Решение № 1502 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330114290 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против С. С. Ю., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1290, 16 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.12.2020г.- 30.04.2024г. за имот, находящ се в гр. П., ул.

„********************“ № **** и сумата от 146, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 28.02.2021г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда / 30.05.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4523 от 31.05.2024г., по ч.гр.д. № 9452/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.12.2020г.- 30.04.2024г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***************“ № ***, е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1290, 16 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 146, 30 лв. за периода 28.02.2021г.- 30.04.2024г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията 1 между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Сочи се, че за процесния имот не е налице поставено годно измервателно средство, поради което са начислявани суми служебно като за двама обитатели (общо 10куб.м. на месечна база). Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, макар и ответникът да е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е подаден писмен отговор.

В проведено открито съдебно заседание от **************г. /л. ***********/, ответницата се явява лично и заявява, че не оспорва нито едно от изложените в исковата молба обстоятелства. Изрично заявява, че процесният недвижим имот е водоснабден, ползва се от нея и още един член на домакинството и не оспорва размера на исковата претенция. Ответницата изразява и желание да заплаща сумите, които ищецът претендира, след като бъде постановено съдебното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период за обекта, находящ се на адрес гр. П., ул. „***************“ № ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите. По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, то следва да се установи факта на поставянето на длъжника в забава, периода на забавата, както и размера на дължимата мораторна лихва.

В конкретния случай, с оглед изричното признание от ответната страна на всички изложени в исковата молба факти, отвъд всякакво съмнение е обстоятелството, че процесният недвижим имот е водоснабден, че се ползва от ответницата (която е и титуляр на партидата) и че претендираните с исковата молба суми действително отразяват потребеното количество доставена питейна вода и отведена канална вода.

Макар и ищецът да не е поискал постановяване на решение при признание на иска, то не съществува пречка ответната страна да заяви, че признава всички изложени в исковата молба обстоятелства. Настоящият случай е именно такъв, като предвид личното изявление на ответницата в открито съдебно заседание от ****************г., съдът е приел и че не е необходимо отлагането на делото и събирането на каквито и да било доказателства (след като ответницата признава, че притежава качеството на потребител и действително й е доставена услуга в обема 2 претендиран от ищеца, то безпредметно е събирането на доказателствени материали в тази насока).

С оглед гореизложеното, предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1290, 16 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.12.2020г.- 30.04.2024г. за имот, находящ се в гр. П., ул.

„***************“ № *** и сумата от 146, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 28.02.2021г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 30.05.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4523 от 31.05.2024г., по ч.гр.д. № 9452/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 9452/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в ( в тази връзка- т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ).

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер от 428, 73 лв. ( 28, 73 лв.- държавна такса и 400 лв.- адвокатско възнаграждение). В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 72, 88 лв. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.

(тоест, общо разноски за исковото производство в размер от 172, 88 лв.) Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство, които следва да бъдат заплатени от ответника възлиза на сумата от 601,

61 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Ю., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 1290, 16 лв.

/хиляда двеста и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.12.2020г.- 30.04.2024г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „***************“ № ****, потребител № **************** и сумата от 146, 30 лв. /сто четиридесет и шест лева и тридесет 3 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 28.02.2021г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /30.05.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4523 от 31.05.2024г., по ч.гр.д. № 9452/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в.

ОСЪЖДА С. С. Ю., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 601, 61 лв. /шестстотин и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 9452/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4