Решение № 860 от 08.11.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./ ……...11.2018г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН

МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ДИАНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Христина Атанасова като разгледа докладваното от съдията Стоянова въззв. търговско дело № 1426 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №40312/14.06.2018г. от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е срещу решение № 2353/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 15913/2017г. на Варненския районен съд, 26-ти състав, в частта, с която е прието за установено, по отношение на въззивника, че дължи на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Позитано” № 5 сумата от 411.40 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Булстрад бонус дом” със застрахователна полица № 2214160800000536, клауза „Й” – „късо съединение и токов удар на ел. инсталации и/или уреди” с лимит 500 лева със срок на валидност от 30.07.2016г. до 29.07.2017г. за причинени щети на телевизор „Беко” фабричен № 70500460, бойлер „Аристон” фабричен № 3605021, микровълнова печка „Беко” фабричен № **********, телефон „Панасоник”, климатик „Панасоник” фабричен № CS – RE12QKE, пералния „Аристон” фабричен № 90129586/30567890100, описани в констативен протокол от 10.02.2017г., собственост на застрахованото лице Т.А.Д.и направените ликвидационни разноски в размер на 25 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 4707/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14120/2017г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че по делото не е установено категорично, че причината за повреждане на ел. ударите е „токов удар“, предизвикан от възстановяване на електрозахранването, като изготвеното заключение по допусната СТЕ е основано на предположения и на данни от самия клиент Тошко Дамянов. Няма регистрирани други оплаквания от потребители захранени от ТП №977 за тази дата, както и други установени повреди по ел. уреди. Посочва се, че е възможно, съгласно обясненията на вещото лице, причината за повредите по ел. уредите да се дължи на неизправност на вътрешната инсталация на клиента и на автоматичните й предпазители. На следващо място се посочва, че вредите се дължат на повреда на разпределителната кутия, която не е собственост на ответника. Тази авария е случайно събитие, поради което на основание чл.51, ал.7 от ОУ ответника не носи отговорност за вредите. След като не е доказана причината за възникване на повредата е неустановена и причинно следствената връзка между вредите и действията на ответника.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове, както и да му се присъдят направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага се, че от събраните доказателства по делото е установено възникването на застрахователното правоотношение, причиненото застрахователно събитие от трето лице, стойността на вредите и изплащането на застрахователното обезщетение. Посочва се, че е доказано увреждащото действие на ответника, изразяващо се в „пренасянето на елекрическа енергия с напрежение по – високо от допустимото от +/-10%.

По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Третото лице помагач „Алианц България“ АД, редовно призовано не е депозирало отговор на подадената въззивна жалба, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу „Електроразпределение Север“ АД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 500.00лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Булстрад бонус дом” със застрахователна полица № 2214160800000536, клауза „Й” – „късо съединение и токов удар на ел. инсталации и/или уреди” с лимит 500 лева със срок на валидност от 30.07.2016г. до 29.07.2017г. за причинени щети на телевизор „Беко” фабричен № 70500460, бойлер „Аристон” фабричен № 3605021, микровълнова печка „Беко” фабричен № **********, телефон „Панасоник”, климатик „Панасоник” фабричен № CS

– RE12QKE, пералния

„Аристон” фабричен № 90129586/30567890100, описани в констативен протокол от 10.02.2017г., собственост на застрахованото лице Т.А.Д.и направените ликвидационни разноски в размер на 25 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 4707/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14120/2017г.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 07.02.2017г. в гр. Варна, м-ст „Боровец – Юг“, парцел 1107 е настъпило застрахователно събитие, като при възстановяване на електрозахранването след внезапното му прекъсване е настъпил „токов удар“, в резултат на което са повредени процесните вещи, собственост на Т.А.Д.. Между ищеца и собственика на вещите е бил сключен договор за застраховка „Булстрад Бонус дом “ със застрахователна полица №2214160800000536, валидна за периода 30.07.2016г. до 29.07.2012г. с покрит застрахователен риск по клауза „Й“ – „късо съединение и токов удар на ел. инсталация и/или уреди“ с лимит 500.00лв. Застрахователното събитие е било отразено в съвместен констативен протокол за нанесени имуществени щети от 10.02.2017г., подписан от представител на ответника и пострадалия.

