Решение № 5134 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5134 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330102761 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Г. И. С. против „Банка ДСК“ АД се твърди, че между ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /заличен търговец/ бил сключен договор за револвиращ кредит № *** от 22.06.2017г., като ответната банка била правоприемник на посочената банка.

Кредитът бил в размер на 1000 лв., при лихвен процент 18 % и ГПР в размер на 28.13 %.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, недействителен на основание чл.22 ЗПК. Същият бил недействителен на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размер на възнаградителната лихва в лева и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски. Клаузата за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Договорът бил недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсвало посочване от какви пера е посочена общо дължимата сума. В нарушение на т.11 в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Размерът на шрифта бил по-малък от 12, в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК.

Поради недействителността на договора на връщане подлежала единствено заемната сума от 1000 лв., като всички платени суми над нея били платени при начална липса на основание.

Направено е искане за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 50 лв. платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Банка ДСК“ АД, със 1 становище за неоснователност на предявения иск. Лихвата била определена като числов израз, известна на потребителя при сключване на договора и оставала непроменена до окончателното му прекратяване. Посочена била базата на изчисляването й – върху усвоената част от кредитния лимит. Посочен бил и времевият период, в който се начислява. ГПР бил ясно и точно определен, както и общо дължимата сума по договора. Видимо било без специални познания, че изискванията към шрифта били спазени. Не било нарушено изискването ГПР да не е пет пъти по-висок от законната лихва. Направено е възражение за изтичане на 3-годишна давност за периодични вземания по чл.111, б. „в“ ЗЗД, а в условията на евентуалност – за изтичане на общата 5-годишна давност. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

С определение от открито заседание на 14.10.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от сумата от 50 лв. на сумата от 2 082.86 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за револвиращ кредит № *** от 22.06.2017г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Г. И. С., както и заявление за издаване на револвираща кредитна карта от същата дата, ведно с Общи условия.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което кредитът е отпуснат в Експресбанк, обслужван за период от 17.07.2017г. до 30.04.2020г. и е мигриран в Банка ДСК след вливането на Експресбанк в ДСК от 01.05.2020г. Извършените плащания по договора в посочения период възлизат на сумата от 1 451.64 лв., от които 1 033.11 лв. главница, 450.48 лв. договорна лихва и 12.17 лв. наказателна лихва. Тегленията и плащанията на ПОС са в размер на 1 826.51 лв. Сумата, дължима по процесния кредит в края на Експресбанк и начално салдо в „Банка ДСК“ АД е 44.12 лв. на дата 30.04.2020г.

Плащанията в периода от 29.05.2020г. до 28.03.2024г. са както следва – вноски – 3 197.50 лв., теглени – 2 489 лв., начислени лихви – 604.40 лв., начислени такси – 345 лв. На 10.09.2024г. е преустановено ползването на лимит. Общо платените суми са 4 649.14 лв., а изтеглени и платени на ПОС – 4 315.51 лв., или разлика от 333.63 лв. в полза на вноските. Договорът е сключен с фиксиран лихвен процент 18 % и се олихвява без промяна. Не е обвързан със Софибор. Първите стойности на индексите на Софибор са публикувани на 17.02.2003г., а последните стойности – на 29.06.2018г.

Прието е заключение на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според което по кредита в периода от 22.01.2019г. до 30.04.2020г. са платени 682.07 лв., от които 476.91 лв. главница, 212.05 лв. договорна лихва, 7.75 лв. наказателна лихва. Тегленията и плащанията на ПОС възлизат на 190.48 лв. За периода от 22.01.2019г. до 28.03.2024г. платени лихви и такси над главницата са в размер на 2 082.86 лв.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което типът на използвания шрифт в договора за потребителски кредит е серифен, семейството е „Таймс Ню Роман“. На определени места в текста шрифтът е от описания тип и е удебелен с 2 размер 12 pt. Същото се отнася и до приложените Общи условия.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Г. И. С. е сключен договор за револвиращ кредит № *** от 22.06.2017г., с размер на кредитния лимит 1 000 лв., срок на договора – безсрочен, фиксиран годишен лихвен процент – 18 %.

В чл.1, ал. 1 от Част II Общи условия е уговорено, че банката предоставя на клиента потребителски револвиращ кредит с банкова карта MasterСard или Visa, издадена според условията на отделен договор за револвираща кредитна карта от съответната търговска марка, който е неразделна част от настоящия договор.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения договор на основание чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, както и на чл.10, ал.1 ЗПК, поради което се претендира, че ищецът дължи само чистата стойност на кредита и всички суми, платени над нея, подлежат на връщане, като получени при начална липса на основание.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърденията за нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК са недоказани, тъй като от заключението на СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че типът на използвания шрифт в договора за потребителски кредит е серифен, семейството е „Таймс Ню Роман“, с размер 12 pt.

Съдът възприема твърденията по исковата молба за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В случая в чл.9 от договора е посочен номинален фиксиран годишен лихвен процент – 18 % към момента на сключване на договора, а в чл.9.1. – лихвен процент на ден в размер на 0,0500, изчислен към момента на сключване на договора, а според чл.5 от Част II Общи условия лихви по кредита се начисляват само върху размера на усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до погасяването на сумата на тази операция. С оглед основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, съдът намира, че по делото не се установява спазването на изискванията на чл.11, 3 ал.1, т.9 ЗПК, доколкото не стават ясни условията за прилагане на посочения в договора лихвен процент и базата, на която е изчислена дължимата договорна лихва. В съдебно заседание на 23.04.2025г., както и в заседание на 19.06.2025г. вещото лице разясни, че според извършените от „Банка ДСК“ АД начисления главница, възнаградителна лихва и такса представляват едно цяло. Вещото лице е установило, че всяка една сума за възнаградителна лихва и такса е добавена към главницата по кредита, поради което не може да се направи извод какви са платените суми за главница, възнаградителна лихва и такса поотделно. Следователно не може да се направи извод за спазване на договореното между страните по чл.5 от Част II Общи условия лихви по кредита да се начисляват само върху размера на усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до погасяването на сумата на тази операция. Не става ясно, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и как е формирана посочената в чл.13 от договора обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 1137.34 лв., тъй като липсва яснота от какви пера е съставена същата. С оглед на това и поради неспазване на цитираните законови изисквания съдът намира, че сключеният договор за револвиращ кредит е недействителен. Съгласно чл.

23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по договора за кредит – размер на кредитен лимит 1000 лв. От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че общо за периода от 22.01.2019г. до 28.03.2024г. сумата, платена от ищеца като лихви и такси над главницата, възлиза на 2 082.86 лв., до който размер е допуснато изменение размера на предявения осъдителен иск, поради което съдът намира, че искът за връщане на посочената сума е основателен и доказан по размер и следва бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. С оглед основателност на главницата, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва.

Предвид основателността на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за вземането. При предявен иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД - за връщане на даденото при начална липса на основание, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията.

Съгласно чл. 110 ЗЗД давностният срок е общият петгодишен, така и т.7 от ППВС 1/1979г.

При изчисляване на срока на погасителната давност следва да се съобрази разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.) , която предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 4