Решение № 5234 от 23.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5234 гр. София, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110114026 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., представлявано от ...управител, със седалище и адрес на управление ..., чрез пълномощника адв. П. В., със съдебен адрес ..., против Г. К. К., ЕГН **********, с адрес .... Ищецът твърди, че на 18.07.2012 г. е сключен Договор за потребителски кредит № РК 12-03931/18.07.2012 г. между ... / с предишно наименование ../ и Г. К. К., по силата на който на последния му е предоставена в заем сумата в размер на 20 000 лева. Ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит на 78 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 337,11 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 346,59 лева, с краен падеж 19.01.2019 г. Навежда твърдения, че процесните вземания били цедирани от ... на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него. Поддържа, че за периода от датата на цесията до подаване на исковата молба ответникът не е извършвал плащания по процесния договор. Твърди, че ответникът е бил уведомен за цесията с уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, от която е видно, че същото е получено от майката на ответника на 14.04.2021 г. Сочи, че представя уведомлението по чл. 99 З ЗД с исковата молба.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 42690 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав. Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 4700 лв., предявена като частичен иск от общия размер на вземането от 18429,35 лева, представляващо сбор от дължима главница по вноски с настъпил падеж в периода от 19.08.2012 г. до 19.01.2019 г. (общо 78 вноски с настъпил падеж от всяка от които се претендира частично главница по 60,26 лева) по Договор за потребителски кредит № РК 12- 03931 от 18.07.2012 г., ведно със законна лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, и договорна лихва в размер на 300,00 лева, предявена като частичен иск от общия размер на вземането от 724,89 лева, представляващо сбор от дължима лихва по вноски с настъпил падеж в периода от 19.08.2012 г. до 19.01.2019 г. (общо 78 вноски с настъпил падеж, по 76 от които се претендира частично 1 по 3,85 лева, а дължимата с последните две вноски сума за лихва в размер на 4,86 лева и 2,56 лева се търси изцяло). Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

За датата на отритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмена молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

Г. К. не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ... да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 07.12.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 4118 от 11.01.2023 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявеният от ... установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за връщане на главница и заплащане на договорна лихва по Договор за потребителски кредит № РК 12-03931/18.07.2012 г. , сключен между ... и ответника, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които установяват сключването на договора за потребителски кредит, както и придобиването на вземането по този договор от ищцовото дружество с договор за цесия. Горното е индиция за съществуването на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, чийто правопораждащ факт е договор за потребителски кредит. По тези съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК е вероятно основателен.

Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция, имаща за предмет договорна лихва.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на ... – София трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи общо на сумата от 288 лв. (двеста осемдесет и осем лева), съобразно списъка по чл. 80 от ГПК на л. 39 от делото.

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

По иска, предявен от ..., ЕИК ..., представлявано от ...управител, със седалище и адрес на управление ... против Г. К. К., ЕГН **********, с адрес ..., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4 700 лв. (четири хиляди и седемстотин лева), предявена като частичен иск от общия размер на вземането от 18 429,35 лева, представляващо сбор от дължима главница по вноски с настъпил падеж в периода от 19.08.2012 г. до 19.01.2019 г. (общо 78 вноски с настъпил падеж от всяка от които се претендира частично главница по 60,26 лева) по Договор за потребителски кредит № РК 12- 03931 от 18.07.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.06.2021 г., до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 300,00 лева, предявена като частичен иск от общия размер на вземането от 724,89 лева, представляващо сбор от дължима лихва по вноски с настъпил падеж в периода от 19.08.2012 г. до 19.01.2019 г. (общо 78 вноски с настъпил падеж, по 76 от които се претендира частично по 3,85 лева, а дължимите се последните две вноски сума за лихва в размер на 4,86 лева и 2,56 лева се търси изцяло), за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 42690 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., представлявано от ... - управител, със седалище и адрес на управление ... сумата от 188 лв.

(сто осемдесет и осем лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., представлявано от ... - управител, със седалище и адрес на управление ... сумата от 100 лв.

(сто лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар по частно гражданско дело № 42690 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се приложи по частно гражданско дело № 42690 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3