По застрахователния договор ищецът заплатил на застрахованото лице сумата от 500.00лв. и са сторени разноски по ликвидацията в размер на 25.00лв. С оглед на това, че вредите по вещите са настъпили в следствие на „токов удар“ при възстановяване на ел. захранването ответникът следва да отговаря за причинените вреди, поради което същият с покана връчена на 17.07.2017г. е поканен да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, ведно със сторените разноски. Поради неплащане на процесната сума за ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК. По изложените съображения е формулиран петитум съдът да приеме, че ответникът дължи сумата от 500.00лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение.

Ответникът „Електроразпределение

Север“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Твърди се, че между ищеца и застрахованото лице липсва валиден договор за застраховка, като представения такъв е нищожен поради липса на форма, тъй като не е подписан от страните. Оспорва се твърдението, че Т.Д.е собственик на повредените вещи, същите са изправни и са се намирали в имота, предмет на застраховката, като от представените доказателства не следва такъв извод. На следващо място ответникът твърди, че вредите по електроуредите не са настъпили в следствие на действия или бездействия на негови служители. Излага се, че имотът с адрес: гр. Варна, м-т „Боровец юг“ №3 се захранва с електрическа енергия от трафопост ТП №997, който от своя страна се захранва от извод „Лонгоз“, подстанция „Лазур“, кв.

Аспарухово, като това е мястото на потребление на Т.Д.с кл. №**********.

Ответникът твърди, че на 07.02.2017г. няма регистрирани нито планови, нито аварийни изключвания по извод „Лонгоз“, поради което няма данни за прекъсване на захранването до имота ответника, не са регистрирани и други оплаквания за изгорели или повредени електрически уреди. Дори и да е възникнала авария и да е въведен ограничителен режим на основание чл.73, ал.1, т.1 от ЗЕ и чл.24, ал.1, т.1 от Наредба №10/09.06.2004г., енергийното предприятие не дължи обезщетение за причинените щети, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, с изключение на случаите, когато авариите са по тяхна вина /чл.74 от ЗЕ/.

На следващо място се излага, че електроразпределителната мрежа, захранваща имота на Т.А.Д.не е собственост на „Енерго Про Мрежи“ АД, сега „Електроразпределение Север“ АД. В отговора е направено и възражение за липсата на плащане на застрахователното обезщетение.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач

„Алианц България“ АД в депозирания отговор оспорва предявения иск като неоснователен, като излага, че лисват допуснати нарушения или неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, които да са довели до настъпване на претендираните имуществени вреди.

Решение № 2353/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 15913/2017г. на Варненския районен съд, 26-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата за разликата над 411.40 лева до пълния претендират размер от 500.00лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Булстрад бонус дом” е влязло в законна сила, като необжалвано.

При така очертания обхват на предявения иск и на предмета на въззивен контрол, съдът като разгледана въззивната жалба по същество намира същата за неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.

Съдът приема, че по делото е установено сключването между ищеца и Тошо Тодоров Дамянов на застрахователен договор „Булстрад Бонус дом“ по застрахователна полица №2214160800000536 /приложена на л.7 от делото/, валидна за периода 30.07.2016г. до 29.07.2012г. С нея страните са приели, че е покрит застрахователен риск по клауза „Й“ – „късо съединение и токов удар на ел. инсталация и/или уреди“ с лимит 500.00лв. за обект „къща, находяща се в гр.

Варна, м-ст Боровец юг“, парцел 1107. Предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба относно извода за наличие на валиден застрахователен договор не страдащ от пороци, водещи до неговата нищожност следва да се заключи, че същият е годно основание, от което да произтекат правни последици за всяка една от страните по делото. Само за пълнота следва да се отбележи, че договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. За същият безспорно съгласно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 от КЗ е предвидена специална форма / застрахователна полица или друг писмен акт/, със съответното съдържание, в това число и подписи страните. При липса на подпис и при преценката за валидността на процесния застрахователен договор, като абсолютна търговска сделка следва да се приложи въведеното в чл. 293, ал. 3 от ТЗ правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая всички действия по плащането на застрахователните премии, уведомяване за щетата, завеждането на щета, плащане на застрахователното обезщетение, съставляват все действия по неоспорване на действителността на изявлението, на която и да е двете страни, предвид което договорът валидно обвързва страните.