л. 49) се установява, че е издадена заповед № IV-92 от 30.03.1977 г. от министъра на химическа промишленост СХК "Девня" да предаде на ОНС Варна сграда за оловно производство, сграда за централна заводска лаборатория, площадка за основно производство и резервоар за газьол, всички от ликвидирания цех "В. Левски" на южния бряг на варненското езеро.

От представения заверен препис (л. 69 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед №

2632 от 20.05.1977 г. от ОНС Варна отдел "Финанси" да предаде на Окръжния пневмологичен диспансер дворно място с площ 7000 кв. м, резервоар и сгради за оловно производство и за централна заводска лаборатория.

Предаването е извършено на 31.05.1977 г., за което е съставен протокол-опис (л.

78 от преписката по АДС).

В преписката по АДС се намират опис на сградите и окомерна скица (л. 87, гръб и л. 88), според които теренът, предоставен на диспансера, е извън процесния.

От представения заверен препис (л. 53 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед №

1253 от 22.07.1977 г. от ген. директор на ДСО "Черна металургия", на основание заповед № 926/11.05.1977 г. на министъра на машиностроенето и металургията и разделителен протокол с ДСО "Цветна металургия", считано от 01.07.1977 г. цехът за производство на флюси в гр. Варна да премине като производствено звено – цех към Завода за спирално заварени тръби гр.

Септември.

Съдът приема, че е извършена реорганизация чрез прехвърляне само на звено от съществуваща организация (Таджер. В. Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ, С.: Наука и изкуство, 1975, с. 392). Конкретните обекти, включени в звеното не са определени в заповедта.

Постановено е Разпореждане № 50 но Бюрото на МС от 06.09.1978 г. за строителство на цех за флюси за заваряване на метали (л. 86 от преписката по АДС към корицата на том трети), според което до изграждането на новия цех в района на ЗСТ Септември производството на флюси следва да остане във фабрика "В.

Левски" Варна.

От представения заверен препис (л. 82 и 96 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 26.09.1978 г. от Министерството на металургията и минералните ресурси до ДСО "Цветна металургия", копие ОНС Варна, с което е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне на дворно място и стационарни основни средства на бившето ДИП "В. Левски".

От представения заверен препис (л. 67 и л. 97 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед № 4605 от 03.10.1978 г. от Председателя на ИК ОНС Варна, на основание писмо от Министерството на металургията и минералните ресурси и НДИ, с която са предоставени в оперативно управление на Дирекция "Народно здраве и социални грижи", респективно на Окръжния пневмологичен диспансер Варна административна сграда, две дърводелски работилници, ремонтна работилница и две авторемонтни работилници.

От представения заверен препис (л. 100 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 19.12.1978 г. от Министерството на металургията и минералните ресурси до ОНС Варна, копие ДСО "Цветна металургия", с което е съобщено, че в изпълнение на цитираното Разпореждане № 50 на Бюрото на МС, необходимите дворно място и основни средства, освободени от цеха за цинквайс на ОЦЗ се предоставят на ЗСТ Септември.

От представения заверен препис (л. 98 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед от 19.12.1978 г. от генералните директори на ДСО "Цветна металургия" и ДСО "Черна металургия", според която ОЦЗ следва да прехвърли безвъзмездно на ЗСТ сгради и машини. В заповедта няма разпореждане за терена.

От представения заверен препис (л. 101 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 29.12.1978 г. от ОНС Варна до Министерството на металургията и минералните ресурси, с което е съобщено, че на основание предходното писмо е издадена заповед за предоставяне на част от дворно място и основни средства на Дирекция Народно здраве и социални грижи и е разработен проект за пневмологичен диспансер.

От представения заверен препис (л. 94 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 03.01.1979 г. от ОНС до ОЦЗ Кърджали, копие фабрика "В.

Левски", че следва в срок до

30.01.1979 г. да освободи дворното място и сградите на ликвидирания цех за цинквайс, които са предадени за оперативно управление със заповед № 4605 на Дирекция "Народно здраве и социални грижи".