Определение № 1570 от 22.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

АнЕ.я Ст. Янева като разгледа докладваното от АнЕ.я Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511769 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 106208/17.06.2025 на ищеца Е. А.

В. срещу определение № 20621/09.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 18201/2024 г. на Софийски районен съд, 35 състав, в частта, с която е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 106208/01.04.2024 г., подадена от Е. А. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение №5 от Протокола от 27.02.2024 г. (т. 4 от дневния ред), с което е взето решение да се заведе дело срещу собственика на ап. 11 – Е. В. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт бил неправилен, тъй като съдът не се произнесъл по изложените доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на етажните собственици.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд споделя подробно изложените от СРС съображения за липсата на правен интерес у ищеца от предявения иск по чл. 40 ЗУЕС, като не счита за нужно да ги повтаря. В допълнение следва да посочи, че това е така, защото дори искът да бъде уважен, то решението няма да има правни последици за ищеца. Управителят на ЕС има право без решение на ОС да предяви иск за заплащане на разноски за ЕС - чл. 11, ал. 1 и чл. 23 ЗУЕС. Ето 1 защо отмяната на оспореното решение няма да рефлектира върху допустимостта и редовността на такъв иск /заведен или предстоящ/. При това положение съдът следва да върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК, в който случай не се произнася по законосъобразността на решението. Този въпрос е относим към основателността на иска и съдът дължи произнасяне само ако искът е допустим. Както вече се посочи, ищецът няма правен интерес от отмяната на това решение, дори и то да не е законосъобразно.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че подадената срещу определението в прекратителната му част частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на оплакванията, свързани с разноските, въззивният съд не дължи произнасяне. СРС е дал указания на ищеца да заяви поддържа ли искане по чл. 248 ГПК, като същите не са изпълнени. Въззивният съд следва да разгледа въпроса за разноските едва при подадена частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, каквото не е постановено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕ.:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 106208/17.06.2025 на ищеца Е. А. В. срещу определение № 20621/09.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 18201/2024 г. на Софийски районен съд, 35 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2